Преди заплащането на онлайн покупка да се изисква потвърждение, че поръчката е приета с анонсираните от търговеца параметри. Тази препоръка даде председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по Дарик радио във връзка с пазаруването от електронни магазини по време на празничните почивни дни.
„Често, особено големи електронни магазини с огромен асортимент, след като потребителят е „натоварил кошницата си”, посочват, че поръчката е получена. Но това не означава, че тя е приета, тъй като в последствие би могло да се върне информация към клиента, че някоя от стоките не е налична за дадения период от време или че по-късно може да бъде доставена при други ценови параметри. Счита се, че сделката е сключена тогава, когато действително е приета от отсрещната страна”, разясни Маргаритов.
Той допълни, че при сигнали от потребители по повод съмнения за заблуди относно цени, параметри на стока, условия за продажба и доставка, КЗП извършва проверка и оказва съдействие хората да получат това, което са си избрали.
„Потребителите все по-често се насочват към интернет като източник за пазаруване в различните разновидности, които тази необятна територия предлага – както електронни магазини, така напоследък все по-често и социалните мрежи, през които се споделят доста оферти за стоки и услуги”, изрази наблюдения председателят на КЗП. Затова предупреди и за други капани там. Най-сериозен е рискът да попаднем на т. нар. мними търговци – сайтове- или профили-фантоми, които се появяват само за определен период от време, за да могат да акумулират печалби от нереални, несъществуващи оферти и след това да изчезнат.
„Регистрират се обикновено за кратък период от време, не съдържат достатъчно данни за стоящите зад тях търговци и потребителите често се насочват към общуване през социалните мрежи. Когато комуникацията се води само през някакъв чат от най-популярните, много лесно може да се окаже, че всичко е само една илюзия и че насреща не стои реален търговец”, акцентира Маргаритов.
Председателят на КЗП обясни, че подобни сайтове могат да бъдат разпознати по адресите им, които обикновено представляват комбинация от известна марка и нещо допълнително добавено към нея, като завършват с разширение на някоя от държавите-членки на Европейския съюз.
„Окончанието на URL адреса не е показателно за това къде е регистриран даденият търговец. Потребителите винаги трябва да се уверят, че комуникация може да се осъществи, освен през чат, и през друг, по-надежден канал – имейл, телефон и т.н., за да има по-голяма сигурност, че търговецът реално съществува”, обърна внимание Маргаритов.
„Често, особено големи електронни магазини с огромен асортимент, след като потребителят е „натоварил кошницата си”, посочват, че поръчката е получена. Но това не означава, че тя е приета, тъй като в последствие би могло да се върне информация към клиента, че някоя от стоките не е налична за дадения период от време или че по-късно може да бъде доставена при други ценови параметри. Счита се, че сделката е сключена тогава, когато действително е приета от отсрещната страна”, разясни Маргаритов.
Той допълни, че при сигнали от потребители по повод съмнения за заблуди относно цени, параметри на стока, условия за продажба и доставка, КЗП извършва проверка и оказва съдействие хората да получат това, което са си избрали.
„Потребителите все по-често се насочват към интернет като източник за пазаруване в различните разновидности, които тази необятна територия предлага – както електронни магазини, така напоследък все по-често и социалните мрежи, през които се споделят доста оферти за стоки и услуги”, изрази наблюдения председателят на КЗП. Затова предупреди и за други капани там. Най-сериозен е рискът да попаднем на т. нар. мними търговци – сайтове- или профили-фантоми, които се появяват само за определен период от време, за да могат да акумулират печалби от нереални, несъществуващи оферти и след това да изчезнат.
„Регистрират се обикновено за кратък период от време, не съдържат достатъчно данни за стоящите зад тях търговци и потребителите често се насочват към общуване през социалните мрежи. Когато комуникацията се води само през някакъв чат от най-популярните, много лесно може да се окаже, че всичко е само една илюзия и че насреща не стои реален търговец”, акцентира Маргаритов.
Председателят на КЗП обясни, че подобни сайтове могат да бъдат разпознати по адресите им, които обикновено представляват комбинация от известна марка и нещо допълнително добавено към нея, като завършват с разширение на някоя от държавите-членки на Европейския съюз.
„Окончанието на URL адреса не е показателно за това къде е регистриран даденият търговец. Потребителите винаги трябва да се уверят, че комуникация може да се осъществи, освен през чат, и през друг, по-надежден канал – имейл, телефон и т.н., за да има по-голяма сигурност, че търговецът реално съществува”, обърна внимание Маргаритов.
