ИСКАМ ДА ИЗПРЕВАРЯ по-късните часове на днешния Трети март, когато в мрежата ще завалят честитките за този празник, придружени с колажи на лъвове, трибагреници и други атрибути, обозначаващи параметрите на фалшивото българско самочувствие. Вместо да ви честия, искам в тази ранна мартенска утрин да ви попитам: Кога за последно се почувствахте достоен българин? За себе си знам точно - 2 пъти. Първият - в онзи луд, невероятен и неповторим никога повече декемврийски ден на 89-та година, когато един милион мъже и жени се бяха стекли на тогавашния булевард Ленин, усещащи с възторжените си души, че все пак може да ни се случи нещо хубаво, че хубавото няма да ни подмине за пореден път и за винаги ще останем в него. Вторият път беше през онази страстна американска седмица на 94-та, когато националния отбор по футбол ни накара да пеем, да плачем и да се целуваме (отново десетки хиляди) в центъра на мрачната, полугладна столица. Толкова. След двадесет и кусур години от тогава, за себе си съм убеден, че в тази държава, наречена България, възстановена дявол знае защо, на точно тази сакрална дата Трети март, едва ли повече ще се случи нещо, което да ме зарадва. В края на 80-те от бунището се измъкнаха и емигрираха първите ми приятели, през 90-те си вдигнаха багажа моите връстници, през новото хилядолетие ( еба ти помпозната дума!) избягаха децата ни. Какъв национален празник ще празнувате бе братя българи, турци, арменци, евреи? Какво по дяволите може да нахрани самочувствието ви? Изопачената българска история? Низвергната българска култура? Смазаното българско образование? На кого точно ще честите и кой точно ще ви честити? На този Трети март аз се събуждам изпълнен с отвращение от държавата в която живея. Защото няма друга такава, която да е проядена от корупция, мизерия и чисто човешка помиярщина. Няма държава, която така да унижава, да граби и да малтретира гражданите си. Няма какво повече да се каже. Всичко е казано!
Автор: Атанас Спасов (създател на вестник Марица)
