УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,
Темата днес е Културният календар на Пловдив за 2016-та година. Тема, достатъчен повод да напълни залата на Общинския съвет и да създаде очаквания в присъстващите журналисти. Очаквания за зрелища и силни заглавия. Заглавия по-скоро недостойни за иначе достойния ни град.
Тук е моментът да се запитаме: Какво правим днес? Кои сме и какво правим в тази зала? Бихме ли позволили нашите действия, бездействия или лични ежби да провалят най-знаковото за Пловдив събитие за първата четвърт на 21-ви век?
Намираме се в ситуация, в която с махленски спорове, най-често на импровизирани с нарочна цел форуми или с публикации, защитаваме рубежи и фронтови линии. Фронтови линии, представляващи патентовани теми от градския живот. Борим се със зъби и нокти за недопускане на никой в територията ни.
Критикуваме. Критикуваме много.
Но кои сме ние да критикуваме и какво критикуваме ? Кой може да оцени творчеството на артиста – друг артист? Кой може да оцени стойността на даден културен продукт? Кой може да оцени приносът на даден продукт в разширяване на културните хоризонти на града? Кой може да оцени кои са „истинските културни стойности“ и кое е „културен ерзац“ ?
Парите? Цената на проектите? Има нещо сбъркано тук. Нещо, което изначално променя отношението към това да правиш култура. И тук е моментът ясно да заявим: Средствата от Културния календар не са за тези, които правят култура, а за тези, които получават култура. Те са за хората.
Културните оператори и културните дейци са инструмент магията на културата да достигне до хората по различни пътища и под различна форма. Хората са реалните бенифициенти на средствата от Културния календар.
В правната рамка на обществения живот гражданите избират своите представители, които забиват реперите и чертаят обществените хоризонти. И идва моментът да се запитаме: Кой трябва да определи по какъв начин културата трябва да достига до хората? Културните оператори, културните дейци или самите хора ?
Аз мисля, че Европейска столица на културата е проект на целия град; проект, осмислящ работата на този Общински съвет. Проект, много повече от културен календар и средствата в него.
И аз бих приел много по-радушно, ако днес имаше дебат по много жизненоважни теми, свързани с нашата подготовка. Теми, свързани с експертността; теми, свързани с европейското измерение на представянето ни и местата на провеждането им. Дебат за критериите за подбора на международни творци и проекти.
Ако допуснем днес връх в решенията ни да станат личните въжделения, междуличностните препирни и оценките за културни достойнства от творци срещу творци, то нищо добро не ни чака.
Нашите местни разпри принизяват и показват, че все още много от нас не разбират характера на проекта Европейска столица на културата, не разбират неговата широкообхватност, а донякъде и смисъл.
Европейска столица на културата е възможност за промяна на нашия живот чрез силата на културата.
Някъде тук видяхте ли Културен календар? Аз виждам - промяна! За промяната се изисква воля. Промяната започва от самите нас. Ние си избрахме слогана ЗАЕДНО. Никой не ни го натрапи, нали ? Нека го спазваме!
Европейска столица на културата трябва да се проявява във всяко наше действие, във всяка наша мисъл, във всеки наш проект. Не трябва никога да губим общия поглед и да принизяваме Европейска столица на културата до нивото на културен календар, защото, ако чашата ни е малка, нямаме право да обвиняваме морето.
Ако имаме големи мечти, ако трайно и с упорство променяме градската тъкан, ако променяме тялото на града, какво става с неговата духовност ? Изобщо, може ли духовното развитие да стигне зенит? И достигнали ли сме го? Аз мисля, че не. Просто трябва да намерим сили в себе си, за да направим поредните крачки напред в духовното развитие на Пловдив. Крачки, които ще ни отведат успешно до поредната и не последна цел - Европейска столица на културата.
Всички помним делото на Шевалас и Шнитер. Кои са Шевалас и Шнитер за 2019-та ? Никола Сивков, Емил Миразчиев, Снежана Фурнаджиева или Асен Асенов ? Не знам! Не знам кои ще са, но знам, че трябва да бъдат намерени.
Целта ни го изисква.
Тази цел изисква и промяна. И ние можем да се променим. Ще отстъпим завзети и резервирани територии, ще отворим вратите за нови творци и проекти, ще се научим да работим заедно. Ще се научим да работим заедно и да търсим това, което ни свързва. А ако не можем? Просто ще сме един провален град!
инж. Иван Тотев
кмет на Община Пловдив
17.12.2015 г.
