Франция, Испания и Португалия планират да участват активно в диверсификацията на енергийни доставки в Европа. Тези страни работят върху възможността за създаване на унифицирана енергийна система, която да осигури доставките на газ от Северна Африка. Но не само от това. Амбициозният план на Испания е да се превърне в локомотив на диверсификацията, получавайки втечнен природен газ, включително и от САЩ, пише руският вестник „Независимая газета“.

Три европейски страни имат намерение да създадат нова унифицирана енергийна система. Най-напред става на въпрос за Франция и Испания, които, както заяви в края на миналата седмица френският президент Еманюел Макрон, разглеждат варианти за нови съвместни газопроводи. Предполага се, че към тях ще се присъедини и Португалия.

Както обяви Макрон след срещата за енергетика в Лисабон, „и трите страни ще работят върху стратегия за свързване на газпроводите със страните от Магреб и Африка в по-широк смисъл. Това е важно и може да обоснове в бъдеще други свързвания на газопроводи в Европа“, заяви Макрон, цитиран от ТАСС, предава Фокус.

Новите газопроводи в трите страни ще помогнат за отказването им от въглищните електространции, поясни френският президент. Но това не е единствената цел на сътрудничеството между тях. Друг повод за обединението е, изглежда, намаляване на зависимостта на Европейския съюз от доставките на газ от Русия, чрез увеличаване на доставките на втечнен природен газ.

„Португалия, Франция и Испания… подчертават значението на втечнения природен газ за диверсификацията на източниците и пътищата на доставки в ЕС с цел съкращаване на зависимостта и укрепване на енергийната безопаност“, се съобщава в декларацията, приета след преговорите в Лисабон.

В Испания съществуват осем регазификационни терминала, още един се намира в Португалия, а общо в Европа има 21. В края на краищата Испания е тази, която желае да играе водеща роля в диверсификацията на газови достави за Европа чрез доставянето на втечнен природен газ по море.

Експертите излагат няколко версии, чрез които обясняват какво точно представлява втечненият природен газ. Например, както анализаторът за компанията „Алор“ Алексей Антонов отбелязва, през изминалата година „Катар е изпратил 77 милиона тона втечнен газ за износ, Австралия – около 57 милиона тона; и това са само първите две страни по обем на пазарно участие в износа, където доставките растат много по-бързо от търсенето“.

„Ако европейските политици твърдят, че имат нужда от диверсификация на доставките на газ, те задължително говорят за САЩ. Своя частица от пазара, например, може да получи и руската „Новатек“, която вече активно развива Азия и в близкото бъдеще планира да увеличи обеща на доставки към Европа по море“, счита Антонов. 

И въпреки, че експертите призовават да не се търсят американски отпечатъци в изявленията на европейците, все пак има добри причини да се обсъдят перспективите именно на американските доставки на втечнен природен газ. Към такива предположения подтикват и скорошните събития. През изминалата седмица, след срещата между президента на САЩ Доналд Тръмп и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, двете страни решиха да засилят партньорството си в областта на енергетиката. „ЕС ще построи още терминали за вноса на втеченен природен газ от САЩ“, заяви Юнкер. „Съгласихме се да засили стратегическото сътрудничество в областта на енергетиката“, обяви Тръмп. „Европейският съюз желае да внася повече втечнен природен газ от САЩ и той ще бъде много, много голям купувач“.

Към момента САЩ активност увеличава своето присъствие на газовия пазар. По прогноза на Администрацията за енергийна информация на министерството на енергетиката на САЩ, към 2020 година САЩ ще станат третия по-големина износител на втечнен природен газ в света.

Както отбеляза в интервю за ТАСС анализаторът към Центъра за енергетика „Сколково“ Александър Собко, „ако страните се договорят за цена, то на европейския пазар в бъдеще могат да дойдат между 10 и 30 милиарда кубични метра американски втечнен газ на година, което ще се превърне в нещо като компромис: САЩ няма да се мешат в строителството на „Северен поток 2“, но ще получи малък допълнителен пазар за своя втечнен газ. „За сравнение: през 2017 година „Газпром“ е доставил близо 194 милиарда кубични метра газ. Тези обеми са несъпоставими“.

Според Собко, при настоящите, относнително високи нефтени котировки, американският втечнен газ вече може да се конкурира по стойност с руския, цената на която е вързана към петрола. Но ако цените на петрола паднат отново, то след тях руският газ също ще падне като цена. Собко уточнява: за да се конкурира с руския газ в дългосрочен план, американците трябва да ограничат своите проекти на етап добив и втечнавяане с още 10-15 процента.