Основната опорна точка, за да не кажа лъжа, построена върху трудна за проверка от страна на лековерните фактология, с която пропутинските сили у нас адвокатстват за сваляне на санкциите срещу Русия, като правило се свежда до твърдението, че не само от България долитат подобни сигнали в рамките на ЕС и НАТО. Как обаче са степенуваи тези сигнали? Досега не ни бяха казвали ясно от чужбина, че сме шампиони, но ето, че и това се случи.

Първо да припомня: тъкмо на факта, че с Путин се срещат западни лидери се позова и президентът Румен Радев, когато се опита да се измъкне от въпроса на д-р Севделин Панев на среща с българи в Чикаго миналия месец. Българинът го попита какъв му е Путин, че трябва да го кани на 3 март в България. Радев се направи, че не разбира разликата между рутинната дипломация и акцентирането върху евентуалното специално присъствие в България на Путин на българския национален празник ( който всъщност е годишнина от събитие, сътворено от Русия през 1878 г. без нито един българин да бъде поканен от руските победители на 3 март при подписването на договора между двете воювали кой да ни управлява евразийски империи).

А може би Радев наистина не разбира въпросната разлика между срещите с Путин по необходимост и поканите към него “по любов”? Това също не е изключено при неговия “опит” в международната политика, макар да е по-вероятно оправданието му, че и други правят така, да е проява на обикновена арогантност на много добре информиран другар по въпроса за това кой какво прави и каква е българската изключителност в случая.

Манипулативно е твърдението, че не сме само ние, българските путинисти, които се подмазваме на Кремъл и козируваме в изпълнение на главната задача на руската външна политика, спусната за изпълннение по места в бившите съветски колонии и навсякъде , където има московска пета колона –  свалянето на санкциите. Тази полуистина лъсна особено явно със свалени опознавателни знаци ( за да не кажа гащи) по време на посещението на Румен Радев в Полша миналата седмица.

От статия на бившия ни посланик във Варшава Александър Йорданов, който е проследил реакциите ( и многозначителната, ако не и презрителната липса на отзиви в медиите за посещението на Радев в Полша), става ясно едно: никой друг европейски лидер не е заемал досега толкова категорична промосковска позиция по темата за санкциите. http://www.faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/polski-medii-rumen-radev-proruskiyat-prezident-na-balgariya

В съветско време на такъв натегач му се присъждаше в казармата званието “отличник по бойната и политическата подготовка”. За бойната в неговия случай- не знам. Но за политическата подготовка на антиполитика Радев, когото рекламираха на избирателите именно като кандидат, който никога не се е занимавал с политика, руското отличие му е в кърпа вързано. Измамата “натовски генерал” беше  употребена не само срещу българския народ, но вече се харчи и международно.

Апропо, цирковата сценка с уж острото противопоставяне между ГЕРБ и Радев на нашенския мегдан, която ни разиграват, не си струва входният билет при надникване на арената ( дори не и зад нея).  И аз съм достатъчно прост и вие сте сигурно също толкова прости, за да можем с просто око да забележим, как двамата си партнират и се подкрепят по основополагащата за Крмъл линия да приказват срещу евроатлантическото единство в противопоставянето на руската агресивност.

Ако Борисов искаше наистина да се разграничи от Радев и да се открои като “международен фактор”, на какъвто се напъва напоследък да се прави, на първо място можеше да остави президента сам в подмазването на Путин. Вместо това двамата се състезават кой да се поклони по-ниско на батюшката.

В деня, когато Радев “дипломатично” пропусна ( за първи път, като жест към американските домакини, може би ) да се слага на Кремъл в речта си в Ню Йорк, Борисов даде интервю за БТВ, в което обяви, че  ще постави въпроса за санкциите по време на българското председателство на ЕС. Руските медии го наградиха с овации.

Радев, изостанал с едни гърди, си навакса точно в столицата на държавата, която е сред най-активните говорители на източноевропейските опасения от руската агресивност. Което, както вече отбелязах, не е останало незабелязано и Радев е отличен от поляците като отличник сред мърморещите европейци по най – ясно говорене на московски език с “натовски” акцент.

По този повод да попитам анедоктично: какво става, когато в Москва кихнат? Румен Радев хваща грип(ен)!

Същественият апендикс към този въпрос в рамките на моята смешка никак не е смешен. А именно: колко са “кихнали” от Москва за цялата операция по катапултирането на върха на една европейска натовска държава летящ троянски кон?

Share on Facebook