Коста Марков е обичан изпълнител от зората на попфолка. След години на професионален успех, много хитове, награди и участия, той реши да прекрати кариерата си и емигрира в САЩ, където създаде семейство и стана баща. Сега, след близо 13 години музикално мълчание, баладичният певец реши да се върне в семейството на „Пайнер”.
Какво го накара да вземе това решение, как живее от другата страна на планетата, с какво изкарва прехраната на домочадието си – на тези и други въпроси Коста отговори откровено пред репортер на „ШОУ”:
- Коста, къде те намираме в момента?
- Във Флорида. Току-що взех дъщеря си от училище и съм щастлив, че днес (миналата сряда – б.а.) получи диплом за успешно завършване на третата четвъртина от учебната година. Тя е 4 клас и учи в училище, което наскоро чества 100- годишен юбилей. Аз много се занимавам с дъщеря ми, особено с ученето.
Математиката ми е любим предмет, но в Америка изписването на задачите и решаването, чисто графично е различно от това в България и ми трябваше малко време да свикна. Аз и с висшата математика в университета не съм имал проблеми, така че май ставам за учител.
- Вече се разбра, че се завръщаш в „Пайнер” след дълги години пауза. Защо?
- Миналото лято получих покана за няколко участия и видях реакцията на хората.
Препълнените клубове, както и фактът, че публиката пееше песните ми заедно с мен, ме окуражиха да се замисля за нова песен. Поръчах текста при най-добрата текстописка в жанра - Мариета Ангелова. По препоръка на мои колеги аранжимента поръчах на Даниел Ганев, който се оказа изключителен талант и надгради идеята ми. След това към проекта се присъединиха и две от топизпълнителките на „Пайнер” и песента придоби завършен вид.
Разговарях и с г-н Митко Димитров, получих по-добри условия, отколкото съм очаквал и най-важното, получих професионално отношение и изключително топло посрещане от екипите на фирмата и телевизия „Планета”.
За мене би било твърде глупаво при положение, че съм работил години наред с най-добрата музикална компания в България, да тръгна да търся реализация в друга компания. Аз държа на лоялността в отношенията и не съм имал дилема за избор на издателска фирма. Бих предпочел този проект да се възприеме като нещо еднократно. Не мисля да се боря за награди или някакво признание.
- Демонстрираш лоялност към компанията, но нея вече напуснаха няколко изпълнители. Дори се създаде нова музикална фирма…
- За новата музикална компания не знам много, но от позицията на времето, мога да кажа, че видяхме много новосъздадени компании, които в последствие фалираха. И то фалираха, защото залагаха на имитация на модел, който вече съществува и който не може да бъде повторен. Заради идеята да има конкуренция, бих пожелал успех на новата компания.
Не знам кои звезди са напуснали
но истината е, че тези, които имат работа и са обичани от хората, са достатъчно заети с работата си, за да мислят за напускане. Между мен и „Пайнер” никога не е имало напрежение или конфликт, през всичките изминали години. Просто аз реших, че животът ми трябва да тръгне в друга посока, беше ми време да създам семейство. Това е логичният ход на живота и няма нищо драматично в едно такова решение. Доста от изпълнителите, които имаха турнета в Америка, са гостували в моя дом там.
- Междувременно фолкът претърпя развитие. Как ще коментираш новата му визия?
- Наистина, фолкът в момента като видеореализация е на светлинни години, в сравнение с това, което беше преди 10-15 години. Клиповете се снимат с HD камери, ефектите и качеството на картината са на много по-високо ниво. За жалост обаче музикалният пазар в България е твърде малък, за да си заслужава да се заснеме скъп клип, защото няма изплащане. Само топ изпълнителите могат да си позволят клип за 30 или 50 000 лева и то с помощта на спонсори. Иначе не ми харесва комерсиализацията в поп фолка. Навремето правихме нещата с желание и хъс, а не за пари. Сега обаче времената са други. Ще ми се парите да не играят основна роля в живота на хората, но това няма как да се промени.
- Би ли разказал на нашите читатели за началото на твоя престой в Америка. Какво беше първото нещо, което направи, когато пристигна там, каква беше първата ти работа?
- Нашето начало не беше от нулата, тъй като съпругата ми беше живяла там почти 10 години преди да решим, че искаме да живеем за постоянно в Америка. Ние бяхме ориентирани много добре в ситуацията и не ни е бил необходим период на адаптация. Съпругата ми си имаше работа, а аз няколко години се грижех за детето, докато поотрасне и започне да ходи на училище. Нямаме баби, които да ни помагат и затова на мен се падна тази задача. Реално това беше моята първа работа (смее се).
- С какво се занимаваш сега във Флорида?
- С недвижими имоти. Това е занимание, което не изисква постоянен ангажимент и така ми остава много време да се занимавам с детето си, да ходя на фитнес, да практикувам моите хобита, да пътувам със семейството си.
- Но как се случи така, че се захвана с недвижими имоти? Каква инвестиция ти беше нужна, колко души работят за теб?
- В Америка пазарът на недвижими имоти е много по-различен, отколкото в България, защото хората са много мобилни. Сменят постоянно работа, често се местят да живеят в друг град или щат, заради работата си или по други причини и пазарът е доста „жив”. Има различни професии и нива в зависимост от това в какво точно се специализираш и какво точно искаш да правиш. Има инвеститори, има строители, има рентиери, има строителни бригади, има флипъри. Последните са тези, които купуват стар апартамент или къща, реновират го и го пускат на пазара в тунингован вид, естествено с включена някаква печалба. Има и различни нива в йерархията.
Аз работя за себе си
и когато ми е необходима бригада за определена работа, наемам хора или бригадата на мой приятел. В Америка се работи със заеми. Не е необходимо да имаш собствени средства или спестявания, за да се занимаваш с каквото и да било. Стига да имаш добър план, можеш да се захванеш с дребен бизнес. На мен най-интересно ми е на този етап да се занимавам с имоти за отдаване под наем. Това занимание ми осигурява много свободно време и най-добре пасва на моя начин на живот.
- За съпругата ти не се знае много. С какво се занимава тя?
- Работи в офис на частна компания в търговската сфера. Работата й е много отговорна и натоварваща, но за щастие получава необходимото признание от шефовете си. Ние сме заедно вече 13 години, но не сме имали никога трудни периоди или някакви драми. Никога не се караме, а за обиди и дума не може да става.
- Знам, че с нея сте сключили брак на плажа. Би ли разказал повече?
- Да, нашата сватба не беше традиционна. Искахме да е по-различна и готина сватба. Попитах жена ми дали иска голяма сватба или нещо по-семпло. Знаете, че много момичета си мечтаят за сватба в пищна бяла рокля, но тя не е от тези. И тъй като и двамата не сме грандомани, решихме да направим бракосъчетанието на плажа „Форт Десото” във Флорида под две палми. Приятелка на съпругата ми организира нещата. Наехме адвокат за церемонията, а дрескодът беше по дънки или джинси. Поканихме ограничен брой приятели. В Америка е противозаконно да употребяваш алкохол на публично място, включително и в парка и на плажа, затова отпихме полутайно по една глътка шампанско, а после продължихме на друго място.
- Зад Океана повече с българи или с американци общуваш?
- И с българи, и с американци. Не може да живееш в Америка и да не общуваш с местните. Имаме прекрасни съседи – Джак и Джуди. Те са възрастна двойка от щата Индиана, но преди десетина години са се преместили да живеят във Флорида. Станахме близки още когато се нанесохме в къщата ни и си помагаме взаимно за много неща.
Събираме се с 6-7 български семейства
по различни поводи, а често и без повод. Организираме си и български сбирки, на които се събират по 300-400 души. Ето сега предстои една такава по повод Великден на открито, в един много красив парк. Така, че не ни липсват мероприятия и социални контакти. Често ме питат дали животът в Америка не е скучен. Не знам защо хората имат такава представа. Напротив, много често мероприятията, рожденните дни и пътуванията ни идват в повече и имаме нужда да си останем у дома за да си починем от веселби и събирания.
- А как вие, българите зад Океана, се подготвяте за Великден - месите ли козунаци, боядисвате ли яйца, гостувате ли си, ходите ли на църква?
- Разбира се. Боядисването на яйца е задължително и децата с нетърпение очакват това забавление. Ароматът на козунаци също се носи от „българските” къщи покрай този голям християнски празник. В нашата къща аз съм майсторът на козунак. Даже, като се съберем повече хора, сякаш се състезаваме чий козунак е станал най-хубав. Аз обаче обикновено ги забивам в земята с моя! Имам една много лесна рецепта. Всички продукти се слагат в машина за хляб и след като се размесят, козунакът се изпича във фурната. Става уникален и обикновено обирам овациите. Рецептата обаче е тайна. Ходи се и на църква, но аз обикновено пропускам тази част от празника.
- Ходил си на уроци по оперно пеене. Да те очакваме ли и на сцената на Софийската опера в някакъв бъдещ момент?
- Моите занимания с оперно пеене бяха съвсем начални и общи, и съм много далече от нивото на професионалните оперни певци. Никога не съм имал сериозни амбиции в този жанр, въпреки че обожавам да ходя на опера. Сега се сещам за един интересен факт. Той е свързан не с опера, а с друг жанр от музикалното изкуство – мюзикъл. Преди 3 години трябваше да пътувам до Ню Йорк по работа и имах доста свободно време за разходка из Манхатън. За нещастие, денят беше много студен и след кратка смразяваща разходка из Сентръл Парк,
реших да отида да изгледам един мюзикъл
Между впрочем това ми е традиция всеки път, когато съм в Ню Йорк още от първото ми пътуване до там преди 16 години. На „Таймс Скуеър” има една каса, където се продават билети за всички постановки. Прочетох списъка с постановки и най-интересен ми се стори мюзикълът „Евита” на Андрю Лойд Уебър. Купих си билет, отидох до театъра, а на огромен афиш бяха изписани имената на участниците и едно от имената беше Рики Мартин. Помислих си: „Да, бе, то в Америка Риковци колкото искаш!”. Вътре в театъра си купих програма и в нея видях снимка на Рики Мартин, онзи същия. Така без да искам, изгледах постановка с участието му и се оказа, че той има много красиво поставен глас за мюзикъл. Не предполагах, че се занимава и с това, но останах приятно изненадан. Рики беше разказвачът в мюзикъла. Животът е интересен и никога не можеш да знаеш с какво ще те изненада.
- Първият ти професионален ангажимент е бил в р-т „Лебед” в Несебър. Спомняш ли си за какво похарчи хонорара след това участие?
- Помня, че първите ми хонорари отидоха за покупка на хубав микрофон, защото той е много важна вещ за един изпълнител. И тъй като преди 26 години в България нямаше добри музикални магазини, трябваше да поръчам микрофона на приятел на баща ми, който пътуваше до Германия.
Той ми донесе американски микрофон
точно такъв модел и марка, какъвто ми трябваше. Още го пазя някъде у нас и още работи перфектно. След това се появиха безжичните микрофони. Сега съм си поръчал един немски микрофон, който звучи много добре в клубове и нямам търпения да пристигне.
- Имал ли си през живота си инфарктни ситуации като, например, катастрофи?
- Може би съм късметлия, но съдбата ме е пожалила по отношение на това. Имал съм преди много време една дребна катастрофа, когато бях млад шофьор. Имах участие във вариететна програма в нощно заведение в София и докато траеше програмата, беше наваляло малко сняг. По една наклонена улица колата приплъзна и бавно, но сигурно се удари в един драпащ нагоре автобус „Икарус”. На автобуса нищо му нямаше, а моята кола се размина с един смачкан фар и смачкан калник. Дребна работа! Добре, че балерините от програмата, които возех, оцеляха (смее се)!
- Коста, благодаря ти за това интервю. Накрая, кога да очакваме новите ти песен и клип?
- Клипът вече е вече монтиран и ще започне да се ротира по „Планета” след 2 седмици. Песента се казва „За две жени”, а режисьор е Николай Скерлев. За сега не планирам следваща песен, докато не видя как ще се възприеме тази. Ако хората я харесат, може да направя и едно лятно парче. Моите клубни участия за тази година ще бъдат само за месеците юни, юли и август. Така е най-добре и за мен, и за феновете на нашата музика, защото няма да има риск да им досадя.
Едно интервю на Костадин КОСТОВ
Дъщеря ми не харесва моите песни
Дъщерята на Коста, Анджелена, вместо да му е най-големият фен, май му е заклет противник.
„Момичето ми не харесва моите песни. Тя си слуша американски поп. У дома не гледаме поп фолк телевизии, защото има доста нецензурни текстове. Вярно, има демокрация, но не трябва да има слободия. Не може детето ми да слуша „секс, секс…” и на 3-4 годинки да пее това”, смята певецът.
Какво го накара да вземе това решение, как живее от другата страна на планетата, с какво изкарва прехраната на домочадието си – на тези и други въпроси Коста отговори откровено пред репортер на „ШОУ”:
- Коста, къде те намираме в момента?
- Във Флорида. Току-що взех дъщеря си от училище и съм щастлив, че днес (миналата сряда – б.а.) получи диплом за успешно завършване на третата четвъртина от учебната година. Тя е 4 клас и учи в училище, което наскоро чества 100- годишен юбилей. Аз много се занимавам с дъщеря ми, особено с ученето.
Математиката ми е любим предмет, но в Америка изписването на задачите и решаването, чисто графично е различно от това в България и ми трябваше малко време да свикна. Аз и с висшата математика в университета не съм имал проблеми, така че май ставам за учител.
- Вече се разбра, че се завръщаш в „Пайнер” след дълги години пауза. Защо?
- Миналото лято получих покана за няколко участия и видях реакцията на хората.
Препълнените клубове, както и фактът, че публиката пееше песните ми заедно с мен, ме окуражиха да се замисля за нова песен. Поръчах текста при най-добрата текстописка в жанра - Мариета Ангелова. По препоръка на мои колеги аранжимента поръчах на Даниел Ганев, който се оказа изключителен талант и надгради идеята ми. След това към проекта се присъединиха и две от топизпълнителките на „Пайнер” и песента придоби завършен вид.
Разговарях и с г-н Митко Димитров, получих по-добри условия, отколкото съм очаквал и най-важното, получих професионално отношение и изключително топло посрещане от екипите на фирмата и телевизия „Планета”.
За мене би било твърде глупаво при положение, че съм работил години наред с най-добрата музикална компания в България, да тръгна да търся реализация в друга компания. Аз държа на лоялността в отношенията и не съм имал дилема за избор на издателска фирма. Бих предпочел този проект да се възприеме като нещо еднократно. Не мисля да се боря за награди или някакво признание.
- Демонстрираш лоялност към компанията, но нея вече напуснаха няколко изпълнители. Дори се създаде нова музикална фирма…
- За новата музикална компания не знам много, но от позицията на времето, мога да кажа, че видяхме много новосъздадени компании, които в последствие фалираха. И то фалираха, защото залагаха на имитация на модел, който вече съществува и който не може да бъде повторен. Заради идеята да има конкуренция, бих пожелал успех на новата компания.
Не знам кои звезди са напуснали
но истината е, че тези, които имат работа и са обичани от хората, са достатъчно заети с работата си, за да мислят за напускане. Между мен и „Пайнер” никога не е имало напрежение или конфликт, през всичките изминали години. Просто аз реших, че животът ми трябва да тръгне в друга посока, беше ми време да създам семейство. Това е логичният ход на живота и няма нищо драматично в едно такова решение. Доста от изпълнителите, които имаха турнета в Америка, са гостували в моя дом там.
- Междувременно фолкът претърпя развитие. Как ще коментираш новата му визия?
- Наистина, фолкът в момента като видеореализация е на светлинни години, в сравнение с това, което беше преди 10-15 години. Клиповете се снимат с HD камери, ефектите и качеството на картината са на много по-високо ниво. За жалост обаче музикалният пазар в България е твърде малък, за да си заслужава да се заснеме скъп клип, защото няма изплащане. Само топ изпълнителите могат да си позволят клип за 30 или 50 000 лева и то с помощта на спонсори. Иначе не ми харесва комерсиализацията в поп фолка. Навремето правихме нещата с желание и хъс, а не за пари. Сега обаче времената са други. Ще ми се парите да не играят основна роля в живота на хората, но това няма как да се промени.
- Би ли разказал на нашите читатели за началото на твоя престой в Америка. Какво беше първото нещо, което направи, когато пристигна там, каква беше първата ти работа?
- Нашето начало не беше от нулата, тъй като съпругата ми беше живяла там почти 10 години преди да решим, че искаме да живеем за постоянно в Америка. Ние бяхме ориентирани много добре в ситуацията и не ни е бил необходим период на адаптация. Съпругата ми си имаше работа, а аз няколко години се грижех за детето, докато поотрасне и започне да ходи на училище. Нямаме баби, които да ни помагат и затова на мен се падна тази задача. Реално това беше моята първа работа (смее се).
- С какво се занимаваш сега във Флорида?
- С недвижими имоти. Това е занимание, което не изисква постоянен ангажимент и така ми остава много време да се занимавам с детето си, да ходя на фитнес, да практикувам моите хобита, да пътувам със семейството си.
- Но как се случи така, че се захвана с недвижими имоти? Каква инвестиция ти беше нужна, колко души работят за теб?
- В Америка пазарът на недвижими имоти е много по-различен, отколкото в България, защото хората са много мобилни. Сменят постоянно работа, често се местят да живеят в друг град или щат, заради работата си или по други причини и пазарът е доста „жив”. Има различни професии и нива в зависимост от това в какво точно се специализираш и какво точно искаш да правиш. Има инвеститори, има строители, има рентиери, има строителни бригади, има флипъри. Последните са тези, които купуват стар апартамент или къща, реновират го и го пускат на пазара в тунингован вид, естествено с включена някаква печалба. Има и различни нива в йерархията.
Аз работя за себе си
и когато ми е необходима бригада за определена работа, наемам хора или бригадата на мой приятел. В Америка се работи със заеми. Не е необходимо да имаш собствени средства или спестявания, за да се занимаваш с каквото и да било. Стига да имаш добър план, можеш да се захванеш с дребен бизнес. На мен най-интересно ми е на този етап да се занимавам с имоти за отдаване под наем. Това занимание ми осигурява много свободно време и най-добре пасва на моя начин на живот.
- За съпругата ти не се знае много. С какво се занимава тя?
- Работи в офис на частна компания в търговската сфера. Работата й е много отговорна и натоварваща, но за щастие получава необходимото признание от шефовете си. Ние сме заедно вече 13 години, но не сме имали никога трудни периоди или някакви драми. Никога не се караме, а за обиди и дума не може да става.
- Знам, че с нея сте сключили брак на плажа. Би ли разказал повече?
- Да, нашата сватба не беше традиционна. Искахме да е по-различна и готина сватба. Попитах жена ми дали иска голяма сватба или нещо по-семпло. Знаете, че много момичета си мечтаят за сватба в пищна бяла рокля, но тя не е от тези. И тъй като и двамата не сме грандомани, решихме да направим бракосъчетанието на плажа „Форт Десото” във Флорида под две палми. Приятелка на съпругата ми организира нещата. Наехме адвокат за церемонията, а дрескодът беше по дънки или джинси. Поканихме ограничен брой приятели. В Америка е противозаконно да употребяваш алкохол на публично място, включително и в парка и на плажа, затова отпихме полутайно по една глътка шампанско, а после продължихме на друго място.
- Зад Океана повече с българи или с американци общуваш?
- И с българи, и с американци. Не може да живееш в Америка и да не общуваш с местните. Имаме прекрасни съседи – Джак и Джуди. Те са възрастна двойка от щата Индиана, но преди десетина години са се преместили да живеят във Флорида. Станахме близки още когато се нанесохме в къщата ни и си помагаме взаимно за много неща.
Събираме се с 6-7 български семейства
по различни поводи, а често и без повод. Организираме си и български сбирки, на които се събират по 300-400 души. Ето сега предстои една такава по повод Великден на открито, в един много красив парк. Така, че не ни липсват мероприятия и социални контакти. Често ме питат дали животът в Америка не е скучен. Не знам защо хората имат такава представа. Напротив, много често мероприятията, рожденните дни и пътуванията ни идват в повече и имаме нужда да си останем у дома за да си починем от веселби и събирания.
- А как вие, българите зад Океана, се подготвяте за Великден - месите ли козунаци, боядисвате ли яйца, гостувате ли си, ходите ли на църква?
- Разбира се. Боядисването на яйца е задължително и децата с нетърпение очакват това забавление. Ароматът на козунаци също се носи от „българските” къщи покрай този голям християнски празник. В нашата къща аз съм майсторът на козунак. Даже, като се съберем повече хора, сякаш се състезаваме чий козунак е станал най-хубав. Аз обаче обикновено ги забивам в земята с моя! Имам една много лесна рецепта. Всички продукти се слагат в машина за хляб и след като се размесят, козунакът се изпича във фурната. Става уникален и обикновено обирам овациите. Рецептата обаче е тайна. Ходи се и на църква, но аз обикновено пропускам тази част от празника.
- Ходил си на уроци по оперно пеене. Да те очакваме ли и на сцената на Софийската опера в някакъв бъдещ момент?
- Моите занимания с оперно пеене бяха съвсем начални и общи, и съм много далече от нивото на професионалните оперни певци. Никога не съм имал сериозни амбиции в този жанр, въпреки че обожавам да ходя на опера. Сега се сещам за един интересен факт. Той е свързан не с опера, а с друг жанр от музикалното изкуство – мюзикъл. Преди 3 години трябваше да пътувам до Ню Йорк по работа и имах доста свободно време за разходка из Манхатън. За нещастие, денят беше много студен и след кратка смразяваща разходка из Сентръл Парк,
реших да отида да изгледам един мюзикъл
Между впрочем това ми е традиция всеки път, когато съм в Ню Йорк още от първото ми пътуване до там преди 16 години. На „Таймс Скуеър” има една каса, където се продават билети за всички постановки. Прочетох списъка с постановки и най-интересен ми се стори мюзикълът „Евита” на Андрю Лойд Уебър. Купих си билет, отидох до театъра, а на огромен афиш бяха изписани имената на участниците и едно от имената беше Рики Мартин. Помислих си: „Да, бе, то в Америка Риковци колкото искаш!”. Вътре в театъра си купих програма и в нея видях снимка на Рики Мартин, онзи същия. Така без да искам, изгледах постановка с участието му и се оказа, че той има много красиво поставен глас за мюзикъл. Не предполагах, че се занимава и с това, но останах приятно изненадан. Рики беше разказвачът в мюзикъла. Животът е интересен и никога не можеш да знаеш с какво ще те изненада.
- Първият ти професионален ангажимент е бил в р-т „Лебед” в Несебър. Спомняш ли си за какво похарчи хонорара след това участие?
- Помня, че първите ми хонорари отидоха за покупка на хубав микрофон, защото той е много важна вещ за един изпълнител. И тъй като преди 26 години в България нямаше добри музикални магазини, трябваше да поръчам микрофона на приятел на баща ми, който пътуваше до Германия.
Той ми донесе американски микрофон
точно такъв модел и марка, какъвто ми трябваше. Още го пазя някъде у нас и още работи перфектно. След това се появиха безжичните микрофони. Сега съм си поръчал един немски микрофон, който звучи много добре в клубове и нямам търпения да пристигне.
- Имал ли си през живота си инфарктни ситуации като, например, катастрофи?
- Може би съм късметлия, но съдбата ме е пожалила по отношение на това. Имал съм преди много време една дребна катастрофа, когато бях млад шофьор. Имах участие във вариететна програма в нощно заведение в София и докато траеше програмата, беше наваляло малко сняг. По една наклонена улица колата приплъзна и бавно, но сигурно се удари в един драпащ нагоре автобус „Икарус”. На автобуса нищо му нямаше, а моята кола се размина с един смачкан фар и смачкан калник. Дребна работа! Добре, че балерините от програмата, които возех, оцеляха (смее се)!
- Коста, благодаря ти за това интервю. Накрая, кога да очакваме новите ти песен и клип?
- Клипът вече е вече монтиран и ще започне да се ротира по „Планета” след 2 седмици. Песента се казва „За две жени”, а режисьор е Николай Скерлев. За сега не планирам следваща песен, докато не видя как ще се възприеме тази. Ако хората я харесат, може да направя и едно лятно парче. Моите клубни участия за тази година ще бъдат само за месеците юни, юли и август. Така е най-добре и за мен, и за феновете на нашата музика, защото няма да има риск да им досадя.
Едно интервю на Костадин КОСТОВ
Дъщеря ми не харесва моите песни
Дъщерята на Коста, Анджелена, вместо да му е най-големият фен, май му е заклет противник.
„Момичето ми не харесва моите песни. Тя си слуша американски поп. У дома не гледаме поп фолк телевизии, защото има доста нецензурни текстове. Вярно, има демокрация, но не трябва да има слободия. Не може детето ми да слуша „секс, секс…” и на 3-4 годинки да пее това”, смята певецът.
