Фалшивата загриженост за правосъдието, която малкото група съдии от Софийски градски съд и ВКС наричат себе си - ръководство на Съюза на съдиите в България, започна да изразява от края на миналата седмица, е част от кампанията, която трябва да отвлече вниманието от провала на “съдебната реформа” на експравосъдния министър Христо Иванов.

 “Министър”, който наред с факта, че се оказа с отнети адвокатски права, никога не е практикувал юридическата професия, нищо, че парадира с дългогодишната си ангажираност в тази област. Защото работата на Иванов като НПО-агент по въпросите на правосъдието се свежда до това, което учените правят с опитни животни в лабораториите и което, в повечето случаи, няма нищо общо с реалността на дивия животински свят в джунглите.

Точно заради това, на оттеглянето на провалилия се правосъден министър трябва да се гледа като на реална възможност за истински старт на “съдебната реформа”.

Стана ясно, че лабораторни НПО-агенти, като Христо Иванов, могат единствено да водят политика на ерозиране и дестабилизиране на институция след институция. Но, всъщност, това е била целта на кукловодите му – създаване на гилдийно противопоставяне в съдебната власт. С цялата си риторика Иванов и обслужващите го “анализатори” и журналисти целят остро противопоставяне между съдии и прокурори. Заради това са и опитите да се внуши на обществото, че мястото на прокуратурата не е в съдебната, а в изпълнителната власт, т.е. тя трябва да бъде зависима от управляващите.

Смекченият вариант на тази крайна цел бе именно отхвърленото предложение на Радан Кънев и Христо Иванов – в прокурорската колегия на ВСС, квотата на избраните от парламента да е по-голяма от квотата на магистратите. Нещо, което много ясно бе посочено като грешно и от Венецианската комисия.

Добре е, че с окончателното приемане на промените в Основния закон, което трябва да стане в сряда от Народното събрание, поне за кратко ще се сложи точка на опита за овладяване на прокуратурата. На нови инициативи в тази посока, разбира се, ще станем свидетели още през януари, когато в България ще бъде получен поредният доклад на Европейската комисия по въпросите на правосъдието и вътрешния ред.

Разбира се, организаторите на съдийските протести целят и друго – нагнетяване на напрежението, което, в крайна сметка, да доведе и до дестабилизация на ключовия за управлението на съдебната власт Висш съдебен съвет и скорошна подмяна на състава му. Нещо, което няма да се случи, ако в преходните и заключителните разпоредби при приемането на промените в Конституцията се посочи, че този ВСС ще изпълни мандата си, който изтича в края на 2017 г.