http://www.svoboda.org/a/27518420.html

Защо Путин е лош? Има много причини и обяснения. Може би, ще е по-добре да анализираме различните аспекти поотделно.

Путин – узурпатор. Всъщност, той взе вече узурпирана власт, но това едва ли го оправдава: можеше да властва по различен начин, но избра усъвършенстване на съществуващия модел. Всички държавни институции в Русия, която някога го избра за президент, той замени или с фиктивни, или приватизира. Преди Путин Русия имаше някакъв парламент, сега няма. Преди Путин имаше някакъв съд, вече няма и съд, няма я и относително независимата регионална власт, а регионите са наследство за приближените на Путин.

Путин – враг на прогреса и културата. Путин съзнателното и непрекъснато архаизира обществото. Измислени псевдоправославни традиции, карикатурно пуританство и хомофобия, позорна борба с интернет като пространство за свободно изразяване и „мачкане“ на бизнеса. Всякакво творчество – и на артисти, и на инженери, за Путин е неразбираемо и чуждо. Трябва му единствено лоялност, която той купува или печели с полицейски мерки. Купените артисти се превръщат в съгласяваща се публика, за която съгласието е смисъл на съществуване. Лошите филми на Михалков – това е Путин. Лошата нова архитектура на руските градове – това е Путин. Лошата руска телевизия – това е Путин и само Путин. Фалшивите дисертации и университети, приличащи повече на сергии за продажба на дипломи – това също е Путин.

Путин открадна Девети май. Маркирам това в отделен абзац, защото е от принципно значение не за историята, а за настоящето и бъдещето. Единствената консенсусна дата в сложната руска история през ХХ век, единственият истински празник – “със сълзи в очите” – Путин направи свой имен ден, подменяйки тежестта на изпитанията и трагедиите с евтина бюрокрация, пълна с неуместни политически намеци. В годишнината от вдигането на обсадата на Ленинград, путинските политици от “Единна Русия” сравняват блокадата със западните санкции, а като нацисти, кои ли не бяха дамгосани, най-вече украинците, разбира се. Преди това “Законът на Годуин”, когато всеки спор стигаше до Хитлер, работеше само в глупавите интернет-спорове, а сега този закон се превърна в общоруски: държиш се лошо – властите те обявяват за фашист.

Путин – човек от миналото. Всички гадости за западния империализъм, прочетени през младостта, той прилага в страната си. Военщината и полицейщината, култа към “геополитиката” в международните отношения, вярата в световните конспирации и чуждата агентура в страната, превърнаха Русия в страна на победилият военен пенсионер, който вярва в машинациите на ЦРУ и искрено съжалява, че на Елба не са избили всички американци, а незнайно защо са хукнали да ги прегръщат.

Путин – реваншист. Съветската система, свалена от Горбачов и народа в края на осемдесетте години, беше възстановена от Путин в най-простата си форма. Опирайки се на масовата носталгията по миналото, той не възражда нещо което липсва на хората на средна възраст, а това което те ненавиждаха: номенклатурата, идеологическия диктат и външнополитическата изолация.

Путин – строител на държава, враждебна към собствения си народ. Феноменът Чечня – регион, в който е наложена феодално-фашистка диктатура, която служи и като инструмент за сплашване на останалата част от страната. Странен модел, изграден от Путин без съгласието на руския народ.

Путин – президент на нереализираните надежди и тъпченето на място. От внезапно секналото петролно богатство не останаха дори и символични материални блага: пътища, болници или училища. Всичко е прахосано незнайно къде, руската провинция живее така, както и преди двадесет или четиридесет години. Бедните региони тихо подивяват, и новини като тази, в която събирач на дългове хвърля коктейл „Молотов“ в леглото на бебе, дядото на което дължи пари на банка, вече не изненадва и не шокира – това е Русия, всички свикнаха. Когато властта стане основна ценност, а страхът от загубата и – основен  страх, не може да има развитие, защото развитието създава ненужни рискове за Путин. Създаването на публични институции, диверсификацията на икономиката, реформирането на полицията – не само е ненужно, за него това е реална заплаха, затова единствената промяна, за която той е готов, е деградацията; колкото по-примитивна е страната, толкова по лесно се удържа властта.

Путин – президент на лъжата. Лъжата се превърна в най-важния инструмент в управлението му. Така нареченият дневен ред, измислен в Кремъл и дооформен от пропагандаторите в държавните канали и други контролирани от държавата медии, подмени за обществото реалната картина и позволи на Путин да прави каквото си иска, без да се страхува, че неговите грешки и престъпления могат да бъдат обект на обществено внимание.

Путин – циник. В отношението си към живота, той изхожда от факта, че може да купи или да сплаши всички. Системата на социални отношения, изградена от Путин, е аморална и безнравствена, не предвижда благородни мотиви и еднакво увреди както поддръжниците, така и противниците на Путин, готови да говорят на неговия език, дори и само затова, защото друг език в Русия на Путин просто няма.

Путин лиши Русия от вяра в себе си. Той изгради полу-виртуална система на държавни култове. Имаме “Искандери”, спортисти, “Евровизия”, Крим, но няма и не може да има отношение към Русия като към нещо наистина свое: държавния интерес, за който той обича да говори, няма нищо общо с интересите на частния човек. Участието на гражданите в определянето на съдбата на страната, дори и по най-малките проблеми всъщност е изключено: няма референдуми, изборите се превърнаха във фарс, демонстрациите и митингите са ограничени до такава степен, че ако ги забранят, никой няма да забележи. Обществото не се вижда и не се чува – има само система за потискане, работеща толкова перфектно, че всеки враг на Русия ще види в нея признаците на нашето вековно робство или безволие, но опитайте се вие да бъдете свободен човек в страна с център     “Э”, с областно управление на МВР” Дальний” и член 282 от Наказателния кодекс.

След тези десет пункта по които Путин недвусмислено е зло, следва модерният, но не на последно място, единадесети: Путин – корупционер. Очевидно, системата на Путин е построена включително и върху кражбите, но би било странно, ако резултатът от узурпацията, архаизмът и корупцията, не беше кражбата. За този пункт е по-лесно да се захванем, по-популярен е в медиите. Но оставяйки извън скоби най-важното защо Путин е лош, рискуваме да запазим след него същите гадости, които са основа на управлението му. Русия без Путин – това е не само Русия без корупция. Русия без Путин – това е съвсем различна страна, за която в момента незнайно защо, никой не мисли.

Олег Кашин – журналист

Share on Facebook