“Кат Каталуния няма втора” мълвят днес промосковските “анализатори” у нас.

Представям по – долу един представителен за проруската пропаганда у нас пример, снабден с анализ на “анализа”.

Примерът е ориентир какво си мислят нашистите за сепаратистите- ама така, че да не навредят на Путин с примери за това какво би могло да се случи в собствения му многонационален заден евразийски двор, поради което Кремъл не смее открито да се зарадва на испанския сепаратистки проблем в частта му, която вреди на европейското единство и с това напълно съвпада с московската линия да се съдейства за разпадането на европейското единство.

Става дума за адски малък по “световнно значение”, но пък голям по своята подлост и маниулативност български принос в проруската пропагадна за евентулна българска консумация.

Един провициален ( по манталитет, а не точно поради местожителството) претендент за интерпретиране на световната политика от български и уви- комплексарско проруски позиции, разпространява в мрежата своя “анализ” за паралелите между Косово и Каталуния ( т.е. за приликата между пироните и чуковете, както би казал около 5 в.пр. н.е. Лао Дзъ за подобен абсурд).

Не е е важно кой е “анализаторът”, макар същият напорист мераклия за публичност и власт ( защо иначе ще да се бори да гепи гласове, явявайки се като някаква самостоятелна величана в тълпата от путинофили на избори неотдавна, повличайки след себе си хиляди лековерни българи).

По важна, като повод за репликата ми, е тезата му, която следва указанията на Путин, разпространена като опорна точка до неговите последователи в речта му в Сочи в т.н. клуб Валдай, произнесена на 20 октомври.

Ето как местният нашист жонглира с истини, полуистини и откровени лъжи, гарнирани с  фактологични грешки. Нямаше да е интересно за репликиране, ако не беше типично за слугуването на Москва от страна на субекти, които се борят да пробият в политика у нас чрез зарибяване на русофилски планктон.

Следва неговият текст с мои коментари към него.

“На 17 февруари 2008 г. парламентът на автономната сръбска провинция Косово приема декларация за независимост и отцепване от Сърбия ( след най-голямата военна международна операция след Втората световна в Европа през 1999 г., наложила се заради спасяването на 90 процента от населението на Косово от терора на Милошевич, предизвикана от белградския геноциден натиск върху косоварите – нещо, коато “анализаторът” някак си не споменава, защото би олекнал каталунският му паралел- бел ИИ). 

Реакцията на сръбското правителство е гневна и осъдителна. Въпреки това още на следващия ден новата република е призната от 3 постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Великобритания и Франция), както и от Албания и Турция, които подкрепят действията на косовските албанци.

На 27 октомври 2017 г. парламентът на автономната испанска провинция Каталония приема декларация за независимост и отцепване от Испания. Реакцията на испанското правителство е гневна и осъдителна. Още същия ден то получава подкрепа от 3 постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Великобритания и Франция), както и от Европейската комисия (своеобразното правителство на Европейския съюз), които осъждат действията на каталонците.

Сърбия решава да не се примирява с наложеното със сила ( срещу създаденото от Милошевич с употребата на военна сила, вкл. и чрез паравоенни сръбски банди срещу гражданско население на Косово статукво- бел. ИИ) и завежда дело в Международния съд в Хага. На 22 юли 2010 г. председателят на съда Хисаши Овада обявява, „че общото международно право не съдържа разпоредби, „забраняващи обявяване на независимост“. Съобразно това, съдът заключава, че обявената на 17 февруари 2008 г. независимост не нарушава общото международно право.

Какво излиза? Оказва се, че в една и съща ситуация едни и същи държави реагират по различен начин. ( Това изречение е буквален цитат от речта на Путин, който “прескача” във Валдай от 20 октомври предисторията на геноцидния натиск срещу косоварите като гащи със скъсан ластик – бел ИИ).

На всичкото отгоре решението на съда в Хага, което е принципно и не касае само косовския случай, днес упорито се замита под килима и не се споменава никъде (само “анализаторт” разкрива тази “тайна”- бел- ИИ). А на него биха могли да се позоват не само Косово и Каталония, но и още няколко съществуващи, но непризнати държави в света, които не са никак малко – Абхазия, Южна Осетия, Приднестровие, Нагорни Карабах (Арцах) ( дотук всичките са жертви на руската имперска мания за насилствена любов с малки народи в периферията на гиганската държава Русия- бел. ИИ), Северен Кипър, Сомалиленд, Западна Сахара и Палестина.

Ако пък прибавим към тях сепаратистките региони, в които се води борба за национално освобождение, списъкът ще набъбне поне 4 пъти. Достатъчно е само да споменем Кюрдистан ( няма такава единна територия, има безкрайно сложен проблем с най – големия етнос в света без собствена държава— бел. ИИ), Уйгурия и Тибет ( има уйгури и тибетци, желаещи независимост от комунистически Китай, но “анализаторът” не влиза в такива подборности – бел. ИИ), за да стане ясно за какво говорим ( не , не став ясно, когато пироните и чуковете се обявяват за еднакви величини- бел. ИИ).

Оказва се ( само за адептите на московката пропаганда се “оказва”- бел. ИИ), че за Косово може, а за Каталония не може. Нещо повече – от Кримския референдум през 2013 г. насам ( всъщност става дума за 2014 г. – бел. ИИ) упорито се размахва заплахата от сепаратизъм ( от руска страна се размахва кримнаш, който не се определя като сепаратизъм, а като право на сомоопределние, посттигнато с военна сила от страна на Русия, маскирала след това позора с организирането на референдум в условията на фактическа окупация- бел. ИИ).

При това забележете – косовските албанци се отцепиха без референдум, след кървава гражданска война със сърбите ( наложена от руския клиент Милошевич – бел. ИИ), в която и двете страни дадоха хиляди жертви (косоварите ги дадоха по начало, когато в областта вилнееха главорезите на Милошевич, товарейки населението на цели села в камиони и трактори по болшевишки маниер при преместването на компактни етнически групи- включително и десетки хиляди българи при изселването им от Крим през Втората световна война, палейки зад гърба им бившите им къщи- бел. ИИ).

Докато в Крим ( където Путин изпрати сцециални части , кораби, самолети и т.н. да превземат полуострова в условията на хаоса в Киев през март 2014 г. – бел. ИИ) и Каталония събитията бяха далеч по-мирни.

Само че заплахата започна да се размахва не след войната в Косово, а след референдума в Крим. Та точно от 1999 г. насам няма държава в света, която да е спокойна за своето съществуване, защото от момента в който бъде нарочена, че не спазва стандартите на международната общност, тя рискува да бъде съвсем демократично и по евроатлантически бомбардирана и разпарчетосана от САЩ и васалите им. В името на същите тези стандарти, които САЩ и васалите им никога не спазват, когато се отнасят до тях самите.

Днес Испания е в положението на Сърбия през 1999 г. ( ето така верният на руските опорни точки “анализатор” стига до желания от Кремъл извод за равенството между случуя в Косово и в Каталуния. бел- ИИ).  Заслужава си да се спомене, защото тогава начело на НАТО стои испанецът Хавиер Солана, а испанската армия взема логистично участие в операцията на алианса срещу сърбите. За да е иронията пълна, липсва само едно – гражданска война в Каталония и съответна натовска (разбирай американска) бомбардировка над Испания. Последното е малко вероятно, разбира се, но все пак не се знае. Историята е показала многократно, че нещата се случват тогава, когато всеки си мисли, че няма как да се случат”.

Историята обаче преди всичко е показала, че лъжците и злодеите могат да надделеят само временно. Ако не беше така диктаторите и автократите – като Милошевич, Путин и компания,  отдавна щяха да са затрили човечеството в името на своите егоистични ламтежи, на които служат “анализи” като горната долнопробност.

Share on Facebook