Има безброй загадки около смъртта на Людмила Живкова. Въпросите са много, отговорите – нееднозначни.

Макар многократно да са я предупреждавали, че е добре да намали темпото, да не пътува и да обърне повече внимание на здравето си, Людмила се връща на работа само 3 месеца след катастрофата. Пътува до Индия и до Мексико, като съчетава работните срещи с посещения на различни места, свързани с окултното.

Живкова има тежки здравословни проблеми. Това е и причината да прибягва до рационално хранене, билколечение, преклонението преди тайните общества и народната медицина. От друга страна е човек с неголям габарит и ресурс, а се изкачва по йерархията с хъс и алчност и иска да стигне върха. Амбициите й са големи. Ангажиментите, които поема като министър и член на Политбюро, са огромни и тя не си дава сметка за реалното си състояние. Има тревожни симптоми и вуйчо й акад. Атанас Малеев е искал да бъде хоспитализирана, но не обръщат внимание на думите му.

Несексуална, вегетарианка и йогистка тя се отдава на наркотика на властта. Въпреки че е преуморена, напряга сили и се хвърля във водовъртежа на тщеславието. Миражът на кариерата замъглява съзнанието. Всички, които са били близо до нея, са единодушни в това, че мисията, която си бе избрала, търпи крах. Костадин Чакъров смята, че е понесла поражение. Вера Ганчева допълва: „Мисията й се провали”. Изглеждаше „страшно самотна, нещастна, отчаяна и тъжна”, така я запомнил охранителят Димитър Мурджев.

Загадъчно и мистериозно тя се топи. Левчев пита: „Защо е била изоставена в това състояние? Лекува ли я някой и защо мълчи?” Уж я лекуват, а сама си купува лекарства? „Говори се, че Людмила имала склонност към окултизма”, въпросът е отправен към Иван Славков. Той не е с нея, но отговорът му е интересен: „Мани тези измишльотини! Като историк се интересуваше от религии, но чак да се увлича… Това го говорят хора, които въобще не са я познавали. Друг беше проблемът с нея. Още се чудя как оживя след катастрофата през 1973 г. (12 ноември). Като я видях в „Пирогов”, едва я познах. Беше смляна като кайма. Ужас! Ударила се беше в предното стъкло на колата и имаше силно мозъчно сътресение. След това й забраниха да пътува, особено със самолет. Тя обаче рипна още на третия месец да оправя България”. В този дух има изказвания и от дъщеря й Жени: „Днес, когато стане дума за Людмила Живкова, основно се говори за мистика и как е починала”.

Не може да се отрече, че мистиката, суеверието и обречеността спохождат човека в тежки моменти. Тогава възникват фетиши и фантоми. Тогава изгряват звездите на Распутин, Боян Магесник или Жозеф Балсамо и граф Сен Жермен. Нещо подобно се случва и с българската героиня. Тя е обсебена от темата за врачките и гадателите. След нейната смърт пък настъпи златно време за окултизма и тайните общества.

Окултното е породено от много причини, но на първо място е катастрофата. Последното е голямо бедствие в нейната съдба. Трябвало да изпраща баща си, който заминавал на официално посещение в Полша. Тя била закъсняла и бързала. Шофьорът карал с луда скорост и изпреварвал камион, по някои сведения панеловоз. Насреща се задал „Москвич” и се сблъскват челно. Людмила получава мозъчно-черепна травма, нарези по лицето и изпада в безсъзнание.

Откарват я в „Пирогов”, мобилизират най-добрите специалисти да я лекуват. Привличат лекари от чужбина. Прилагат лечение под ръководството на Петър Димков. Използват вани с екстракт. В Париж й правят пластична операция. Тя се съвзема и през февруари 1974 г. се връща на работа.

Преди катастрофата тя е, така да се изразя, нормално момиче. От 18-годишна възраст управлява собствен автомобил и е добър шофьор. Обича купоните и танците. Цигарата не слиза от устата й. Пие прилично, увлича се в любовта.

След катастрофата променя образа си на живот. Става вегетарианка, храни се с плодове и сокове, увлича се по окултните и тайните сили, които управляват човешкото съзнание.

С течение на годините се уверих, че големите нещастия, бедствия и катаклизми се предшестват или съпътстват от поличби, знамения, небесни явления, звуци на птици и други. Това се случва и с Людмила. От 12 до 15 юни 1981 г. тя е на посещение в Австрия, защото честването е под патронажа на президента Киршлегер. Концертът в Бургтеатър се дирижира от Руслан Райчев. Тя е доволна, защото юбилеят се чества на държавно ниво. Прощалният банкет се състои в луксозно заведение на брега на Дунава. Изобилието от ястия и напитки е богато. Тя остава вярна на себе си. Поисква сок, чай, мед и прясно мляко. Домакините са изненадани, но изпълняват желаниетой. Донасят кана с димящо мляко. Настроението е приповдигнато. Честването е внушително.