Александър КОНСТАНТИНОВ

През май имах гости от далечна страна. Реших, че трябва да им покажа величието и красотата на нашия град. Започнахме тура си от Централния площад. Трудно им обясних полуразрушената настилка, но пред дупките, наречени разкопки, направо блокирах. Разказах за древния Форум от втори век, но на въпроса защо не е представено подобаващо това богатство, не можах да отговоря.

В сградата на Пощата не посмях да ги поканя, защото трудно щях да обясня къде свършва държавата и къде започва хаосът. Поведох ги към Одеона, като пътьом им разказах, че запуснатите бараки и металната ограда в началото на пешеходната улица ще бъдат съборени още другата седмица. В Одеона, разбира се, не можахме да влезем, защото  е заключен. Обясних им, че

в момента се извършва реставрация

и скоро ще има екскурзоводи, които ще разказват за това средище на древен Филипополис.

Преминахме през античния път на подлеза и разгледахме мозайките, експонирани в него. Този път нямаше много въпроси с трудни отговори, защото концесионерът се грижи за ценните антики. Не успях да избягам от дупката на Понеделник пазар. Гостите стояха смаяни пред мащаба и състоянието на археологическите разкопки в този частен имот.

Трудно разбраха къде е отговорността на държавата и къде е на частния собственик. Дадоха за пример вечния град Рим и посъветваха да попитаме техния кмет как се справя с подобни ситуации. Разгледахме разкопките на Епископската базилика, където все още се иска много въображение, за да си представим нейното величие. Гостите ме попитаха защо няма табели с визуализация на проекта и текст на английски за базиликата. Обясних, че общината работи усилено и скоро ще има всичко на обекта.

Тръгнахме по посока на Малката базилика, където измих много от натрупания до момента срам. Тук всеки турист може да се порадва на изкуството на нашите предци. Следваше труден лабиринт из Хаджи Асан махала по посока Източната порта. По пътя разказвах, че общината има намерение да направи красив пешеходен маршрут за туристите. Всичко обаче се срути, когато стигнахме руините на Източната порта. Гостите направо онемяха пред състоянието на това обществено богатство, което в момента представлява хаотично разхвърлените антични колони и капители.

На Небет тепе разказах на гостите, че тук има неолитни находки на 8000 години и че предстои реставрация на крепостните стени.

Старият град зарадва моите гости със своя чар и атмосфера

Къщите, църквите, галериите и тишината на дворовете компенсира всичко, от което до този момент се срамувах. Античният амфитеатър със своя блясък също повдигна настроението в групата. Най-после заработиха фотоапаратите и всички се усмихнаха. Следваше Римският стадион и аз гордо поведох групата по улица "Стръмна". Обещах  на моите приятели, че до 2019 г. всичко ще придобие блестящ вид, достоен за миналото на града. За десерт посетихме Археологическия музей, където най-добре се вижда величието на Пловдив. Единствената забележка беше, че Пловдив заслужава много по-голям Археологически музей. 

През цялото време обаче в разказа ми липсваше легендата в историята на града. Туристическият бизнес е създал много примери в добрия смисъл. Всички знаем за Скалата на Афродита в Кипър, Планината на Зевс в Крит, легендата за Ахил в Корфу и т.н. Никъде не става ясно, че

градът е създаден от Филип Македонски

и че няма как в него да не е идвал и Александър Македонски. Легендите невинаги са близко до историята, но привличат туристите със своя митичен чар. В Перперикон те посреща табела на български и английски за Александър Македонски и това е хубаво. За да стигне да скалния град, великият цар е трябвало да мине през нашия град и това може да бъде разказано с модерни средства. В Хисаря са почивали римски императори, а никъде няма дума за това, че те са били и в Пловдив. Няма нито дума за тракийското наследство, въпреки че в древността Пловдив е бил център на тракийските държави.

Не може София да си присвои император Константин, Велико Търново - Патриарх Евтимий, Охрид - школата на Климент като първия университет на Европа, а Пловдив да няма своята легенда. За нея не се искат пари, а повече въображение и инициатива. А това вече е грижа на общинската администрация.