Детските години на един от най-колоритните ни шоу персонажи – Деян Славчев-Део са пълна противоположност на закачките и щурия подход, с които сме свикнали да асоциираме днес русокосия симпатяга. Вероятно за изненада на мнозина, но днешният атрактивен, щур и доста колоритен тв водещ като малък бил спокойно, уравновесено и добро дете.
Део пораства буквално за дни, когато преживява голяма семейна трагедия. Когато е на 23 г. губи втория си баща. „Той почина на 21 ноември 1998 г. Беше руснак и ме отгледа. Загина по много брутален начин. И сякаш животът спря”, споделя с болка Део. В този момент семейството му е в пълен шок. „Бяхме в тотална безпътица, ужасът беше пълен!”, добавя чаровният Славчев.
В моментите на най-големия си шок пък преди години Део се будел често нощем, треперейки. Искало му се да отмъсти за това, което се е случило.
Не можел да укроти болката и гнева си: „Мисля, че ако цялото семейство тогава не се бяхме успокоили и простили, щеше да стане страшно. Звучи библейски, но така съм го усетил”.
Животът на сладкодумния чаровник преди това бил като песен. Имал весело и безгрижно детство. Точно година
след жестоката смърт на пастрока му
обаче Део получава апетитно предложение за работа. Убедил се за пореден път, че явно е роден под щастлива звезда, когато на същата дата продуцентът Нико Тупарев го кани да води „Джубокс”. „Не знам дали е случайно...”, казва Део и досега. А от този момент нататък той пише все нови и нови страници в тв биографията си.
Когато бил малък, Део живеел по-често в къщата на село, отколкото в града. В едни от най-тежките и бедни години на прехода, с майка му и сестра му стояли по 3-4 месеца на село, за да оцелеят.
„Стояхме там, защото имаше какво да се яде, как да се преживява. Гледахме кокошки, имахме градина. Само баща ми оставаше в София, за да работи”, връща лентата назад Део.
Фамилната къща била последната в селото, а след нея започвало голямо поле, в коетомайка му Бойка връзвала красив, черен кон, така че да може свободно да обикаля в кръг. В очите на малкия Део конят изглеждал огромен.
„Често исках да си играя с него. Гонех го, за да тичаме заедно в кръг. В един момент обаче, така мощно набрал скорост в тичането, конят се откъсна рязко от въжето. Спря за миг, погледна ме и тръгна в галоп към мен”, все още е ясен опасният спомен в главата на тв водещия. В този момент той побягнал с все сила към къщата и само с половин движение успял да прескочи каменната ограда, която иначе десетки пъти безуспешно опитвал.
Бил на косъм от опасна ситуация, но в крайна сметка успял да се размине, а конят го подминал и продължил да препуска.
Освен за този екстремен детски момент днес Део не може да се „похвали” с почти никакви пакости. Не бил особено палаво дете, каквито по традиция са момчетата. Имал от време на време само разни търкания и упреци от родителите си, но за безобидни неща. Например обичал да се заиграва с мебелите у дома, заради което го мъмрели с репликата „Леко с мебелите”. Тежки наказания обаче не е имало. И докато негови съученици безмълвно чакали наказанията им да минат, Део ритал топка с часове в махалата.
„Изразходвах си цялата енергия по тренировки по футбол. Ходех редовно и явно не ми е оставало време за вършене на глупости.
Бяхме една много задружна махала
– 7-8 момчета на една и съща възраст. Едно време все още ги имаше свободните пространства между блоковете и можеше да се играе на воля, да се рита, да се забавляваш с приятели”.
Освен футбол, в един момент русокосият чаровник решил да се запише и на фехтовка, а след нея и на таекуондо. Развил рефлекси и пластичност за отрицателно време. Затова логично впоследствие дошло и желанието да танцува. „Движех се, както се казва, във възходяща линия. В един момент нали човек има усещане, че нещо първо се качва нагоре, после слиза надолу, пък то е като стълбичка – поредното „долу” е по-високо от последното „горе”, философства той.
По време на целия си училищен период Део не е попадал нито веднъж в Детска педагогическа стая. Не е бил изключван, а поведението му никога не е било намалявано. „Бях физкултурник и знаменосец в класа си. Много рядко ми се караха вкъщи, пакости не съм правил”, хвали се Део.
Изпил първата си бира на 18
Део бил вече сравнително поотраснал, когато пробва „забранените” за малчугани удоволствия. Изпил първата си бира на 18. На същата възраст изпитал и емоцията от първата целувка.
„Само веднъж си дръпнах от една цигара, но не ми хареса. Тогава тези „вредни” и „забранени” неща се развиваха и случваха някак по-бавно, отколкото е днес”.
Бил детегледачка на сестра си
Сестрата на Део – Марина, е 11 години по-малка от него. Когато се родила, именно той влязъл в ролята на детегледачка. В продължение на 2-3 години баткото бил и настойник.
„Стана така, че често аз я гледах. В тези моменти също пораствах, защото отговорността не беше никак малка. Като тръгваха родителите ни на работа, не викаха бабите, за да гледат сестра ми, а я поверяваха на мен. Едната ми баба по това време беше с другия ми баща, а другата беше чак в Русия. Такива бяха обстоятелствата”, разказва чаровникът.
Самият Део днес се подготвя за едно от най-важните етапи от живота си – да става баща. Три седмици преди да отпразнуват втората годишнина от връзката си, в средата на септември миналата година, Део и приятелката му Мариана разбират, че очакват рожба. Последвали сълзи от радост, смях от сърце и прегръдки.
„Надявам се да мога да дам на детето си този пример, който имах и аз като дете. Цялото това безгрижно детство, спокойствието, тях искам да успея да предам и на него. Тепърва ще стъпвам по тези пътеки, ще видим как ще се справя”, с вълнение признава 40-годишният Део. А наследникът му се очаква да се появи на бял свят през май.
Анелия ПОПОВА
Део пораства буквално за дни, когато преживява голяма семейна трагедия. Когато е на 23 г. губи втория си баща. „Той почина на 21 ноември 1998 г. Беше руснак и ме отгледа. Загина по много брутален начин. И сякаш животът спря”, споделя с болка Део. В този момент семейството му е в пълен шок. „Бяхме в тотална безпътица, ужасът беше пълен!”, добавя чаровният Славчев.
В моментите на най-големия си шок пък преди години Део се будел често нощем, треперейки. Искало му се да отмъсти за това, което се е случило.
Не можел да укроти болката и гнева си: „Мисля, че ако цялото семейство тогава не се бяхме успокоили и простили, щеше да стане страшно. Звучи библейски, но така съм го усетил”.
Животът на сладкодумния чаровник преди това бил като песен. Имал весело и безгрижно детство. Точно година
след жестоката смърт на пастрока му
обаче Део получава апетитно предложение за работа. Убедил се за пореден път, че явно е роден под щастлива звезда, когато на същата дата продуцентът Нико Тупарев го кани да води „Джубокс”. „Не знам дали е случайно...”, казва Део и досега. А от този момент нататък той пише все нови и нови страници в тв биографията си.
Когато бил малък, Део живеел по-често в къщата на село, отколкото в града. В едни от най-тежките и бедни години на прехода, с майка му и сестра му стояли по 3-4 месеца на село, за да оцелеят.
„Стояхме там, защото имаше какво да се яде, как да се преживява. Гледахме кокошки, имахме градина. Само баща ми оставаше в София, за да работи”, връща лентата назад Део.
Фамилната къща била последната в селото, а след нея започвало голямо поле, в коетомайка му Бойка връзвала красив, черен кон, така че да може свободно да обикаля в кръг. В очите на малкия Део конят изглеждал огромен.
„Често исках да си играя с него. Гонех го, за да тичаме заедно в кръг. В един момент обаче, така мощно набрал скорост в тичането, конят се откъсна рязко от въжето. Спря за миг, погледна ме и тръгна в галоп към мен”, все още е ясен опасният спомен в главата на тв водещия. В този момент той побягнал с все сила към къщата и само с половин движение успял да прескочи каменната ограда, която иначе десетки пъти безуспешно опитвал.
Бил на косъм от опасна ситуация, но в крайна сметка успял да се размине, а конят го подминал и продължил да препуска.
Освен за този екстремен детски момент днес Део не може да се „похвали” с почти никакви пакости. Не бил особено палаво дете, каквито по традиция са момчетата. Имал от време на време само разни търкания и упреци от родителите си, но за безобидни неща. Например обичал да се заиграва с мебелите у дома, заради което го мъмрели с репликата „Леко с мебелите”. Тежки наказания обаче не е имало. И докато негови съученици безмълвно чакали наказанията им да минат, Део ритал топка с часове в махалата.
„Изразходвах си цялата енергия по тренировки по футбол. Ходех редовно и явно не ми е оставало време за вършене на глупости.
Бяхме една много задружна махала
– 7-8 момчета на една и съща възраст. Едно време все още ги имаше свободните пространства между блоковете и можеше да се играе на воля, да се рита, да се забавляваш с приятели”.
Освен футбол, в един момент русокосият чаровник решил да се запише и на фехтовка, а след нея и на таекуондо. Развил рефлекси и пластичност за отрицателно време. Затова логично впоследствие дошло и желанието да танцува. „Движех се, както се казва, във възходяща линия. В един момент нали човек има усещане, че нещо първо се качва нагоре, после слиза надолу, пък то е като стълбичка – поредното „долу” е по-високо от последното „горе”, философства той.
По време на целия си училищен период Део не е попадал нито веднъж в Детска педагогическа стая. Не е бил изключван, а поведението му никога не е било намалявано. „Бях физкултурник и знаменосец в класа си. Много рядко ми се караха вкъщи, пакости не съм правил”, хвали се Део.
Изпил първата си бира на 18
Део бил вече сравнително поотраснал, когато пробва „забранените” за малчугани удоволствия. Изпил първата си бира на 18. На същата възраст изпитал и емоцията от първата целувка.
„Само веднъж си дръпнах от една цигара, но не ми хареса. Тогава тези „вредни” и „забранени” неща се развиваха и случваха някак по-бавно, отколкото е днес”.
Бил детегледачка на сестра си
Сестрата на Део – Марина, е 11 години по-малка от него. Когато се родила, именно той влязъл в ролята на детегледачка. В продължение на 2-3 години баткото бил и настойник.
„Стана така, че често аз я гледах. В тези моменти също пораствах, защото отговорността не беше никак малка. Като тръгваха родителите ни на работа, не викаха бабите, за да гледат сестра ми, а я поверяваха на мен. Едната ми баба по това време беше с другия ми баща, а другата беше чак в Русия. Такива бяха обстоятелствата”, разказва чаровникът.
Самият Део днес се подготвя за едно от най-важните етапи от живота си – да става баща. Три седмици преди да отпразнуват втората годишнина от връзката си, в средата на септември миналата година, Део и приятелката му Мариана разбират, че очакват рожба. Последвали сълзи от радост, смях от сърце и прегръдки.
„Надявам се да мога да дам на детето си този пример, който имах и аз като дете. Цялото това безгрижно детство, спокойствието, тях искам да успея да предам и на него. Тепърва ще стъпвам по тези пътеки, ще видим как ще се справя”, с вълнение признава 40-годишният Део. А наследникът му се очаква да се появи на бял свят през май.
Анелия ПОПОВА
