В дните след като стана ясно, че четирима мъже са арестувани по обвинения за държавна измяна, свързана с киберсигурността и контраразузнаването на Русия, Москва беше залята от теории за заговори и спекулации около случая.

Възможно ли е да става дума за последствия от руските хакерски атаки срещу президентските избори в САЩ? Дали тези арести са част от лов на къртица, снабдявала може би с с информация американските разузнавателни служби? Или това е борба за власт в руските служби за сигурност?

Подробностите около случая са неясни, няма и официален коментар от представител на руската държава. Руските медии се изпълниха със сензационни, често пъти противоречащи си факти и мнозина предполагат, че те се пускат в общественото пространство от враждуващи фракции в разузнавателните служби, пише Асошиейтед прес.

Свързването на арестите с американските избори би означавало да се установи връзка между поредица от сенчести играчи в руското интернет пространство.

Едно от малкото официални изявления по случая направи Иван Павлов, руски адвокат, специализиран в дела за държавна измяна, който потвърди пред Асошиейтед прес, че са извършени най-малко четири ареста по обвинение в държавна измяна. Той обаче отказа да съобщи подробности.

Американските тайни служби заявиха в началото на януари, че президентът Владимир Путин е наредил да се предприеме кампания за въздействие върху изборите в САЩ в полза на Доналд Тръмп, включително чрез мерки като използването на група, наричана Fancy Bear, за да се хакнат имейли на хора от Националния комитет на Демократическата партия. В разпространената от тях декласифицирана версия на доклада службите в САЩ не разкриха как са придобили информацията си, а Русия отхвърли обвиненията.

"Отдавна смятам, че американското разузнаване трябва да има хора, които работят за него", каза Марк Галеоти, експерт по руските тайни служби и старши изследовател в Института за международни отношения в Прага.
За първия арест се разбра миналата седмица, след като беше съобщено, че е задържан Руслан Стоянов, изпълнителен директор в компанията за киберсигурност "Лабораторията на Касперски".

Както изглежда, Стоянов е пътувал доста в качеството си на ръководител на отдела на компанията за разследване на компютърни инциденти.

Според профила му в социалната мрежа "ЛинкдИн" той е започнал работа в звеното за киберпрестъпления на руското министерство на вътрешните работи в началото на миналото десетилетие, а през 2012 г. - в "Касперски". Компанията заяви, че обвиненията срещу Стоянов се отнасят за период, в който той не е бил неин служител.

Редица руски медии съобщиха за задържането на трима офицери, работещи в отдел "Киберпрестъпления" на руското контраразузнаване - Федералната служба за сигурност (ФСС), горе-долу по същото време, когато Стоянов е бил арестуван през декември. В руски медии се появиха имената на двама от тях и според информациите това са полковник Сергей Михайлов, заместник-началник на Центъра за информационна сигурност (ЦИС) на ФСС, и неговият подчинен, майор Дмитрий Докучаев. Павлов заяви, че има четвърти обвиняем по делото, който му е клиент, но отказа да го назове.

ЦИС е "специализирано в кибершпионажа звено", разраснало се бързо през последните години, заяви Галеоти. "Задачата им е да придобиват всякаква информация, каквато могат."

Според съобщения на руския опозиционен вестник "Новая газета" и американския журналист, специализиран в киберсигурността, Брайън Кребс, разкритието на компрометиращи данни за офицерите от ФСС може да е било наказателна операция от страна на 26-годишния Владимир Фоменко и Павел Врублевски.

Фоменко според данни, обявени от американската киберкомпания "Трет конект" миналата година, е собственикът на сървъри, използвани за хакерски атаки срещу изборните власти в щатите Аризона и Илинойс. Врублевски е руски бизнесмен, осъден на затвор през 2013 г. за организиране на кибератаки срещу конкурент.

Кребс заяви в публикация в интернет блог в събота, че Михайлов може да е предавал данни за руски киберпрестъпници в продължение на много години на американските правоприлагащи органи и на американски журналисти, включително получена от него информация за Врублевски.

Врублевски заяви пред Асошиейтед прес в понеделник, че е познавал бегло Фоменко. Той отказа да коментира арестите на офицерите от ФСС, но заяви, че това са "онези", които са го вкарали зад решетките. Фоменко не отговори на молбата за коментар.

Имаше и нов обрат. Вчера Интерфакс съобщи, че срещу Михайлов и Докучаев има обвинения, че са предавали информация на ЦРУ. В съобщението обаче е цитиран неназован източник на Интерфакс, което прави достоверността на тези данни трудно проверима. Говорител на ЦРУ отказа да коментира действията на руските правоприлагащи органи.

Арестът на Михайлов, както изглежда, е имал за цел да отвлече вниманието от хакерските действия срещу САЩ. Медиите "Лайф нюз" и Росбалт (информационна агенция, която има тесни връзки с тайните служби), съобщиха, че офицерите от ФСС са захранвали с поверителна информация хакерската група "Шалтай Болтай" (или "Хъмти Дъмти"), която я е използвала в сложна схема за изнудване на десетки руски политически фигури. Московски съд потвърди в понеделник, че по обвинения в хакерство е арестуван Владимир Аникеев, за когото се съобщава, че е един от тарторите на "Шалтай Болтай".

Арестите изглежда придават още по-голяма тежест на твърденията, че руските тайни служби са набирали хора сред многобройната хакерска общност в Русия, за да засилят нападателния си потенциал в киберсферата.

Вече бившият американски президент Барак Обама наложи санкции на известните хакери Евгений Богачов и Алексей Белан, защото са съдействали на руското военно разузнаване (ГРУ) при атаките срещу Националния комитет на Демократическата партия.

Андрей Солдатов, който от години изследва тайните служби и интернет пространството в Русия, каза, че арестите в Москва ясно свидетелстват, че офицери от разузнаването и хакери, занимаващи се с престъпна дейност, са си сътрудничили при хакерските атаки срещу Демократическата партия.

Докучаев, един от обвинените офицери от ФСС за държавна измяна, според руски медии е хакер, известен с псевдонима "Форб", и е работил за списание на име "Хакер" през миналото десетилетие, преди да започне работа за ФСС.

В интервю от 2004 г. за вестник "Ведомости" Форб разкрива как е печелил пари от измами с кредитни карти и се хвали, че е хаквал уебсайтове на американското правителство.

През 2011 г. Форб е посочен като член на редакторския колектив на "Хакер". Трима негови колеги, с които Асошиейтед прес се свърза, отказаха да коментират дали той има връзки с ФСС.
 

/БТА/