Имам  спомен от Бейрут, когато западната му мюсюлманска част, доста космополитна по дълга традиция, беше превзета през март 1984 г. от проирански ислямисти с решаващата подкрепа на сирийския режим, претендиращ да бъде “големия ливански брат”.

 

Част от “екзотиката” на вносната диктатура бяха някои подробности.

Появиха се на сергиите вещи с лика на аятолах Хомейни, каквито до момента имаше само в бедните южни шиитски квартали.

Сред тях особено ме впечатли поднос ( за каквото и да било, но може да бъде и за уиски, каквото доста  “правоверни” мюсюлмани тайно си пийваха, особено при стреса от поредните бомбардировки и престрелки- включително в мое присъствие в клатещата се от разривите на бомбите сграда, където живеех.

 

 


 

Този правоверен кич явно е типичен за държавите, чиито вождове уж са избрани от народа, но всъщност царуват по правилата на собствения си “вкус”.

Като Путин и Ердоган, които си обядвали в родния (Ленин)град на Путин с чинии, на които руските домакини поднесли физиономиите на двамата владетели.

Share on Facebook