Светът, в който живеем се движи бързо напред. Всяка година на пазара излиза следващото поколение продукти - автомобили, компютри, мебели, дрехи и т.н. И хората ги купуват. Според ценовия цикъл - първи, ексклузивен достъп получават богатите, после продуктите стигат и до масовия потребител и така отново и отново, в непрестанен цикъл, който движи икономиката.
Този модел на производство и потребление създава небивало благоденствие и разделение. Той се финансира с печатане на пари от големите централни банки в САЩ, еврозоната, Китай и Япония. В момента и в четирите страни лихвите, по които става първичното парично предлагане са близки до най-ниските исторически. И то, въпреки че финансовата криза отмина отдавна.
Така евтиният капитал се превръща в масови стоки, които се обновяват всяка година и в процеса създават работни места и корпоративни печалби. А конкуренцията кара компаниите да се стремят да растат, да търсят нови пазарни ниши, да произвеждат повече… икономиката да расте.
Има обаче един голям проблем - това е своеобразно перпетуум мобиле. Потреблението подхранва производството, което от своя страна, със заплатите трябва да създава търсене.
Реално обаче по-голямата част от печалбите остават в ръцете на собствениците и ръководството на компаниите. А те обективно няма как да изхарчат толкова пари за потребление. В резултат нараства разделението в обществото. А богатството се концентрира във все по-малко хора.
И все пак този модел не може да работи без потребление. Така предприятията са принудени да произвеждат все по-евтини и по-малотрайни продукти. В резултат заплатите на служителите, заети във веригите на масовите производства, не растат или дори намаляват в реално изражение. А заради постоянното обновяване на продуктите, човечеството създава огромно количество потребителски и индустриални отпадъци, унищожавайки собствената си планета.
Как се стигна дотук? В началото на това десетилетие от „Филипс” (Philips) представиха светодиодна крушка с продължителност на живота 20 години. Звучи впечатляващо. Само че в сграда на пожарна, в Ливърмор, Калифорния, една електрическа крушка свети безотказно вече 116 години.
Решението да се спре производството на трайни електрически крушки е взето от т. нар. картел на „Феб” (Аполон). Това е първият документиран случай на глобално договаряне между корпорации.
Производителите на крушки - Osram, Philips, Tungsram, Associated Electrical Industries, ELIN, Compagnie des Lampes, International General Electric, създават през 1924 г. регистрирана в Швейцария компания, наречена Phoebus S.A. („Феб” АД).
Картелът е удобен начин за намаляване на разходите и за стандартизиране на продължителността на живота на електрическите крушки на 1000 часа, като в същото време се повишават цените им без страх от конкуренция. Крушките, произвеждани от всеки от участниците, са проверявани редовно и при надхвърляне на нормата от 1000 часа, компаниите плащат глоби. Таблица от 1929 г. показва точно колко швейцарски франка трябва да бъдат платени, в зависимост от броя на часовете, с които животът на дадена партида електрически крушки, надвишава стандарта.
През 1932 г. Бърнард Лондон предлага, за да излезе икономиката от Голямата депресия, всички стоки трябва да бъдат произведени с планирано остаряване и после конфискувани от правителството. Така потребителите няма да имат друг избор, освен да отидат и да купуват нови продукти като средство за създаване на търсене и стимулиране на депресираната икономика. Предложението разбира се не е официално прието.
Благодарение на промишления дизайнер Брукс Стивънс обаче през 50-те години на XX век, идеологията на обновяващия се дизайн и планираното остаряване на продуктите се възприема масово в САЩ. Така се поставя началото на съвременното потребителско общество.
В миналото хората са предавали дрехите си от поколение на поколение. Често внуците буквално са ходели в панталоните на дедите си.
При компютрите този феномен има малко по-различен характер. Една машина, сглобена от качествени компоненти може да работи с десетилетия, но като производителност остарява за около 2 години.
При мобилните устройства, „Епъл” (Apple) например ограничава живота на батериите, които са вградени, до 1000 пълни цикъла на зареждане или 2,5-3 години, преди капацитетът им да падне на 80%. Ограничението за 3-тото поколение iPod обаче е само 400 часа, при една година лимитирана гаранция. В крайна сметка от компанията се съгласяват да удължат гаранцията и да заменят устройствата, произведени преди 31 май 2004 г., претърпели т. нар. „неизправност на батерията”.
При автомобилите положението е подобно на това с крушките, до 50-те години на XX век те са произвеждани, за да се използват с десетилетия. Все още в Русия могат да се намерят работещи двигатели на „Форд” (Ford), задвижвали повечето камиони на съюзниците през Втората световна война. Само че през 1969 г. средният живот на автомобилите в САЩ вече е само 5,1 години.
И така, какво кара „Филипс” да се върне към крушките с дълъг живот? Във все по-голяма степен става ясно, че потребителското общество не може да продължи да съществува още дълго, тъй като ресурсите на Земята са ограничени.
Краят на конвейерните линии идва с триизмерни принтери, роботи и системи с изкуствен интелект. Въпросът е дали ще дойде достатъчно скоро, за да може да бъде спасена планетата.
