Днешните събития около несъстоялата се АЕЦ „Белене” за пореден път събудиха свещения гняв на някогашния изпълнителен директор на държавната газова компания. Васил Филипов за пореден път бие камбаната. Този път на умряло.
Според него преходът е мъртъв и мъртвороден. Неговият убиец е преди всичко енергийната мафия. Управлявалите ни престъпници и мародери все още са ненаказани, твърди Филипов. Как се стигна до смъртта на българската енергетика и икономика? Изповедта на Васил Филипов прилича на повече на опело, отколкото на рецепта за лечение. Но това е само на пръв поглед...
- Откъде започва агонията на родната енергетика? Може би с приключването и разплащанията по Ямбургската спогодба след 1989 г.? Не беше ли тя единственото добро дело на Луканов, който през 1990 г. в главоболни преговори с руската страна отстоя параметрите, т.е. интересите на България?
- Ямбургската спогодба е дълга история....В случая разглеждаме малък, но важен епизод, при който руснаците изплащат договореностите си. Да, Луканов беше най-грамотният стопански деец по това време, който освен със съзидание се занимаваше и с отрицание. Той създаде организираната престъпност по американския образец от 30-те години. Създаде хаос, групировките застраховаха и окупираха бизнеса...! Той беше идеологът. После се доразви, но вече беше ясно, че с всеки ход и движение се е целяло грабеж. Ямбург беше удобният повод за реализиране на отдавна разработената стратегия за нова, по-невинна окупация на България. Русия се разплаща с България за участието й в строителството на сибирските магистрални газопроводи. Русия трябваше да ни изплати 27 млрд. куб. м газ, което тя и стори, започвайки още в края на 1989 г. Само че за нещастие на „отървалата“ се от тоталитаризма България не й е било писано да се порадва на това вземане, което вече възлизаше на няколко милиарда долара! Под ръководството на Луканов с неговия ум и организираността на най-голямата престъпна групировка до 1996 г. над 20 млрд. куб. м газ, обърнати в заводска продукция, бяха присвоени, т.е. откраднати.
- Как?
- Просто идеологът на родната организирана престъпност аташира големите групировки на входа и изхода на крупните потребители на газ – „Кремиковци” и цялата металургия, химическата промишленост, най-вече в лицето на големите торови производители, стъкларските, циментовите заводи и другите големи консуматори на газ. Произвежда се продукция, изнася се, парите остават навън, а заводите трупат огромни дългове към „Булгаргаз”, т.е. към държавата. И никой не търси отговорност от никого през цялото това време.
- И така докога?
- Тези схеми ги изучих, докато се мъчех да събера нещо от тези нагли, ояли се мародери през 1996 г., а ги спрях през 1997 г., когато станах изпълнителен директор на „Булгаргаз” при служебното правителство на Софиянски . Зад гърба си имах подкрепата на правителството и спецслужбите, с малки изключения, разбира се, а също и полицията. Списъците с ужасяващи дългове на заводите бяха с по десет-дванайсет нули отзад – вземания на „Булгаргаз“, на България, а държавната компания в същото време нямаше пари за заплати. Изправих всички консуматори до стената. Инициирах тотални кадрови промени… „Кремиковци” и останалите „големи“ ги докарах до положение да работят пълноценно, да си плащат консумацията на газ, че да започнат да си плащат и старите дългове дори. Явно това не се хареса на руските повелители и наместниците им тук, които бяха свързани с престъпните структури, и пропагандната им машина заработи на пълни обороти – взеха да ме хулят, плюеха ме ежедневно, клеветяха ме, а слуховете за това, как съм ограбил „Булгаргаз“, бяха безкрайни.
- Чакайте, Луканов по това време вече го нямаше?
- Да, той си „отиде“, но мафията вече беше забогатяла, имаше контакти на високи нива и предлагаше големи суми, за да бетонира присъствието си на входа и изхода на големите потребители! След Софиянски в премиерския кабинет влезе Иван Костов, а в съседство с него и Бакърджиев…
- И какво се случи в крайна сметка?
- Аз вече бях доста напреднал в прогонването на тези организирани хайдуци и крадци на огромни парични потоци. Продължих и при редовното правителство със същите безкомпромисни действия. Животът ми беше много напрегнат, защото се оказах сам в атаката, подкрепян, пак повтарям, от немалко служещи от спецслужбите и баретите. Напуснах сам след година и половина начело на „Булгаргаз”. Сам. Защото някои доброжелателни руски приятели вече ме бяха предупредили, че Москва е „ангажирала“ вицепремиера Бакърджиев с отстраняването на всяка цена, за да не им преча. Нямах никакви притеснения! Аз изправих на крака тази важна за България държавна структура, стабилизирах я, не допуснах никакви злоупотреби, кражби и й открих фронт за развитие, нещо, което днес все още не виждам да се върши там така, както по мое време.
През тези и безброй други комини българските заводи откраднаха 20 млрд куб. м газ, а произведената продукция и парите от износа останаха навън
- Да, но напуснахте и...?
- За зла участ, след напускането ми „Кремиковци” отново спря да плаща каквито и да са средства към „Булгаргаз“. Всяка седмица, за една година до приватизацията му на 1.7.1999 г. едно куфарче със 700 000 $ изминаваше пътя до сградата на Министерския съвет. Сега, няма как да предполагам, още по-малко да знам, кои са бенефициентите в Министерския съвет, получавали тези пратки с ценни книжа, но... се питам – защо никой не ги търсеше тези пари, а и не само тях, защото и от други консуматори са вървели пратки на същия адрес …?
- Тези 700 000 долара откъде се вземаха?
- От незаплатената консумация на „Кремиковци”.
- Искате да кажете от произведената и реализирана продукция на комбината, след спестената консумация на плащанията за газ към „Булгаргаз”?
- Точно това искам да кажа.
- И тази спестена консумация във вид на финикийски знаци, цялата или частично, цяла година е пътувала към..., да речем, към ... чистачките в Министерския съвет, може би? Впрочем на каква стойност възлиза тази „спестовност”?
- Примерно 40 000 000 долара. Кеш.
- Извинявайте, но пак ще питам, за да стане ясно – тези пари са спастрени от реализирана продукция и след приспадане на разходите за газ са „присвоени” изглежда от …, хигиенистките на Министерския съвет!?
- Да, да! И на 1 юли 1999 г. „Кремиковци” беше продаден за 1 долар на „краля на скраба” Валентин Захариев!?
- Да, но нали го оставиха да си блъска главата с дълговете на комбината?
- Не знам коя глава си е блъскал, но точно преди приватизацията МС прокара решение на Народното събрание, с което се опрощават дълговете на комбината към „Булгаргаз”, т.е. към държавата. Т.е. откри се фронт за други дългове и далавери…!
- Колко бяха дълговете към „Булгаргаз” в момента на опрощаването?
- Бяха се натрупали 510 млн. лв. вече деноминирани. Реални пари, не с многото нули. Пари, които имаха много по-голяма реална стойност от сегашните. Отписаха ги, все едно никога не ги е имало в задълженията. А тези задължения бяха огромно перо в цялостните задължения на „Кремиковци”, а и с останалите можеше да се шикалкави...
- Е, поне демократичната ни вече държава се е отървала от „незаконородената си тоталитарна рожба” „Кремиковци”? На каква ли цена обаче?
- Ами! Знаете, макар и малко, какво се случи след това? И отново за сметка на държавата, и отново за попълването на сметките на псевдодържавниците, а най-вече за сметка на работниците. Грабежът продължи с пълна сила, още по-рафиниран и още по-циничен.
- Тръгнахме от миража АЕЦ ”Белене”, забравихме го, стигнахме до „Кремиковци”, но зарязахме съдбата на „Булгаргаз” като основна диагноза за цялостното заболяване на българската икономика в една съдбоносна продължителна агония. Нека видим как така вашата славна, макар и краткотрайна, но най-скандална епоха в историята на „Булгаргаз” и произтеклите от това събития, се отразиха на българския възход към демократична многопартийна система и пазарна икономика?
- Реализирани бяха безнаказано многомилиардни набези и грабежи в кеш на лева, долари и евро. Апорти в размер на десетки милиарда лева, долари и евро преминаха почти незабелязано в ръцете на шепа лоялни към „освободителя“ мутри, а ограбеният и обруган българин и днес чака някой да спомене за реалния баланс: „ПОЛЗИ и ЩЕТИ“ ОТ ВРЕМЕТО НА УПРАЖНЯВАЛИТЕ СЕ В УПРАВЛЕНИЕТО на БЪЛГАРИЯ по ВРЕМЕ на ПРЕХОДА? Не се броят мутрите, хванати от улицата, които министерстваха и освен с пълните им гуши ще ги запомним и с огромните щети, които нанесоха с посредствеността и некомпетентността си, упражнявайки се в управленска дейност? Помним и такъв, дето го посрещаха с фанфари на VIP-а на Аерогарата, а от дейността му се инкасираха само щети и беди. Днес би било полезно да се сподели дебелащината и алчността на такива типове, попадали във властта стихийно, за да си обясни настоящото поколение хала, на който е, бедите, които са го обладали отвсякъде, и безизходицата, в която е вкарано…? Това е голямата болка и товар, наследени от нашите деца, които намират изхода само в Изход 2 на Аерогара София!
Не са много лицата, определени като национални предатели, болни от алчност и сребролюбие, безнаказано грабиха и лишиха от бъдеще на наша територия милиони българи! Ние трябва да обясним и докажем дейностите на тези недостойни твари, предали интересите на народа ни, който им вярваше!
- Ами докажете го.
- Ще го докажа, само че няма да ви стигне мястото.
- Ще стигне. „ШОУ” излиза ежеседмично и целогодишно.
- Тогава – до скоро в някое от следващите ви издания, да си пожелаем дори свиждане в някой от следващите ви броеве.
- А защо не и в следващия?
- Дай Боже, стига да има защо...Часовникът цъка, може да нямаме време...
Б.р. Очаквайте – потресаващите разкрития на Васил Филипов за идиотизма на българския преход, в частност енергетиката, която закопа въпросния преход....
Интервю на Славей КОСТАДИНОВ
Според него преходът е мъртъв и мъртвороден. Неговият убиец е преди всичко енергийната мафия. Управлявалите ни престъпници и мародери все още са ненаказани, твърди Филипов. Как се стигна до смъртта на българската енергетика и икономика? Изповедта на Васил Филипов прилича на повече на опело, отколкото на рецепта за лечение. Но това е само на пръв поглед...
- Откъде започва агонията на родната енергетика? Може би с приключването и разплащанията по Ямбургската спогодба след 1989 г.? Не беше ли тя единственото добро дело на Луканов, който през 1990 г. в главоболни преговори с руската страна отстоя параметрите, т.е. интересите на България?
- Ямбургската спогодба е дълга история....В случая разглеждаме малък, но важен епизод, при който руснаците изплащат договореностите си. Да, Луканов беше най-грамотният стопански деец по това време, който освен със съзидание се занимаваше и с отрицание. Той създаде организираната престъпност по американския образец от 30-те години. Създаде хаос, групировките застраховаха и окупираха бизнеса...! Той беше идеологът. После се доразви, но вече беше ясно, че с всеки ход и движение се е целяло грабеж. Ямбург беше удобният повод за реализиране на отдавна разработената стратегия за нова, по-невинна окупация на България. Русия се разплаща с България за участието й в строителството на сибирските магистрални газопроводи. Русия трябваше да ни изплати 27 млрд. куб. м газ, което тя и стори, започвайки още в края на 1989 г. Само че за нещастие на „отървалата“ се от тоталитаризма България не й е било писано да се порадва на това вземане, което вече възлизаше на няколко милиарда долара! Под ръководството на Луканов с неговия ум и организираността на най-голямата престъпна групировка до 1996 г. над 20 млрд. куб. м газ, обърнати в заводска продукция, бяха присвоени, т.е. откраднати.
- Как?
- Просто идеологът на родната организирана престъпност аташира големите групировки на входа и изхода на крупните потребители на газ – „Кремиковци” и цялата металургия, химическата промишленост, най-вече в лицето на големите торови производители, стъкларските, циментовите заводи и другите големи консуматори на газ. Произвежда се продукция, изнася се, парите остават навън, а заводите трупат огромни дългове към „Булгаргаз”, т.е. към държавата. И никой не търси отговорност от никого през цялото това време.
- И така докога?
- Тези схеми ги изучих, докато се мъчех да събера нещо от тези нагли, ояли се мародери през 1996 г., а ги спрях през 1997 г., когато станах изпълнителен директор на „Булгаргаз” при служебното правителство на Софиянски . Зад гърба си имах подкрепата на правителството и спецслужбите, с малки изключения, разбира се, а също и полицията. Списъците с ужасяващи дългове на заводите бяха с по десет-дванайсет нули отзад – вземания на „Булгаргаз“, на България, а държавната компания в същото време нямаше пари за заплати. Изправих всички консуматори до стената. Инициирах тотални кадрови промени… „Кремиковци” и останалите „големи“ ги докарах до положение да работят пълноценно, да си плащат консумацията на газ, че да започнат да си плащат и старите дългове дори. Явно това не се хареса на руските повелители и наместниците им тук, които бяха свързани с престъпните структури, и пропагандната им машина заработи на пълни обороти – взеха да ме хулят, плюеха ме ежедневно, клеветяха ме, а слуховете за това, как съм ограбил „Булгаргаз“, бяха безкрайни.
- Чакайте, Луканов по това време вече го нямаше?
- Да, той си „отиде“, но мафията вече беше забогатяла, имаше контакти на високи нива и предлагаше големи суми, за да бетонира присъствието си на входа и изхода на големите потребители! След Софиянски в премиерския кабинет влезе Иван Костов, а в съседство с него и Бакърджиев…
- И какво се случи в крайна сметка?
- Аз вече бях доста напреднал в прогонването на тези организирани хайдуци и крадци на огромни парични потоци. Продължих и при редовното правителство със същите безкомпромисни действия. Животът ми беше много напрегнат, защото се оказах сам в атаката, подкрепян, пак повтарям, от немалко служещи от спецслужбите и баретите. Напуснах сам след година и половина начело на „Булгаргаз”. Сам. Защото някои доброжелателни руски приятели вече ме бяха предупредили, че Москва е „ангажирала“ вицепремиера Бакърджиев с отстраняването на всяка цена, за да не им преча. Нямах никакви притеснения! Аз изправих на крака тази важна за България държавна структура, стабилизирах я, не допуснах никакви злоупотреби, кражби и й открих фронт за развитие, нещо, което днес все още не виждам да се върши там така, както по мое време.
През тези и безброй други комини българските заводи откраднаха 20 млрд куб. м газ, а произведената продукция и парите от износа останаха навън
- Да, но напуснахте и...?
- За зла участ, след напускането ми „Кремиковци” отново спря да плаща каквито и да са средства към „Булгаргаз“. Всяка седмица, за една година до приватизацията му на 1.7.1999 г. едно куфарче със 700 000 $ изминаваше пътя до сградата на Министерския съвет. Сега, няма как да предполагам, още по-малко да знам, кои са бенефициентите в Министерския съвет, получавали тези пратки с ценни книжа, но... се питам – защо никой не ги търсеше тези пари, а и не само тях, защото и от други консуматори са вървели пратки на същия адрес …?
- Тези 700 000 долара откъде се вземаха?
- От незаплатената консумация на „Кремиковци”.
- Искате да кажете от произведената и реализирана продукция на комбината, след спестената консумация на плащанията за газ към „Булгаргаз”?
- Точно това искам да кажа.
- И тази спестена консумация във вид на финикийски знаци, цялата или частично, цяла година е пътувала към..., да речем, към ... чистачките в Министерския съвет, може би? Впрочем на каква стойност възлиза тази „спестовност”?
- Примерно 40 000 000 долара. Кеш.
- Извинявайте, но пак ще питам, за да стане ясно – тези пари са спастрени от реализирана продукция и след приспадане на разходите за газ са „присвоени” изглежда от …, хигиенистките на Министерския съвет!?
- Да, да! И на 1 юли 1999 г. „Кремиковци” беше продаден за 1 долар на „краля на скраба” Валентин Захариев!?
- Да, но нали го оставиха да си блъска главата с дълговете на комбината?
- Не знам коя глава си е блъскал, но точно преди приватизацията МС прокара решение на Народното събрание, с което се опрощават дълговете на комбината към „Булгаргаз”, т.е. към държавата. Т.е. откри се фронт за други дългове и далавери…!
- Колко бяха дълговете към „Булгаргаз” в момента на опрощаването?
- Бяха се натрупали 510 млн. лв. вече деноминирани. Реални пари, не с многото нули. Пари, които имаха много по-голяма реална стойност от сегашните. Отписаха ги, все едно никога не ги е имало в задълженията. А тези задължения бяха огромно перо в цялостните задължения на „Кремиковци”, а и с останалите можеше да се шикалкави...
- Е, поне демократичната ни вече държава се е отървала от „незаконородената си тоталитарна рожба” „Кремиковци”? На каква ли цена обаче?
- Ами! Знаете, макар и малко, какво се случи след това? И отново за сметка на държавата, и отново за попълването на сметките на псевдодържавниците, а най-вече за сметка на работниците. Грабежът продължи с пълна сила, още по-рафиниран и още по-циничен.
- Тръгнахме от миража АЕЦ ”Белене”, забравихме го, стигнахме до „Кремиковци”, но зарязахме съдбата на „Булгаргаз” като основна диагноза за цялостното заболяване на българската икономика в една съдбоносна продължителна агония. Нека видим как така вашата славна, макар и краткотрайна, но най-скандална епоха в историята на „Булгаргаз” и произтеклите от това събития, се отразиха на българския възход към демократична многопартийна система и пазарна икономика?
- Реализирани бяха безнаказано многомилиардни набези и грабежи в кеш на лева, долари и евро. Апорти в размер на десетки милиарда лева, долари и евро преминаха почти незабелязано в ръцете на шепа лоялни към „освободителя“ мутри, а ограбеният и обруган българин и днес чака някой да спомене за реалния баланс: „ПОЛЗИ и ЩЕТИ“ ОТ ВРЕМЕТО НА УПРАЖНЯВАЛИТЕ СЕ В УПРАВЛЕНИЕТО на БЪЛГАРИЯ по ВРЕМЕ на ПРЕХОДА? Не се броят мутрите, хванати от улицата, които министерстваха и освен с пълните им гуши ще ги запомним и с огромните щети, които нанесоха с посредствеността и некомпетентността си, упражнявайки се в управленска дейност? Помним и такъв, дето го посрещаха с фанфари на VIP-а на Аерогарата, а от дейността му се инкасираха само щети и беди. Днес би било полезно да се сподели дебелащината и алчността на такива типове, попадали във властта стихийно, за да си обясни настоящото поколение хала, на който е, бедите, които са го обладали отвсякъде, и безизходицата, в която е вкарано…? Това е голямата болка и товар, наследени от нашите деца, които намират изхода само в Изход 2 на Аерогара София!
Не са много лицата, определени като национални предатели, болни от алчност и сребролюбие, безнаказано грабиха и лишиха от бъдеще на наша територия милиони българи! Ние трябва да обясним и докажем дейностите на тези недостойни твари, предали интересите на народа ни, който им вярваше!
- Ами докажете го.
- Ще го докажа, само че няма да ви стигне мястото.
- Ще стигне. „ШОУ” излиза ежеседмично и целогодишно.
- Тогава – до скоро в някое от следващите ви издания, да си пожелаем дори свиждане в някой от следващите ви броеве.
- А защо не и в следващия?
- Дай Боже, стига да има защо...Часовникът цъка, може да нямаме време...
Б.р. Очаквайте – потресаващите разкрития на Васил Филипов за идиотизма на българския преход, в частност енергетиката, която закопа въпросния преход....
Интервю на Славей КОСТАДИНОВ
