Спомняте ли си изявлението на Бойко Борисов от 27 февруари, че очаква до 20 дни голям компромат срещу себе си? Броих и чаках. Премиерът „позна” за компромата и за времето, когато бомбата ще избухне, но не и за това, че той ще бъде сред осколките. Засега. Имал е обаче опасения, че когато разобличат големите крадци по света, облечени във власт, той ще е сред посочените в изобличителните публикации.

 

Както вече знаем, сред 150 българи и свързани с България имена, на този етап няма нито един български политик. Нито един. Нито един?

 

Вие, читателю, вярвате ли в тази необичайна, направо пуританска чистота в държавата, сочена като рекордьор по корупция в ЕС и свързана с корупционна пъпна връв с Русия, където по официални статистически данни поне половината национално богатство изтича по корупционните канали в сметките на назначените от Путин милиардери?

 

Или пък си мислите, че българските другари и съдружници на руските си учители и господари в голямото крадене са по-добри от началниците си в прикриването на следите си?

 

Да не би пък българската част от разследването да е била  нещо като „българска работа”? Ще разберем окончателно през май, когато световните медии публикуват пълния вариант на разследването.

 

Борисов явно е имал информация за голямото журналистическо ровене в рамките на близо 400 медии (именно за медии ставаше дума в първите съобщения, а не за отделни журналисти), в което няма включена българска медия. Участва само един български журналист- Алексения Димитрова от в. „ 24 часа”.

 

Как ли е научил Борисов за „компромата” срещу себе си? Дали е разбрал от български източник, или са му подсказали от Кремъл, където говорителят Дмитрий Песков демонстрира осведоменост, досущ като Борисов и изпреварващо предупреди, че се очаква началникът му да бъде очернен медийно? И защо с оказа, че опасенията му са неоснователни (засега)?

 

Кого и кога ще помете вълната, надигнала се в Панама, предстои да видим. Нещо подобно вече сме наблюдавали след разкритията на „ Уикилийкс” за голямото крадене в Близкия изток и Северна Африка. Протестите на осведомените по този начин граждани в Тунис срещу крадливия им президент Зин Абидин, започнали през декември 2010 г., запалиха искрата на т.н. арабска пролет.

 

Прав беше Путин да злобее, че интернет бил измислен от ЦРУ ( за да му е зле на него). За автократите и диктаторите свободното движение на информацията и откритостта е най-голямото зло. Сега то е надвиснало над него. А в „малката Русия”, каквато е България, началството засега е пощадено от това зло и не знаем, доколко това е случайно или контролирано ( почти свръхестествено) явление.

 

В край сметка констатацията на Георги Марков  в „Задочни репортажи”, че българските другари са надминали съветските си учители в автоцензурата „( т.е. в укриването и изкривяването на информацията) може да се окаже със стойността на пророчество. Черната ирония на Георги Марков, че за това свое постижение българските другари заслужават паметник, има своето червено материално изражение в охранявания от Охранителя Монумент на окупационната червена армия (МОЧА). На него, в центъра на българската столица, със златни букви е написана лъжата, че окупацията е освобождение, за което е благодарен българскияТ народ. И това не пречи на никого, освен на някакви местни „маргинали”, както руският посланик Исаков определя несъгласните с лъжата българи.

Share on Facebook