Купа на регионите – “скритият” турнир на УЕФА

Футболната общественост, включваща специалисти и фенове, концентрират сериозно вниманието си върху комерсиалните футболни турнири като Световно първенство, Европейско първенство, Олимпийски игри – на национално ниво и клубните надпревари – Шампионска лига и Лига Европа. В тази поредица от изброени шампионати обаче липсва един, който остава леко встрани от полезрението на вълнуващите се от футбол. Става дума за турнира, наречен Купа на регионите или с други думи това представлява свеобразно Европейско първенство за аматьорски национални отбори. В тази надпревара България е редовен участник, а „лъвовете“ дори са стигали два пъти до финал, но затова по-късно.

Въпреки, че от УЕФА си признават, че турнирът остава “скрит” в препълнения календар на Еврпейската футболна централа, ние ще се опитаме да Ви запознаем повече с тази надпревара, която е слабо популярна в България и носи голямо значение за развитието на футбола, както и за реномето на нашата страна в по-общ план.

Началото

Развитието на турнира се разделя на две части. Първото издание на турнира датира още от далечната 1965 година. Тогава през месец февруари на споменатата година, Комитетът за аматьорски футбол към УЕФА инициира създаването на турнир за аматьорски национални отбори – УЕФА Аматьорска купа, а изпълнителният комитет на Европейската футболна централа одобрява предложението. Надпреварата стартира още същата година, но в организационен план се появяват много неясноти, които спират участието на повече тимове. Понятието „аматьорски футболист“ няма точно определение в тези години и в първото издание на надпреварата се включват само 12 отбора от общо 33 държави-членки на УЕФА.

Първоначалните правила предвиждат до турнира да бъдат допускани само футболни асоциации, чиито топ дивизии в местните шампионати са професионални. Това ограничение сериозно разделя Европа на страни, които могат да участват и такива, които не могат поради нивото на развитие на футбола им на този етап. Страните от т.нар. „Източен блок“, където попада и България, както и Скандинавските държави, са автоматично извадени от надпреварата поради аматьорския статут на първите им футболни дивизии.

„Ограниченият“ турнир все пак се провежда, а дванадесетте отбора се разпределят в четири групи от по три тима. Форматът предвижда те да изиграят по две срещи един срещу друг на разменено гостуване, а двубоите се провеждат между февруари и декември 1966 година. Четири отбора се класират за финалната фаза на това първо издание на УЕФА Аматьорска купа, а срещите се играят в Майорка, Испания. Австрия се превръща в първия носител на трофея след успех с 2:1 във финала над тима на Шотландия.

Испания печели титлата във второто издание на турнира, проведен в Италия през 1970 година. Четири години по-късно, през 1974 година, Западна Германия и Югославия стават причина за странен парадокс в историята на надпреварата, след като достигат до “разбирателство” финалният двубой помежду им да не се играе и титлата да бъде „споделена“. Четири години по-късно Югославия все пак печели турнира самостоятелно, след като триумфира в Гърция. Участие взимат само десет държави, а това става причина УЕФА да „замрази“ турнира в този му формат до 1996 година.

Възраждането на турнира

Европейската футболна централа все пак решава да възобнови турнира през 1996 година, 18 години по-късно. Грешките от първоначалнит формат вече са „поправени“. Първоначалните проблеми, продиктувани от ограничените правила, засягащи най-вече Източния блок и Скандинавските държави, вече са преодолени и тези държави официално получават покана за участие в надпреварата. УЕФА Аматьорска купа вече е с променено име и добива вече познатото днес наименование – Купа на регионите. Идеята на тази промяна е главно страните да бъдат представяни от отделни техни региони, а не с национални отбори.

Италианският представител Венето се превръща в първия носител на трофея във възродения турнир, проведен отново през 1999 година. Централна Моравия, представител на Чехия, грабва титлата през 2001 година. В следващите издания триумфират Пиемонте Вале (Италия), Страната на баските (Испания), Долношласки (Полша), Кастилия и Леон (Испания), Брага (Португалия), Венето (Италия), а последният носител на трофея е Източен регион (Ирландия).

България в турнира

Българският аматьорски национален отбор записва осем участия до момента в надпреварата, като четири пъти „лъвовете“ участват във финалната фаза на турнира. През сезон 2000/2001 година България се класира за финалния турнир за пръв път, но отпада в групите. В следващото си участие през сезон 2002/2003 година, „трикольорите“ отпадат още в квалификациите. Следват двата най-силни турнира за България до момента.

През сезон 2004/2005 година България се класира за финалната фаза на турнира в полския град Прошовице. „Лъвовете“ попадат в група с отборите на Бърно (Чехия), Малополска (Полша) и Централна Словакия. Българският национален отбор печели своята група след победи над Малополска и Бърно и равенство 2:2 в последната среща с Централна Словакия. „Трикольорите“ се изправят срещу Страна на баския във финалната среща, но губят минимално с 0:1.

Две години по-късно, надпреварата акостира в България. Срещите се играят на стадионите в Сливен, Стара Загора, Раднево и Раковски. Българският национален отбор регистрира много силен шампионат и отново печели своята група, в която са отборите на Босна и Херцеговина, Северна Ирландия и Франция. Финалната битка се провежда при сериозен интерес в Сливен. 3500 фенове подкрепят мощно националните на стадион „Хаджи Димитър“ във финалната битка, а съперник е отборът на Долношласки от Полша. В 66-ата минута Пламен Стоянов взривява публиката с гол за България. Поляците обаче успяват да отговорят с попадение на Михал Судол от пряк свободен удар. В редовното време двата отбора завършват наравно 1:1 и следват продължения, в които обаче появилият се като резерва Шимон Яскуловски бележи безценното попадение за Долношласки, които успяват да удържат аванса си до края на двубоя и печелят трофея.

В следващите издания на турнира България два пъти отпада в квалификациите, а през сезон 2012/2013 година отново достига до финалния турнир.

Форматът

Купа на регионите има три етапа – предварителен, междинен и финален. В първите два етапа всички участници в надпревата биват разпределени в групи от по четири състава, а срещите се провеждат на турнирен принцип. Държава от всяка група е домакин на турнира след разбирателство с останалите представители. Отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“, а победителят се класира за следващата фаза. До финалната фаза достигат осем страни. Принципът за избиране на домакин на финалната фаза е подобен на този в квалификациите. Държава от достигналите до финалната фаза бива излъчена за домакин и приема двубоите. Осемте тима са разделени в две групи от по четири тима, а победителят от всяка група се класира за финалния двубой, който определя носителя на трофея.

Традиционно, от 1999 година досега в надпреварата се включват 32 държави. През 2005 година е въведен предварителния кръг, поради нарастващия брой на желаещите страни за участие.

Важно е да се уточни как се определя българският представител в турнира. По-горе беше споменато, че шампионатът се провежда по-скоро на регионален принцип, отколкото на национален. В България всяка година (б.а. с изключение на 2015 година) се провежда традиционният турнир на четирите В групи, където всеки от регионите е представен от най-добрите си футболисти, състезаващи се в местните първенства. Победителят в тази надпревара се превръща в представител на България в турнира за Купата на регионите. Традиционно, този турнир се провежда през пролетта на всяка година и се организира от Аматьорската футболна лига.

Купа на регионите – 2016/2017 година

На 3 декември в централата на УЕФА в швейцарския град Нион беше изтеглен жребия за следващото издание на надпреварата. България попадна в група 2, където ще се изправи срещу тимовете на Испания, Босна и Херцеговина и победител от група Б от предварителния кръг (б.а. Казахстан, Гърция, Сан Марино, Уелс). Двубоите на българския национален отбор ще се изиграят между 27 октомври и 1 ноември 2016 година, като все още не е определена държавата-домакин, където ще се проведе мини-турнира.

снимки:UEFA.com