Първият, който описва местоживеенето и начина на живот е Херодот, живял 5 век, преди Христа. Въпреки че той акцентира само на европеиските скити(който по същото време навлизат в Европа, от прародината), то бита им е изключително интересен. Може да се приеме че скитите останали в Азия са имали сходни обичай, особено ако съдим по археологическите находки. Херодот нарича тези източни скити - Сака, което пък напомня за названието което Ибн Фадлан дава на българите - Сакалиби - тоест скитски народ. Саките се самонаричали още и Скудат, което означавало Стрелци. В койтаските анали, скитите са наричани - Сай.

Те са били народ, страховид във война, оцелял над 10 века, докато през 4-5 век, започнал да се самонарича Сармати и се е слял с него(поради незначителните разлики в малко по-късните пришълци сарматите, и скитите). Скитите са сред първите народи, който овладяват и дотолкова усъвършенстват язденето, че то се явява един патент за конните ирански народи - Българи, Алани, Скити, Сармати и други. Тяхната подвижност е отразена в различни източници.

Миграцията на Скитите от земите на Иранското Плато, ги довела до поселенията на Кимерииците, който дотогава контролирали Кавказ и платото северно от Черно Море. в 30-годишна война, Скитите буквално измели Кимерииците, и станали господари на империя простираща се в огромните степи между Европа и Азия. Парадоксално е, че въпреки това, те не са били номади, a са имали и добре изградена селищна система. От скитите са остатък и така наречените Корганни погребения, с който е осеяна Южна Украйна. На картата са показвани, някой от по-големите археологически обекти наследство от скитите.

Скитите са били забележителни не само със боините си умения, впечатлявали целия околен свят, но със цивилизацията която са оставили, и на която ние българите сме пряк наследник. Кастовото общество, почитта към занаятите, и елитарното мислене на скитите ги извело на височини, в териториите на днешна Южна Русия, Крим и Украйна. В Ермитража в Санкт-Петербург, се съхраняват стотици изключително ценни предмети, и няколко скитски съкровища. 

В по-нови времена, българите са били многократно приравнявани ту със скити, ту със сармати. Според Абу-л-Фарадж Григориус Бар Гебрей, aрабски хронист от 12 век, "Хората, който били скити, ромейте назовавали Българи"... През 10 век, Самуил и неговите войни, най-редовно били наричани ту скити, ту българи, като двете названия били синонимни. И Скитите и българите са ирански народи, говорили са на практически диалекти на един и същ пра-език, работили са умело със редица бойни оръжия - копие, лък и прочие, и са били отлични майстори, оставили зад себе си страхотни златни и сребърни съкровища, надминаващи по красота тези на първобитно-общинският строй на траките.

 

В религиозно отношение, скитите са имали силно изразена иранска религия, свързана със пред-зороастрииските култове на иранските народи, със силен култ към различни божества на огъня, за което се съди от погребенията им.