Честит първи сняг, братя и сестри!

 Ето това трябва да пише под развеселената репортерка при прякото включване от Цариградско шосе, а не – „СНЯГ И СТУД“!

 До края на деня очаквам и няколко преки включвания от ледена пързалка, където малчуган паднал и си изкълчил китката, но няма да покажат как същият е направил снежен човек.

 Какво ни шашкат с тези кодове напоследък. Вече няма – дъжд, а код – жълто. Вятърът бил код – оранжево, а бурята..код – червено.

Представям си, ако Шекспир беше наш съвременник, вероятно трябваше да озаглави последната си пиеса, за да бъде политически коректен към природните стихии, вместо – „Бурята“ – „Код – Червено“… Все едно е филм с Арнолд Шварценегер!

 Изобщо, защо не въведем този параноичен стандарт с кодовете и в семейния си бит. Например, когато таткото има проблем с простатата, да е код-жълто, когато детето дриска, да е код-оранжево, а когато мама е в мензис, код-червено!

 Глупости, братя и сестри! Пуснете си Вивалди, и частта със зимата от „Куатро стаджони“..и се радвайте на живота!