Аз имам сили само да си тръгна.

Но нямам сили да остана.

Не знам в какво съм се превърнала…

Дали е рано? Не е рано.

Напротив, малко закъснявам.

Изпуснах си сърцето някъде.

Забравих как се стига гарата

със най-отдалечаващите влакове.

Не мога, бързам, няма да се връщам.

Това сърце…не ми се търси.

И без това не съм си същата.

Задръж го и не ми го връщай.

Не ме изпращай, мога и сама.

Не помниш ли, ти ме научи.

Затваряй тая смотана врата.

И много бързо искам да заключиш.

Защото знам ли…глупавото ми сърце

ще вземе да ме дръпне да остана.

Но аз не мога. Вече не.

Обичам те. Изчезвам. Друго няма.

 

Автор: Caribiana