Кристалина Георгиева: Трябва да отпадне не мониторингът от Брюксел, а причините за него

Кристалина Георгиева е еврокомисар и от есента на 2014 г. заместник-председател на Еврокомисията с ресор бюджет и човешки ресурси. В предишния състав на ЕК, когато начело беше Жозе-Мануел Барозу, Георгиева отговаряше за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакция при кризи. Investor.bg разговаря с Георгиева за мониторинга над България и предизвикателствата пред икономическото развитие на страната, за мерките за сигурност в ЕС след атентатите в Брюксел, както и за споразумението с Турция и усилията за овладяване на бежанската криза.

- При последния доклад на ЕК за България и Румъния се заговори за разделяне на наблюдението на двете държави. Какви са нагласите в Комисията, къде е границата на търпението към липсата на съществени реформи в България и какви биха били последиците?

- В този момент наблюдението продължава – и в България, и в Румъния. Не са взети никакви други решения и според мен не печелим от спекулации в посока „какво ще стане, ако...”. България, както и Румъния, отдавна знаят какво трябва да направи и колко са важни реформите. Не за текста на следващия доклад, не дори и за датата, когато ще свърши мониторинга.

Те са важни за това как ще живеем ние, българите, колко доверие ще имаме във върховенството на закона, колко инвеститори ще повярват в България и спокойно ще вложат парите си у нас. И според мен трябва да си дадем сметка, че тук се състезаваме не с Румъния, а със себе си. Целта ни не е отпадането на наблюдението от Брюксел, а отпадането на причините за него. Те дърпат страната ни назад, а не това, че Комисията периодично ги описва в доклади.

 - Вие нееднократно се застъпвате за въвеждане на т.нар. електронно правителство. Има ли шанс България да се сдобие с такова в обозримо бъдеще след изненадващите промени в последния момент (повечето въпроси, включително този, са отправени в средата на месеца март – бел.ред.) при гласуването в комисия на поправките в Закона за електронната идентификация по предложение на председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, при които отпаднаха параграфи 6 и 7 от преходните и заключителни разпоредби, които предвиждаха въвеждането на електронен чип в личните документи?

- Ако се застъпвам в България час по-скоро да има електронно управление, част от причините са много близки до тези, които току-що посочих за осъществяването на реформите. Бюрокрацията и излишните процедури не само дразнят хората – те увеличават възможностите за корупция, разколебават бизнеса, отблъскват инвеститорите. Живеем в дигитален свят, в които чакането пред гише с купища хартия в ръка трябва да е спомен от миналото. 

Надявам се да бъде избран най-добрият вариант и резултатите да не закъснеят. Често ни дават за пример Естония, която е безспорен лидер в тази област, и която спечели много – и икономически, и социално, и от гледна точка на авторитет. Там в момента по електронен път се извършват 98% от банковите транзакции и се подават 95% от данъчните декларации, като през тази година „електронни” трябва да са и всички обществени поръчки. Това, наред със спестеното време и средства, създава условия за обективност и прозрачност, от които България толкова се нуждае.

- Каква е сегашната равносметка за Вас за т.нар. план „Юнкер“ до този момент? Според Вас как България може да се възползва по-пълноценно от него? 

- Най-важната равносметка е, че планът работи, набира все повече скорост и все по-категорично опровергава скептиците. Вече имаме одобрени от Европейската инвестиционна банка  54 проекта, които финансираме със 7.2 милиарда евро, както и 150 споразумения за кредитиране на около 125 хиляди малки и средни фирми в целия ЕС, за които се отпускат 3.4 милиарда. Очакваме тези общо 10.6 милиарда да привлекат над 76 милиарда евро инвестиции. Към момента общо 22 страни имат одобрени проекти и България е сред тях.

Страната ни вече сключи две споразумения в така наречения "прозорец за малкия и средния бизнес", към който като че ли има най-голям интерес. Първото е за 100 милиона евро, от които се очаква да се възползват 1000 малки и стартиращи компании у нас. Второто е на стойност 35 милиона евро, които ще отидат за иновативни компании. Според последните данни, които имаме, първите кредити вече са факт – одобрени за кредитиране са над 200 фирми, отпуснати са над 22 милиона евро, интересът расте.

Сега целта трябва да е да отворим към нашата страна и другия "прозорец" на инвестиционния план – инфраструктурният. Ако питате в кои области – отговорът според мен е в статистиката за одобрените досега проекти. 21 от тях са в сферата на енергетиката, 10 - на транспорта, 7 – на научните изследвания, 5 – на информационните и комуникационни технологии. България, която засега разчита предимно на европейското финансиране, също трябва да намери начини за по-сериозно участие на частния сектор. Важното е да мислим за жизнеспособни, атрактивни дейности, които ще привлекат инвеститори.

Непременно трябва да мислим и за още нещо много съществено в плана Юнкер - техническата подкрепа за подобряване на бизнес-средата, която можем да получим по него, защото не е тайна, че България има още какво да направи по този въпрос.

- След като редица държави по т.нар. Балкански маршрут въведоха строги мерки за контрол на границите, нарастват спекулациите, че търсещите убежище ще се насочат към Западна Европа през България. Доколко страната е готова да се справи с такава вълна и на каква помощ от Европейския съюз може да разчита?

- Засега България не е сериозно засегната от бежанската криза. Една от причините е, че страната ни беше първата, която усети рисковете от нея още през 2013 г. и взе мерки за охрана на границата и регистрация на бежанците. 

Помощта от ЕС е факт - тя идва под формата на финансови средства, но също така на обмяна на информация, на логистична подкрепа и експертиза. Финансирането от европейския бюджет се насочва към покриване на разходите за търсещите убежище и за повишаване на сигурността на границите ни. За тази цел са предвидени над 91 милиона евро за България за периода до 2020 г. В допълнение наскоро получихме 10 милиона евро спешна помощ и се готви още един пакет от допълнително финансиране, чийто размер още не е уточнен.

От началото на месец март вече имаме и нов инструмент за хуманитарна помощ в рамките на ЕС. Засега той е насочен предимно към Гърция, защото там натискът е най-голям – допреди да влезне в сила споразумението между ЕС и Турция влизаха средно по около 2000 души на ден. За равнение у нас през целия месец февруари са потърсили закрила 1194 души.

- Споразумението с Турция за справяне с бежанската криза е приветствано от европейските лидери, но предвид спорния успех на сделката с квотите възникват много въпроси за това, доколко успешно би било то. Може ли да дадете повече подробности за него?

- Споразумението с Турция вече се изпълнява и ефектът е видим - силно намаля притокът на бежанци в Гърция. През март тази година по така наречения Средиземноморски път в Европа са влезли наполовина по-малко хора, отколкото през януари. Направихме първите, макар и нелеки стъпки, за да въведем ред в процеса на търсене и даване на закрила. Разчитаме споразумението да направи безсмислено търсенето на „заобиколни” пътища за убежище в ЕС и да разбие схемите на трафикантите, които трупат милиони от трагедията на хора, прогонени от домовете си.

То предвижда всички нередовни мигранти, които пристигат от турска територия на гръцките острови, да бъдат връщани обратно в Турция, ако не кандидатстват за убежище, или ако заявленията им бъдат счетени за неоснователни. Този процес вече е в ход. Хората, които пристигат на гръцките острови, ще бъдат надлежно регистрирани. Всяко искане за убежище ще се разглежда индивидуално от гръцките власти. В Гърция вече се създават нужните условия за обработка на документите в съответствие с всички действащи правила. 

За всеки сириец, който Турция приема обратно от гръцките острови, друг сириец ще бъде презаселен от Турция в ЕС.

Разбира се, има риск трафикът на хора да се премести по други пътища. Затова е изключително важно да работим за укрепване на охраната на всички външни граници, както и да помагаме на бежанците там, където те все още са - в Турция, Ливан, Йордания.

- Очаквате ли трудности при разпределяне на новата сума в размер на 6 млрд. eвро?

- Финансирането е на два етапа - отпускаме 3 милиарда до края на 2017-а година и евентуално – още 3 милиарда след този период. Въвеждаме много ясни правила за получаването и изразходването на средствата и затова разчитам да няма трудности. Искам да обърна внимание, че парите не са предназначени за Турция, а за бежанците и търсещите убежище, които са на нейна територия. Разходите по тях несъмнено са значителни. В Турция днес се намират над 2.5 милиона сирийци – никъде другаде в света няма толкова голяма бежанска общност. Турският премиер съобщи, че страната му вече е похарчила за издръжката им над 10 милиарда евро.

Първите 3 милиарда покриват неотложни хуманитарни нужди, както и мерки за устойчиво пребиваване на бежанците в Турция – като образование за децата и работни места за възрастните. Вече имаме подписани договори за 40 милиона евро със Световната програма за прехрана, с които ще помогнем за изхранването на 735 хиляди сирийски бежанци и за 55 милиона евро с УНИЦЕФ - благодарение на тях 110 хиляди деца на сирийски бежанци ще могат да тръгнат на училище още през тази учебна година.

- Каква е ролята на България в сделката предвид факта, че има граница с Турция, която е и външна за Европейския съюз? Какво зависи от властите в София?

- Най-важната роля, която България играе и трябва да продължи да играе, е на страна, която охранява безупречно външните граници на ЕС, спазва стриктно европейските правила за регистрация и разглеждане на документите на хората, търсещи убежище и не на последно място – поддържа добри отношения със съседите си. Това й дава възможност да разчита на европейска солидарност и да отстоява исканията си – нещо, което властите направиха на последния Европейски съвет: там, както знаете, министър-председателят поиска, ако България бъде изправена пред мигрантски вълни от Турция, да се спазват същите процедури за връщане, които бяха договорени за Гърция.

- Как бихте отговорили на една от най-честите критики към ЕС, а именно – че позицията на Турция й позволява да рекетира Брюксел?

- Ние все още не сме се съвзели от ужаса от поредните кървави атентати – този път в Брюксел. Време е да осъзнаем, че светът се промени, той е по-уязвим на шокове, особено предизвиканите от екстремизма и климатичните промени. За да бъде лидер в борбата с тероризма и да гарантира сигурността на гражданите си, ЕС трябва да намери начин да партнира, да обменя информация и да работи превантивно с повече държави от когато и да било преди.

Това съвсем не означава, че ние безусловно приемаме исканията на която и да е страна – ние търсим допирните точки и общите интереси. В случая с Турция ние също имаме интерес от диалог по преговорните глави за бъдещо членство – защото в рамките на този диалог предявяваме своите очаквания и поставяме своите изисквания. Това, че дадена преговорна глава се отваря, не води към ускорено членство, а към сериозни преговори, при които ние трябва да постигнем спазване на европейските стандарти. Едва тогава въпросната глава може да бъде затворена. В конкретния случай – отварянето на глава 33, която е за бъдещите вноски в Европейския бюджет, засяга не само мен като ресорен комисар, но и всички европейци. Защото от нея зависи какво би допринесла Турция финансово към ЕС и с какви административни мерки ще гарантира, че един ден, когато се присъедини, ще внася по сметката на съюза суми, които съответстват на нейните реални възможности.

По същия начин стои и въпросът с евентуалното отпадане на визите. За него има 72 изисквания. Към момента Турция изпълнява 35 от тях и ние също сме заинтересовани час по-скоро да изпълни и останалите – защото това ще означава много повече сигурност за ЕС.

- Предвид атентатите в Париж в края на 2015 г. и в Брюксел през март 2016 г., какви мерки предприема Европейския съюз, за да гарантира сигурността на гражданите си?

- Още отпреди атаките ние работим в много и различни посоки за повишаване на сигурността. Комисията отдавна настоява за създаване на надеждна база данни кой влиза у нас и откъде. Броени дни след атентатите в Париж приехме новите регулации за достъп до огнестрелно оръжие и използването му, по които рабетехме далеч преди тези драматични събития. Знаем, че са ни нужни промени в Дъблинския регламент, както и нова политика за охрана на външните граници – това са области, в които вече напредваме и очаквам скоро да имаме резултати.

Най-важно обаче остава да бъдем заедно и да действаме единно и координирано. Важно е също и като политици, и като граждани, да не забравяме, че повечето бежанци търсят спасение именно от терористите.

- Какво прави Еврокомисията за противодействие на основните причини за бежанската вълна – войните в Сирия и Ирак и дипломатическата безизходица между глобалните сили?

- Бежанският проблем е най-видим в частта си, свързана с войните в Сирия и Ирак, но за съжаление далеч не се изчерпва се тях. Почти всеки ден някъде на планетата терористични атаки отнемат живота на невинни хора. Редица терористични групировки като Боко Харам, Ал Шабаб, Ал Кайда и така наречената "Ислямска държава", успяха да завладеят територии в Сирия, Афганистан, Ирак, Либия, Йемен, Северна Нигерия - чак до Мали и Сомалия. Тези нови терористи са различни от познатите ни терористични групи от преди години: те нямат нито ясен политически профил, нито интерес да се "легитимират", да излязат на светло, да поемат властта и да управляват. Имат интерес обаче да радикализират повече хора и да предизвикват хаос и срах, който им осигурява необходимата "хранителна среда".

Ние трябва да осъзнаем, че пред нас е един по-жесток и по-координиран враг и че глобалното сътрудничество, каквото е в момента, не ни стига да му се противопоставим достатъчно категорично: значи сме длъжни да направим повече в тази област.

ЕС не е пропуснал нито една дипломатическа или хуманитарна възможност да търси край на конликта и облекчаване на страданията на хората. Ние сме водещи в помощта за справянето с нея: само за пострадалите от войната в Сирия сме дали досега над 5.5 милиарда евро от Европейския бюджет и бюджетите на страните членки на ЕС. На проведената през февруари в Лондон донорска конференция международната общност се ангажира да помогне на Сирия с нови 5.8 милиарда долара през тази година и с още 5.4 милиарда от 2017-а до 2020-а. Над 60% от тези 11.2 милиарда долара идват от институциите и страните членки на ЕС в допълнение на това, което вече сме отпуснали.В предишния мандат, когато отговарях за хуманитарната помощ, често посещавах зоните на военни действия и бежанските лагери и многократно предупреждавах: ако не изкореним причините за тази трагедия, ако не осигурим достатъчна и изпълнена с реално съдържание помощ на бежанците в съседните на Сирия страни, неизбежно ще бъдем засегнати и ние в Европа. Днес половината от населението на страната вече е прогонено от домовете си – над 4.5 милиона са напуснали Сирия, други 6.5 милиона са вътрешно разселени. Освен от подслон и храна, тези хора имат нужда и от здравни грижи, и от обучение за децата си и най-вече - от перспектива. И те, и ние имаме интерес да останат по-близо до домовете си, за да могат един ден да се върнат. Затова помагаме и на Турция и другите съседни страни. В Ливан вече има над милион сирийски бежанци – това е една пета от населението на страната, европейската хуманитарна помощ достига до 665 хиляди от тях. В Йордания са намерили подслон близо 640 хиляди сирийци, ние помагаме за грижите за 350 хиляди. Все повече променяме и характера на помощта си – от храна и подслон към образование и работа – защото щом проблемите са дългосрочни, и решенията им трябва да са такива. 

На 6-ата година от началото на конфликта вече е повече от ясно, че той няма да бъде преодолян без съгласие и единни действия на цялата международна общност. Най-сетне всички заинтересовани страни седнаха на масата за преговори - да се надяваме, че това ще доведе до дългоочаквания мир.

- Като ресорен Еврокомисар по бюджета според вас доколко проблемите в Европейския съюз зависят от разпределението на средства и трудностите от все още плахото икономическо възстановяване и доколко от липсата на политическа воля?

- Европейският Съюз премина през тежка икономическа криза, която наред с доходи и работни места отне нещо много важно, много присъщо за европейците: убедеността, че утре ще е по-добре от днес и че децата им ще живеят по-добре от тях. Това обаче по никакъв начин не беше предизвикано от разпределянето на европейския бюджет – напротив: макар и по-нисък от преди, той допринесе да има инвестиции, да бъдат запазени работни места, да се създаде сигурност в отделните страни членки, че не са сами, и че има откъде да получат помощ.

За щастие най-трудното вече е зад нас, признаците на възстановяване са налице и европейската икономика е по-устойчива в резултат на мерките, предприети през последните години. Промените в европейското икономическо и финансово законодателство водят до това, че сега страните членки работят много по-координирано. Но все още имаме много работа за вършене - в много страни, включително и в България, не са довършени структурните реформи, които могат да гарантират по-висока конкурентноспособност, по-осезаем икономически растеж и повече работа и доходи за хората. Трудно е, особено в политическа среда на растящ популизъм. Апетитът за реформи отслабна, а без тях Европа рискува ерозия на позицията си в света.

- Как бихте реагирали на обвиненията, че Еврокомисията, в качеството й на квазиправителство на ЕС, е с вързани ръце от лидерите на националните правителства, за мнозина от които не би било пресилено да се каже, че се ръководят от вътрешнополитическите си и партийни интереси? В този смисъл как Еврокомисията гледа на възхода на евроскептичните и националистически партии?

Въпреки разногласията, които имаме понякога, ние в крайна сметка намираме общото помежду си по всички важни въпроси и политики. Никой няма превес в този процес – нито комисията, нито другите институции, нито отделни страни. Сегашната комисия пое риска да бъде наистина политическа и да играе по-сериозна водеща роля – но тя не може да налага решения. Те стават факт само с волята на мнозинство от страните членки или с пълно единодушие, зависят и от Европейския Парламент. Тази „многопластова” демокрация, с която взимаме решенията си и вървим напред, е едно от нещата, които правят ЕС такава уникална общност на ценности и интереси, която останалият свят възприема като еталон за демокрация и просперитет.

Що се отнася до „възхода” на антиевропейски формации - сериозните хора знаят, че най-гръмогласно формулираните аргументи не винаги са най-смислените. Знаят също, че в света няма страна, която да просперира с популистко управление. Наистина наслагването на кризи – финансова, икономическа, миграционна – накара някои да търсят виновен къде ли не. Това обаче просто няма как да бъде ЕС – защото ако се вгледаме внимателно в най-тежките проблеми, пред които бяхме изправени през последните години – всички те възникнаха в области, където имахме по-малко, а не повече Европа.

Източник: http://www.investor.bg/