На 9 декември Стефан Данаилов имаше рожден ден. Напоследък животът се опитва да го направи тъжен и самотен. Той загуби най-близкият си човек.
Съдбовната раздяла със съпругата му Мария се оказа по-съкрушителен удар и от тежкото му заболяване. И въпреки това навръх празника си професорът не потъна в тишина и чу вълнуващото „Хепи бърдей ту ю Мастер”. Един цял клас, бъдещи актьори, дойде в дома му да хапне пица, баница и торта най-вече да изрази любовта си към своя учител.
Отговорът на професора се четеше в насълзените му очи, а подаръкът, който получи от учениците, зарадва не само него, но и десетки любители на театъра. На сцената на НАТФИЗ те му поднесоха спектакъла „Ателие”.
За 73 години Ламбо, както го наричат приятелите, получи в изобилие всичко, за което би могъл да мечтае един простосмъртен: слава, любов, почести, награди, роли (само в киното те са осемдесет), благодарността на своите възпитаници, някои от които вече го гонят по популярност.
Не го отминаха и завистта, жалките опити на преходното време не само да омаловажи, а направо да се зачеркне личността му, моментите на безпътица.
Но Стефан Данаилов с кураж и упорство мина през всичко. За да докаже, че през последния половин век, в най-светлите страници на историята на страната ни, ще остане и неговото име. И че ако на всеки от тези 111 000 квадратни километра от територията на България имаше по един като него, България щеше да бъде друга.
Ламбо има късмета да бъде целунат от Бога още по рождение. Затова го сравняват с най-големите: красив като Ален Делон или дебел като Марлон Брандо. Спорно е дали Ленин или Ботев са виновни днес България да има един мастит правист по-малко. Всъщност виновен е само младият Данаилов.
На кандидатстудентските изпити в Юридическия факултет той написал, че поетът от Калофер е по-велик не само от вожда на световната революция, но дори и от самия Карл Маркс. За тези съждения му писали 2,25 оценка, която обаче напълно го задоволявала, защото му отворила пътя към ВИТИЗ.
Един от ректорите на театралната академия от него време твърди, че бъдещият професор бил едва ли не заплашен от изключване заради многото си отсъствия. Мнозина от преподавателите му не приемали с възторг страстния флирт на своя студент с киното. Месец преди да отлети от този свят големият Апостол Карамитев му казал: „Иди в театъра. За няколко години /на екрана/ лицето ти ще се изконсумира и после загиваш.” Основание за тези думи е славата, която като мощна лавина връхлетяла току-що пръкналия се висшист и вече щатен актьор в Пловдивския театър.
На 20 август 1969 година единствената тогава родна телевизия започва излъчването на сериала „На всеки километър”. След първите няколко серии в осем часа вечерта улиците на родината опустяват. Филмът действа като наркотик на цял един народ. В началото изпълнителят на главната роля въобще не се интересува от тази всеобща психоза. Единственото, което искал, е филмът да се хареса. С времето започнал да се ослушва дали на улиците някой няма да каже: „Абе, не е ли това момчето, което...”
Студентите на Стефан Данаилов го сюрпризираха приятно за рождения ден
В меката на столичната бохема „Руския клуб” се промъквал между масите и заставал на най-осветеното пространство. Дано някой да го познае. Нищо подобно. Хората си пиели напоително и въобще не го забелязвали. Само сервитьорите го гледали почтително заради бакшиша, който очаквали.
Сериите следвали една след друга. От екрана Сергей или майор Деянов громели врага, когато Стефан Данаилов се качва на влака от София за Бургас. И, о чудо! Десетки погледи го стрелкат. Името му жужи, носи се между купетата. Иначе стеснителен, той е опиянен. Разхожда се между първия и последния вагон, за да го виждат, и би могло да се каже, че е изминал цялото разстояние пеш.
На първата среща с публиката в едно софийско училище с мъка говори шестдесет секунди. Не знае какво да каже. После се научава. За дни става по-известен от Тодор Живков. В ресторанта бутилки от почитатели пълнят масата му. Не издържа и строшава една в стената. После се извинява.
Получава писма от целия соцсвят. Пет пъти го канят във Виетнам на ниво космонавт. Там при шестчасова програма на телевизията „На всеки километър” се излъчва пет пъти годишно. Отделно през седмица във всичките кина. Заради страх да лети не стига до Ханой нито веднъж. Та именно заради това Апостол Карамитев предупреждава: Славата. Ще загинеш...
Великолепната двойка от "На всеки километър”: Ламбо и Григор Вачков
Стефан Данаилов не загива. Остава си там, където е бил: на върха. Въпреки че горе е студено, хлъгаво и е трудно да се издържа. Идва моментът, в който се чувства изчерпан. Смята да се откаже от професията. Не го прави, но изведнъж много хора се отказват от него. Дошъл е 10 ноември 1989 година и червеното става вредно. Както казваше Дамян Дамянов: „Пази се от боята”. Партийният секретар на Народния театър е бил човек за обичане, докато е уреждал апартаменти, коли и решавал проблемите на гилдията. Сега вече е чумав. Още повече че не хвърля партийния си билет като доста от интелигентите. Остава верен на идеите си. Колеги, които отлично го познават, открито се отричат от него. Не се притесняват да му кажат в очите, че е изграден от най-лошата материя.
Голямата маса в хола му, около която винаги е имало топлина, хляб и вино за всеки, изведнъж опустява. Телефонът не звъни. Демократичният печат също не му прощава. На сцената се чувства зле. Струва му се, че публиката не иска да го гледа. Дотук с театъра, мисли си. Следва най-странната му авантюра. Тръгва из Балкана да купува овце за износ в Италия. Цели села се струпват да видят Стафан Данаилов на живо. Търговията не само не носи очакваната печалба, но завършва с крах.
Тогава го открива „Октопод”-ът на италианското кино, за да стане един от най-популярните чуждестранни артисти на Ботуша. Звездата Микеле Плачидо не крие радостта си да има такъв партньор. Режисьорът Луиджи Пирели е щастлив, когато българинът е пред камерата му.
Традиционната неприязън, която нашенецът храни към политиците, е безсилна пред Стефан Данаилов. Дори когато става депутат и министър. И свои, и чужди запазват уважението си него, защото той не изменя на партията си и след най-големите й поражения.
Стефан Данаилов с Радина Кърджилова, Луиза Григорова, Елена Петрова и Яна Маринова
При всичките обществени и житейски бури и хали Стефан Данаилов си остава любимецът, мъжът, в когото милиони българки и не само са били влюбени. В интерес на истината той отрича тази легенда. Твърди, че опашки от чакащи развълнувани дами в живота му никога не е имало. И той като Марчело Мастрояни не е получавал писма, защото няма жена, която да е толкова наивна, че да очаква отговор от него.
Исак ГОЗЕС
.......................................
Досие
„На всеки километър” е български приключенски филм на партизанска тематика. 26-те серии са посветени на четвъртвековния юбилей на социалистическа България. Снимките започват в началото на 1969 година, а излъчването на първата серия е по Българската телевизия на 20 август. Режисьори са Неделчо Чернев и Любомир Шарланджиев.
Той е избрал Стефан Данаилов за ролята на майор Деянов. Сред сценаристите е Георги Марков, който междувременно бяга от страната и името му е заличено от титулните надписи. По-късно Марков е убит в Лондон по време на аферата, известна като „Българският чадър”. В главните роли са още Григор Вачков като Митко Бомбата и Георги Черкелов –Велински.
Съдбовната раздяла със съпругата му Мария се оказа по-съкрушителен удар и от тежкото му заболяване. И въпреки това навръх празника си професорът не потъна в тишина и чу вълнуващото „Хепи бърдей ту ю Мастер”. Един цял клас, бъдещи актьори, дойде в дома му да хапне пица, баница и торта най-вече да изрази любовта си към своя учител.
Отговорът на професора се четеше в насълзените му очи, а подаръкът, който получи от учениците, зарадва не само него, но и десетки любители на театъра. На сцената на НАТФИЗ те му поднесоха спектакъла „Ателие”.
За 73 години Ламбо, както го наричат приятелите, получи в изобилие всичко, за което би могъл да мечтае един простосмъртен: слава, любов, почести, награди, роли (само в киното те са осемдесет), благодарността на своите възпитаници, някои от които вече го гонят по популярност.
Не го отминаха и завистта, жалките опити на преходното време не само да омаловажи, а направо да се зачеркне личността му, моментите на безпътица.
Но Стефан Данаилов с кураж и упорство мина през всичко. За да докаже, че през последния половин век, в най-светлите страници на историята на страната ни, ще остане и неговото име. И че ако на всеки от тези 111 000 квадратни километра от територията на България имаше по един като него, България щеше да бъде друга.
Ламбо има късмета да бъде целунат от Бога още по рождение. Затова го сравняват с най-големите: красив като Ален Делон или дебел като Марлон Брандо. Спорно е дали Ленин или Ботев са виновни днес България да има един мастит правист по-малко. Всъщност виновен е само младият Данаилов.
На кандидатстудентските изпити в Юридическия факултет той написал, че поетът от Калофер е по-велик не само от вожда на световната революция, но дори и от самия Карл Маркс. За тези съждения му писали 2,25 оценка, която обаче напълно го задоволявала, защото му отворила пътя към ВИТИЗ.
Един от ректорите на театралната академия от него време твърди, че бъдещият професор бил едва ли не заплашен от изключване заради многото си отсъствия. Мнозина от преподавателите му не приемали с възторг страстния флирт на своя студент с киното. Месец преди да отлети от този свят големият Апостол Карамитев му казал: „Иди в театъра. За няколко години /на екрана/ лицето ти ще се изконсумира и после загиваш.” Основание за тези думи е славата, която като мощна лавина връхлетяла току-що пръкналия се висшист и вече щатен актьор в Пловдивския театър.
На 20 август 1969 година единствената тогава родна телевизия започва излъчването на сериала „На всеки километър”. След първите няколко серии в осем часа вечерта улиците на родината опустяват. Филмът действа като наркотик на цял един народ. В началото изпълнителят на главната роля въобще не се интересува от тази всеобща психоза. Единственото, което искал, е филмът да се хареса. С времето започнал да се ослушва дали на улиците някой няма да каже: „Абе, не е ли това момчето, което...”
Студентите на Стефан Данаилов го сюрпризираха приятно за рождения ден
В меката на столичната бохема „Руския клуб” се промъквал между масите и заставал на най-осветеното пространство. Дано някой да го познае. Нищо подобно. Хората си пиели напоително и въобще не го забелязвали. Само сервитьорите го гледали почтително заради бакшиша, който очаквали.
Сериите следвали една след друга. От екрана Сергей или майор Деянов громели врага, когато Стефан Данаилов се качва на влака от София за Бургас. И, о чудо! Десетки погледи го стрелкат. Името му жужи, носи се между купетата. Иначе стеснителен, той е опиянен. Разхожда се между първия и последния вагон, за да го виждат, и би могло да се каже, че е изминал цялото разстояние пеш.
На първата среща с публиката в едно софийско училище с мъка говори шестдесет секунди. Не знае какво да каже. После се научава. За дни става по-известен от Тодор Живков. В ресторанта бутилки от почитатели пълнят масата му. Не издържа и строшава една в стената. После се извинява.
Получава писма от целия соцсвят. Пет пъти го канят във Виетнам на ниво космонавт. Там при шестчасова програма на телевизията „На всеки километър” се излъчва пет пъти годишно. Отделно през седмица във всичките кина. Заради страх да лети не стига до Ханой нито веднъж. Та именно заради това Апостол Карамитев предупреждава: Славата. Ще загинеш...
Великолепната двойка от "На всеки километър”: Ламбо и Григор Вачков
Стефан Данаилов не загива. Остава си там, където е бил: на върха. Въпреки че горе е студено, хлъгаво и е трудно да се издържа. Идва моментът, в който се чувства изчерпан. Смята да се откаже от професията. Не го прави, но изведнъж много хора се отказват от него. Дошъл е 10 ноември 1989 година и червеното става вредно. Както казваше Дамян Дамянов: „Пази се от боята”. Партийният секретар на Народния театър е бил човек за обичане, докато е уреждал апартаменти, коли и решавал проблемите на гилдията. Сега вече е чумав. Още повече че не хвърля партийния си билет като доста от интелигентите. Остава верен на идеите си. Колеги, които отлично го познават, открито се отричат от него. Не се притесняват да му кажат в очите, че е изграден от най-лошата материя.
Голямата маса в хола му, около която винаги е имало топлина, хляб и вино за всеки, изведнъж опустява. Телефонът не звъни. Демократичният печат също не му прощава. На сцената се чувства зле. Струва му се, че публиката не иска да го гледа. Дотук с театъра, мисли си. Следва най-странната му авантюра. Тръгва из Балкана да купува овце за износ в Италия. Цели села се струпват да видят Стафан Данаилов на живо. Търговията не само не носи очакваната печалба, но завършва с крах.
Тогава го открива „Октопод”-ът на италианското кино, за да стане един от най-популярните чуждестранни артисти на Ботуша. Звездата Микеле Плачидо не крие радостта си да има такъв партньор. Режисьорът Луиджи Пирели е щастлив, когато българинът е пред камерата му.
Традиционната неприязън, която нашенецът храни към политиците, е безсилна пред Стефан Данаилов. Дори когато става депутат и министър. И свои, и чужди запазват уважението си него, защото той не изменя на партията си и след най-големите й поражения.
Стефан Данаилов с Радина Кърджилова, Луиза Григорова, Елена Петрова и Яна Маринова
При всичките обществени и житейски бури и хали Стефан Данаилов си остава любимецът, мъжът, в когото милиони българки и не само са били влюбени. В интерес на истината той отрича тази легенда. Твърди, че опашки от чакащи развълнувани дами в живота му никога не е имало. И той като Марчело Мастрояни не е получавал писма, защото няма жена, която да е толкова наивна, че да очаква отговор от него.
Исак ГОЗЕС
.......................................
Досие
„На всеки километър” е български приключенски филм на партизанска тематика. 26-те серии са посветени на четвъртвековния юбилей на социалистическа България. Снимките започват в началото на 1969 година, а излъчването на първата серия е по Българската телевизия на 20 август. Режисьори са Неделчо Чернев и Любомир Шарланджиев.
Той е избрал Стефан Данаилов за ролята на майор Деянов. Сред сценаристите е Георги Марков, който междувременно бяга от страната и името му е заличено от титулните надписи. По-късно Марков е убит в Лондон по време на аферата, известна като „Българският чадър”. В главните роли са още Григор Вачков като Митко Бомбата и Георги Черкелов –Велински.
