Семейство кукли в народни носии, изработено от Мария Милева от Горна Оряховица, спечели конкурса за сувенир в 20-ото издание на международния панаир на занаятите и изкуствата във Варна. Майсторката и ръчно изработените ѝ герои, които неминуемо предизвикват усмивки, всъщност вече са познати на 5 континента. Като подарък ги отнасят гостите на община Велико Търново, а на последния фолклорен фестивал те бяха от Бразилия, Китайско Тайпе, САЩ, Белгия, Колумбия, Мексико. Поръчват ги по интернет и ги пазят за спомен от България и от Швеция, Швейцария и навсякъде по света, където има наши сънародници. Мария прави парцалените кукли от автентични материали, те “се раждат” с имената си и всяка има различна физиономия.

 

“Опитвам се винаги да са усмихнати и весели, защото трябва да носят радост и хубави емоции. Има някои по-хитри, други гледат по-високомерно, но така се случва, не зависи от теб. Те са едни добронамерени селяци в най-добрия смисъл”, разказва Мария. Първият ѝ опит да направи кукла е отпреди 5-6 г., когато изработва играчка за малката си дъщеря Ина. Учи се от интернет как да даде душа на лицата, направени от дамски чорапогащи и силиконова вата. Мария е завършила психология и социална педагогика във ВТУ, но хобито ѝ се превърнало в истинска страст и вече е сигурна, че иска да прави точно това - защото колкото повече даваш на хората, толкова повече се връща към теб. “За мен името е много важно. Понеже правех повече кукли с народни носии, трябваше да им подхождат имената. Няма как една фолклорна кукла да се казва Виктория например, струва ми се неподходящо. Затова отворих любимите си автори - Йовков, Елин Пелин, и си търсих имената. Отварям книгата и вземам първото женско или мъжко име от разказ, който ми хареса. Имам и една моя любима книга с най-хубавите български приказки, които аз съм чела - “Принцът и Девица звездица”. Реших, че ще направя кукли по всички имена. Те са толкова красиви като Заряна, Радол”, обяснява Мария. Казва, че никога не е предполагала, че ще направи толкова много кукли - цяло едно село, а при нея не остава нито една.

 

“Отначало отделях за изработката на една кукла един цял ден. По-късно промених системата на работа и сега мога да направя две кукли, но като започна от 6-7 сутринта и вечерта до 22-23 ч Тези, които много ми харесват, ми се иска да останат поне ден-два, да ги погледам”, допълва с любов майсторката. Тя си има една любимка - много малка кукличка. “Докато я правех, стана много смешна. Реших, че това е Мимето, нося си я много често с мен и тя е единствената, с която гледам да не се разделям. Веднъж ми бяха продали любимата кукла талисман Жената, която ме заместваше за малко, я продала, макар да няма цена, защото клиент казал, че това е неговата кукла. Беше един Стойчо, обаче на него и ризата му бях бродирала, страхотна любов беше и изведнъж - бам, няма го Стойчо. Не съжалявам, защото съм дарила щастие на човек, който е имал нужда повече от мен”, спомня си Мария. Отбелязва, че първото ѝ място за изява е работилницата на пазителките на традициите “Седянка” във В. Търново. “Канили са ни на различни изложения, в исторически и етнографски музеи, там имах възможност на покажа моите кукли. Това е първата крачка, а пък тя е много важна”, признателна е младата жена.

 

Нейните сувенири са излагани на Самоводската чаршия във Велико Търново. Миналото и това лято предава уменията си на деца първо в училището по занаяти на възрожденската уличка, а сега и в чуждоезиковия център на библиотеката “П. Р. Славейков”. “Много съм доволна от ентусиазма на децата, удоволствието, че създават нещо. Аз ги уча да си направят сами играчки, бижута. Научиш ли човек сам да създава, той става уникален. Искам децата да правят нещо със собствените си ръце и да ги приобщя към българските традиции. Искам да видят автентичната страна”, разказва майсторката. Мария определя себе си като занаятчия, макар и без диплома Казва, че нейното лице са точно куклите с народни носии. Иска обаче да поработи още върху шевицата. Задължително държи ризите да са избродирани, да отговарят на законите на българската шевица, защото тя е много богата и всеки бод и елемент има значение. “Засега ми е много трудно да направя малка шевица, елементите в малък размер. Има ги, но са само загатнати. Разчитам на помощта на жените от “Седянка”, защото те са майсторките на везбата, да направим шевици, автентични за отделните етнографски области. Това е една наука и трябва да се направи както трябва”, обяснява Мария.

 

Сега има ново предизвикателство. Възложено ѝ е от общината да изработи царско семейство, което да олицетвори старопрестолнината. “Започвам едно проучване. Ще ми трябва поне една седмица, в която ще се задълбая в одеждите на царските особи. Особено ме притеснява украсата на главата. Започнала съм подготовката, набавила съм някои материали, но все още се колебая как да започна”, признава тя. Правила и кукли за подаръци на приятели. Напоследък често ѝ поръчват булка и младоженец за сватбени изненади. Подаръкът, който искрено се надява да пазят обаче, бил за любимата ѝ рок група Б.Т.Р. Направила кукла рокаджия специално за тях. Дала им я на концерт в Г. Оряховица. “Най-интересното беше, че първо една моя позната ме видя случайно с куклата и каза: “Ама това е Иван!” Кой Иван, питам, а тя - Иван от Б.Т.Р., как кой. В момента, в който им я подарявам, той сам се разпозна. Каза: “Това съм аз”, смее се очарователната майсторка на кукли.