Разказът, който ще прочетете сега е в разрез с коледното чудо. Отсъства и щастливият край. Има само край.
Край на един нелепо погубен млад живот. Край на едно цяло семейство.
Няма Коледа в семейството на убитата преди десет месеца  Вероника във Велико Търново. Няма подаръци, няма усмивки, няма празник.
Има само нестихваща болка и много спомени от предходни празници.

''Събирахме се винаги по празници, цялото семейство тук, в Никопол.Трудно ми е да си спомня последната ни Коледа, защото откакто я няма всички спомени се смесват ...  първото, което ми изниква е моментът, в който я намерихме мъртва...''
Това разказва Трайчо, бащата на Вероника.

''Смехът й ... него никога няма да забравя. Смееше се  гръмогласно, винаги намираше доброто, независимо от ситуацията, дори когато беше тъжна, дори когато нещо й тежеше'', спомня си още почерненият баща.

За днешната Коледа ми разказва, че е като всеки друг ден. Ден без детето им. Мрачен, тъжен...     
'' Събрахме се вчера, но не е като преди, разбираш ли... няма я. Няма я сред нас, няма я тук, на стола ... Няма я радостта, няма ги усмивките от празника... Защото Вероника стои на стената, на снимките и ни гледа, но нищо не може да ни каже....''

Винаги е тъжно в дома на Вероника, откакто нея я няма, откакто животът й бе отнет от циганин-рецидивист по особено жесток начин заради дребна сума пари...
Чудя се дали убиецът празнува в затвора... дали убийците имат празнична вечеря за Коледа, платена с парите на родителите на децата, чиито животи са отнели...
Мълча. Не искам да разстройвам  бащата на Вероника, който продължава да ми разказва за погубеното си дете с огромна, давеща болка.

''Вчера бяхме при Вероника, днес пак, утре също, на гроба й имам предвид... Занесохме й подаръци. Храна, играчки, украсихме около гроба, за да се чувства добре ...такава е Коледата ни'', разказва бащата.
И завърши разговора с изречението "Няма го смисълът за живот. Умря с  нея.”

Разказвам ви за черната Коледата в дома на Вероника, но нали знаете, нейното семейство не е единствено, а просто едно от многото български семейства, които посрещнаха празника без децата си. Защото някой е отнел тези млади и невинни животи, а после са го прибрали  да „лежи на топло”.

Разказвам ви за семейството на Вероника, тъй като все още искат да говорят с медиите. Понеже едничкото, което искат е  детето им да не бъде забравено. Искат и справедлива присъда за убиеца. За съжаление, второто не можем да им го обещаем.
А аз ще продължавам да ви напомням за Вероника, като символ на всички погубени животи в тази държава.
И днес, на Коледа, когато се суетим около трапезата, подаръците и наздравиците, нека помним, че най-важното в този живот и на този ден са моментите с близките ни хора.
Не разбирайте погрешно този текст - не искам да ви натъжавам навръх Коледа. Само ви напомням, че животът не винаги е справедлив и повече от всякога, именно днес трябва да се радваме на Коледата, прекарана с близките ни. Защото има с кого да я споделим.