Вицепремиерите и министрите да определят за координатор зам.-министър или член на политическия си кабинет за мерките срещу корупцията в съответния сектор.
Това реши правителството с приемането на шестмесечен отчет за изпълнението на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2015-2020) за периода април - септември 2015 г., съобщиха от правителствената информационна служба.

Координаторите ще отговарят за антикорупционните планове във ведомствата и ще бъдат изслушвани в Националния съвет по антикорупционни политики, ръководен от вицепремиера Меглена Кунева, която неотдавна настоя да има такива отговорници.

Отчетът на Стратегията показва, че от 33-те мерки в нея 8 са изпълнени, други 15 са в процес на изпълнение, а останалите са с постоянен характер или работата по тях предстои. Отчетът ще бъде изпратен на Народното събрание, президента на Република България и на Висшия съдебен съвет, уточниха от кабинета.

Секторният план на МВР за борба с корупцията, подготвен от Филип Гунев, е пример за висок стандарт, коментира Кунева пред журналисти по повод на Закона за борба с корупцията, цитирана от БТА. По думите й здравеопазването и енергетиката също са представили своите планове, но тя е препоръчала като пример плана на МВР.

Вицепремиерът се ангажира на всеки шест месеца да представя отчет по Плана за борба с корупцията и по свършеното от Националния съвет. Днес при премиера е имало оперативно заседание по закона за антикорупцията.

"Това, което се случва след приемането на доклада от ЕК, помага да се консолидираме в посока на бързи, дълбоки и стриктни мерки, които могат да бъдат бързо приложени, за да се промени ситуацията", заяви Кунева.

По отношение на спорната възможност в закона да се използват анонимни сигнали за корупция, срещу което възразиха дори от ПФ и АБВ, тя каза, че е намерено решение. Те ще се проверяват, като акцентът ще е върху съдържанието, а не върху подписа, уточни Кунева

Тя подчерта, че сигналите са два вида - такива, които имат доказателства и са годни да се продължи по тях, и такива, които не са годни. Вицепремиерът изтъкна, че в практиката в ЕК е идентична.

"Тоест, ако един сигнал, да приемем, че не е подписан, но има извлечение от сметка, примерно, или нотариален акт, аз не мисля, че такъв сигнал трябва да се хвърли в кошчето", поясни Кунева, цитирана от БНР.

Вицепремиерът допълни, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество ще бъде включена в единния орган за борба с корупцията. Според нея обхватът и бързината на всички проверки трябва да се увеличат.

Тя коментира и вчерашното изявление на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер за възможното разделяне на евромониторинга на България и Румъния:

"Ние имаме още няколко години, в които можем рязко да наваксаме. Част от нещата, за които говорих, са тъкмо в посока на тази амбиция. Защото имаме, така да се каже, настъпление по много фронтове - и електронното управление, и обществените поръчки, и корупцията по високите етажи. Тоест, този закон не е за всичко. Той е за това, за да могат да се хванат тези, които са с власт, с достъп до ресурси и които работят в чувствителни сфери".