Кръчмата....
Обстановката "нараства" след третата ракия... Започнаха с подвизите старчоците:
- Ааа, язе редовно, всеки ден, таковам...
- Я по три пъти.
- А я още по 7-8 пъти...
Данчо Жужин, сиромашкия, младо момче и прясно е... И ги гледа, гледа, па току скочи от веднъж и си побегна... Мина са не мина една неделя, те ти го нашия се появи. Оклюмал един такъв, налива една след друга "каманярките" и аха да ревне...
Чичо Пешо го подръчква:
- Кво ти е бе момче? Що си "увесил" кофите?
- Маани, чиче, не питай... Не съм никакъв мъж! Нали ви слушах онаа вечер и... рекох и я, такова... И първата вечер, пет пъти, втората - два, на третата едва сбрах за един, и оно беше една работа, маани ,маани... Щеше ма изгони жената. И от тогава - не става.. А вие на по толкова години и... Един два пъти, друг пет пъти, те, тизи по седем-осем...
Чичо Пешо го гледа и го пита:
- Е ти, чичовка ги праиш тия работи, такова...
- Как, почваме, караме доде ми пребеледнее пред очите, изрева като крън вол... и почвам пак...Ама не може вече...Не става...
А чичо Пешо:
- А бе не така, бе момче! Не така аджамийската бе!
- ??????
- Как, значи... вкарваш го и броиш - напред един път, назад - два пъти... и те така те...
