Късна доба, пълен мрак... Порядъчно пийнал мъж се прибира в бърлогата, отключва тихо вратата, ослушва се и бързо се шмугва в коридора. Лампата обаче светва, дразнейки чувствителните му зеници. Срещу него е застанала жена му и бързо му отперва директен въпрос:
- Тодоре, пил ли си!?
- Тцъ, ма. С Жорето играхме ъ..., шах.
Благоверната подозрително го подушва.
- Тогава защо миришеш на ракия?
- Ми, на шах ли да ти мириша!?