На нашия премиер Борисов е безсмислено да се дава Полша за пример как се отстоява енергийна независимост от Русия. Защото Полша отказва да стои в партер и да рискува националната си сигурност в рамките на обичайния за Русия бартер: ние ви снабдяваме с газ, вие трябва да бъдете послушни, за да не ви го спрем. https://news.bg/world/polsha-podpisa-20-godishen-dogovor-sas-sasht-za-vtechnen-gaz.html

В нашия случай положението е като в притчата за онзи, който уж се дърпал, но накрая си платил жълтиците (  Москва осъди България за чудовищна сума по спора около АЕЦ “Белене”, но в София обидени от този господарски шамар няма). Освен това изял и тоягите, и солта. 

Ние хем сме в партер, хем се съгласяваме на въпросния бартер. Благодарение на ето тази вечно усмихната позиция на поредния ни премиер, полунаведен вече трети мандат пред руския началник ( както се вижда на снимката ).

 

 

 

 

Този път сценката се разиграва в Брюксел на среща между Борисов и руския премиер Медведев. Двамата обсъдили нещото, което продължава да се нарича сътрудничество в областта на газовите доставки, макар да си е чисто изнудвачество спрямо българската страна, държана в партер с монополните високи цени. 

Не е ясно по чия инициатива двамата премиери са започнали да лъжат солидарно за ръст на руския туризъм в България, но е доста по-вероятно в тази област да се е изявил нашият пръв държавен ръководител, за когото точните сметки никога не са имали каквото и да било значение. Спадът на руските посещения с цел почивка у нас, регистриран на сравнителна основа досега през тази година, е цели 8 на сто, рапортува тревожно преди броени дни министър Ангелкова.https://www.mediapool.bg/lyato-2018-po-malko-ruski-turisti-poveche-rumantsi-i-germantsi-news285027.html

Да сте чували Борисов да се превъзнася публично за значимостта на туризма в отношенията ни с Румъния? Не сте. Няма как. Щяхме да знаем. А би трябвало – по неговата логика. Защото румънците са категорично най-бързо растящата група чужденци, посещаващи България. По този показател нещо подобно се отнася и за германците, но в разговорите на Борисов с Меркел това обстоятелство никога не е тема, годна за пропагандно рециклиране.

Защо на Борисов тогава му е толкова важно винаги да се подмазва на руските си събеседници по въпроса за техните безценни туристи?

Не че правя голямо откритие, но отговорът, освен в рамките на традиционното му подмазвачество на Москва, е “прагматичен”. Той знае, че на румънците, израелците, норвежците и прочее граждани от приятелски държави, проявяващи интерес да похарчат пари в България, никой не разрешава или забранява да го направят. Те сами преценяват плюсовете, които ги привличат.

Руските граждани са друго нещо. На тях редовно им нареждат къде да НЕ пътуват с наказателна цел спрямо съответната туристическа дестинация. Така беше след взривяването на самолет с руски туристи над пустинята в Синай през ноември 2015 г. Лично Путин забрани чартърите и хиляди руски туристи, пристигнали на руските летища за полет към мечтаната топла страна трябваше на свои разноски да се завърнат по студените си родните места.

Същото се случи и след като турски Ф-16 свали руски Су 24 през същия този ноември 2015 г. в района на сирийската граница.  Първата жертва на внезапно обтегнатите отношения между двете евразийски автокрации станаха пак руските туристи, употребявани като форма на санкция от Кремъл срещу държава, с която е възникнал проблем в двустранните връзки.

Сега наред е…пак Турция, заедно с Гърция. Защото Руската православна църква, която е част от държавната политика на Кремъл, нареди на руските туристи да не се черкуват или дори да не посещават от туристическо любопитство църкви в Турция и Гърция, администрирани от Константинополския патриарх Вартоломей след като той призна независимостта на Украинската православна църка. 

България не е заплашена от подобна санкция. Нито синодът ни се осмелява да обели дума, нито премиерът ни Борисов дръзва да изрече нещо в защита на Украйна, която този месец дни посети, внимавайки да не подразни Путин с някое изявление. Съсредоточи се върху ухажването на българското етническо малцинство като зад пред българските избиратели у дома, но не подкрепи с нито едно изказване украинското абсолютно мнозинство, застанало зад  идеята за съпротива срещу руската агресия. 

Ще рече някой: “е, това е то политиката”. Не, в политиката, колкото и да се лицемерничи, трябва да се избягват поне откровените лъжи, като тази за ръста на руските туристи у нас. В случая става дума за позата партер от страна на нашия премиер. 

Share on Facebook