На всеки се случва да закъснее.

Моя милост със закъснение, макар и първи в т.н. блогосфера, забеляза ( по случайност, минавайки наблизо), че Монументът на окупационната червена армия (МОЧА) е оцветен в жълто откъм същия западен орелеф, който през 2011 г. беше окрасен в цветовете на американски герои от комикси и на(д)граден отдолу с надпис “В крак с времето”.http://ivo.bg/2017/10/23/моча-в-жълто-дори-и-жълтите-медии-мълча/

Защо този път пожълтяването на МОЧА не стана новина- нито българска, нито руска, нито световна ( както в случая с превъплащаването на същите фигури в инсталацията “В крак с времето” преди 6 години)? Тогава хората прииждаха на тълпи да се снимат с уникалната гледка на символичния демонтаж на съветската митологаия за “освобожданието” на българите- видно от снимките.

В сайта на “Дневник” също съобщиха на следващия ден за пожълтяването на МОЧА ( наричан иначе в случая) и написаха, че е “осъмнал”, боядисан в жълто.

Чудя се защо от Москва се забавиха толкова дълго с реакцията си този път – то бива закъснение, но чак пък с десетина дни…

Дали не е заради деликатното обстоятелство, че МОЧА на руски означава пикня и е някак неудобно, както в политкоректните спрямо чувствителността на Кремъл български медии, да бъде коментиран “в жълто”?

Днес от “Дневник” научаваме, че след дълго мислене, белязано от пълното мълчание на нашистките московски креатури с патриотични потури в очаване на указания, от Москва все пак са се изходили по въпроса.

В специална позиция, наречена “За оскверняването на паметника на Съветската армия в София”, се казва, че “предизвиква възмущение поредният акт на вандализъм” и се описва “омазването с жълта боя на воините на един от барелефите” и “оскърбителни надписи” по скулптурата, отбелязват от “Дневник”.

От Москва заявяват:

“Разчитаме официалните власти на страната най-после да предприемат действителни мерки по откриване и наказване на виновните за оскверняването на мемориала и недопускането в бъдеще на поругаване паметта на съветските воини, паднали за освобождението на България ( как точно са паднали в България, където от насилствена смърт са паднали само мъртвопияните от лочене на метилов алкохол край Бургас десетки зачервеноармейци- бел. ИИ) и Европа от нацизма.”

По-нататък “Дневник” протоколира:

“Поне от 2011 г. мемориалната композиция в центъра на София е обект на подобни акции, като предишният толкова остър протест на Москва бе от 2015 г., когато централна фигура и знаме от същия барелеф бяха боядисани в синьо и жълто – цветовете на националния флаг на Украйна”.

Не за друго, а заради протокола, трябва да отбележа, че МОЧА е обект на подобни и доста по-цветни акции от самото начало на края на съветския колониализъм в България – видно от снимката най-тиражното германско списание ( по онова време ) “Бригите”, където на фона на моя милост, в присъствието на две от децата ми, се вижда колко шарен в края на 1992 г. беше МОЧА).Изявите със спрей бяха обичайни и необозпокоявани от копоите на московските инструкции на московска каишка у нас до пролетта на 1993 г., когато постсъветска Русия наложи ембарго върху оцветяването, което близо три години се възприемаше като нормалното състояние на МОЧА ( преди решението на Столичната община за демонтирането , насрочено за април 1993 г.).

С ембаргото на Москва се съобразиха не само правителствените слуги от кабинета на Мултигруп по онова време, но и сменените след него кметове на София- пръв сред които Стефан Софиянски, който изпрати войници да чистят съветския фетиш след мачле на родна софийска земя с кметския мафиот на Москва Юрий Лужков.

Също така е необходимо да се отбележи за протокола, че на МОЧА имаше многобройни акции, срещу някои от които бяха насъскани млади хулигани, като Александър Симов ( днешен депутат от БСП) и компанията му от почитатели на масовия убиец Ернесто Гевара, наричан галено-фамилиарно Че от лигльовците- ревлолюционери.

При някои от акциите нарисувах(ме) лично с боя българското знаме върху позорния надпис в нозете на съветския окупатор. Лепихме посред бял ден български знамена ( общо 6 , ако не греша по памет) върху същата позлатена декларация за капитулацията на истината пред съветската пропагандна версия за “освобождението” на България.

Дебнеха ни да се махмнем и моментално отлепваха българските знамена. Захвърляха ги в кошчетата за боклук наоколо.

Всичко това обаче беше проспано от приспаните български медии. Това е позор, равен на подигравката с деклрацията за съветското “освобождение “ на България, което триумфира и в днешно време по време на управлението на партеотари, за които дружбата с посктолониална Русия е пъва радост за нихния патреотаризъм.

Прави чест на “Дневник”, че се опитва да измие лицето на т.н. “водещи” медии в това отношение. За съжаление на МОЧА позорът не може да бъде изтрит толкова лесно с отделни усилия. Жълто е червено-кафявото наследство, с което трябва да се преборят овластените т.н. българи.

Share on Facebook