На днешния ден е роден княз Александър I Батенберг - княз на България за периода 1879-1886 г.

Роден е на 5 април 1857 г. във Верона (Италия). Пълното му име е принц Александър Йозеф фон Батенберг. Той е вторият син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат от морганатичния му брак (бел.ред – брак между аристократ и неаристорат) с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама.

Батенберг е племенник на руския император Александър II. Хесенският принц участва като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Избран е за български княз от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г. по препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили, подписали Берлинския договор 1878 г.

Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова той се насочва към съюз с Консервативната партия, която още по време на Учредителното събрание 1879 г. се обявява за олигархично управление. С нейна помощ князът се стреми да засили личната си власт.

На 27 април 1881 г., с активното съдействие на генерал-лейтенант П. К. Ернрот, който по това време е военен министър в България, Александър I Батенберг извършва отдавна замисления държавен преврат.

След преврата конституцията е суспендирана и е въведен т.нар. режим на пълномощията, продължил до 1883 г.

Този акт не дава очакваните резултати, напротив, князът губи до голяма степен своя престиж в България и се лишава от подкрепата на Русия. Това го принуждава да възстанови конституцията още преди да изтече определеният от него 7-годишен период на пълномощията. Съгласието му да приеме Съединението на Източна Румелия с Княжество България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив, съдейства до известна степен за закрепване на положението му вътре в страната. Външнополитическите му позиции обаче стават още по-нестабилни.

След Сръбско-българската война 1885 г., в която Александър I Батенберг е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против княза сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I Батенберг от престола.

Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц.

До края на живота си служи в редовете на австро-унгарската армия в Грац. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.