Ботев Пловдив триумфира в турнира за Купата на България след 36 години чакане. С едва втората си победа над Лудогорец, "канарчетата" грабнаха трофея по своя си начин - с красива игра и с много емоции, почти инфарктни накрая.
Да. Това вчера беше Ботев Пловдив. Трите святи за всеки техен фен думи, описващи всичко, цялата жълто-черна идея и целия жълто-черен мироглед - Красота Вяра Борба - избухнаха на Националния стадион "Васил Левски". Там, където за последен път (до снощи - б.р.) , Ботев прегърна Купата и последния си трофей изобщо - с победата пак в този турнир над Пирин с 1:0 през 1981 година.
Красотата. В играта им, не само във вчерашния мач. А изобщо през сезона. Сезон, който започна трудно. Ботев играеше, но я нямаше красотата. И логично играта им не вървеше. Някъде през есента тя плахо започна да се връща, за да достигне своя връх снощи.
Вярата. Няма какво да се лъжем - само "бултрасите" вярваха, че отборът им може да победи Лудогорец. Съперникът им беше хвален от всички страни. Медийни страни.
Днес заглавията изобилстват от сравнения - "Давид победи Голиат", "прехвален Лудогорец", "безумно слаб Лудогорец". Аналогично щеше да е ако Купата беше взела безплатен билет за рейса за Разград - "безумно слаб Ботев", "логичното се случи", "Ботев - най-слабият финалист" и други такива. Част от играта футбол е изненадата. А Ботев поднесе тази изненада. Игра здраво, с характер, с финес, с кеф, а с това изненада самоуверения си съперник и накрая триумфира. Без вяра няма нищо, дори и изненада. И снощи това се доказа.
Борбата. "Жълто-черните" се бориха с неясното настояще и мъглявото бъдеще. Бориха се мъжки. Нищо, че са "канарчета", а не "орли". Оправяха се някак, без финансови реки, съдийски и медиен комфорт. Цяла пролет играха в цикъл "сряда-събота". И нито веднъж не се оплакаха. Бориха се за своята чест. Бориха се за своята емблема. Бориха се за феновете, които винаги - неизменно и неотменно бяха зад тях. Бориха се за Купата. И си я спечелиха.
Красота Вяра Борба. Девизата на Ботев Пловдив грейна отново. Не само сред "бултрасите". Тя грейна над България. Ботев се върна на върха. Там, където му е мястото. И където винаги е стигал до него по магичния начин с Красота Вяра и Борба.
