Знаете ли какво е да ти “набият канчето”?

Ако не сте от поколението , служило в казармата ( по времето на ) НРБ, може и да не ви е ясна тази картинка. Но имаме актуален повод за осъвременяване на терминологията  по отношение на израза “ да ти набият канчето”, т.е. да те напердашат по чутурата, за да се смириш.

Иначе канчето, ако позволите малко отклонение, беше алуминиева купичка за хранене. Издълбаните по нея надписи говореха, че тези примитивни съдинки са били ползвани още по времето, когато в казармата не е имало “другари”. Същото се отнасяше и за каските, които по форма ( и съдържание на оставените  по тях писмени белези и знаци) си бяха направо “фашистки” –  поне в периода март 1973 г. април 1975-та, който ми познат от личен опит.

Войникът носеше канчето си в “мешката” ( торба- в превод от руски) по време на учения, походи, трудова повинност. Знам какво “говоря”, когато споменавам робията на безплатния труд на обекти, където нямаше други “желаещи”, освен безмълвните роби на труда в униформа.

Участвал съм в срутването на сгради с въжета ; в изкопаване на гробове на починали началници ;  в остъргване на тавани на киното в Сливен ( без някакви си маски срещу сипещата се мазилка във врата, гърлото, ноздрите и ушите);  в прокарване на траншеи към връх Карандила в скалите по почти отвесния склон над планината; в денонощно разтоварване на вагони с тонове въглища само с лопати ( в каросерията на камиони, от които с лопати същото количество трябваше да се пренесе в двора на складовете на поделението на купчини и за трети път да се вкара вътре на сухо с лопати и колички)- въпреки наличието на съоръжения на гарата със съответните кранове с “челюсти” за изгребване от бездънните огромни вагони.  Робският труд беше по – евтин от употребата на машини, доклкото ги имаше.

Но да се върнем към “канчето” на Нинова, което НяКОЙ е набил, т.е. вкарал я е в “правия път” с шамари. http://www.dnevnik.bg/politika/2017/04/04/2947764_bsp_shte_podkrepia_kabinet_na_gerb_za/

Тон за пробрюкселска песен, обратно на чустушките в промосковската предизборна копаня на президентските и парламентарните избори, даде Сергей Станишев, някогашният новобранец в партията от началото на века, превърнат от своя ментор Първанов за една нощ от Пепеляшка в лидер ( и премиер след това).

Възходът на Станишев от нулевото ниво в партийната кариера до върха на тази каменоломна за дялани камъни в икономиката, банките, тайните, по-тайните и най-тайните служби, медиите и прочее явни трамплини до шефското му място на соцвърха в Брюксел, е тема за друга ретро(ин)спекция. Но е факт, че Станишев смъмри антиевропейските напъни на своята следовница Корнелия Нинова и тя откликна с “винаги готова”, както се казваше в рамките на клетвата на пионерчетата в НРБ, когато им връзваха алените връзки.

Комбинация от фактори допринесе за това изтрезняване от руския махмурлук на Нинова и компания.

Мантрата, че в България русофилите преобладават, поради което трябва да се заложи на руската карта за туземна употреба, изигра лоша шега на БСП. Оказа се, че по-добрите русофили в България са ГЕРБ, които таят в сърцето си същото отношение към Москва, но в джоба им дрънкат евромилиардите от Брюксел. И камбанката звънна завистливо откъм централата на евросоциалистите.

Иначе казано, ако перифразирам стар израз на Станишев за борбата между телевизора и хладилника, телевизорът, употребяван наднормено от русолюбивите сили до степен , че поставиха във фризера неудобните за Москва български коментатори в медиите, загуби и тази битка с хладилника, ключът към който държи властващият от 10 години насам ( заедно с БСП в началото като столичен кмет и полицейски шеф, а после вече и като премиер) Бойко Борисов.

На бойното поле реалностите си личат по труповете. Борисов живна за пореден път в ролята на зомби, за което на избори “бронебойни патрони няма открити” до момента, въпреки, че в престрелката с Румен Радев се гръмна в крака, допускайки свое подобие да го надхитри със собствените му някогашни аргументи ( “аз съм мъжкар, който никога не е участвал в политиката”).

Нинова се превърна в призрак, който броди из Европа, където я съветват да се прегърне със зомбито Борисов, ако иска двамцата да си оцелеят до следващото пришествие.

Така се роди изразът на Нинова “ БСП ще подкрепя кабинета та ГЕРБ заради…” ( каквото и да следва след многоточието).

Това разбира се, не е точно коалиция, а е резултат от колизия между пировата победа на Борисов и завистта на Нинова, че няма да участва с глутницата си на този етап в разпределянето на порциите.

Коализията кара Бойко и Корнелия да си омекотяват твърдостта.

Share on Facebook