На 26 май 1986 година ракът побеждава една от най-великите дами на българската попмузика. Отива си Леа Иванова, талантът, космополит, от който се възхищава цяла Европа. Жената, която пленява с чара си всеки, който има щастието да види шоуто й, да я познава или работи с нея.
Всичките музиканти, минали през оркестъра й, никога след това не забравят удоволствието, което са преживявали на сцената с нея.
Надарена от Господа с глас, красота и обаяние, тя има нещастието да живее във време и на място, където свободата на артиста не е качество, което се възнаграждава с аплаузи. Това бележи целия й живот.
Лилия Иванова Иванова, нарекла се по-късно Леа, е родена на 13 август 1923 година в Дупница. Учи в Роберт колеж в Цариград, където минава детството й. Още от малка пее в детския радиохор на Българската екзархия. Живее в Дупница, а от 1940 година в София. Мечтае да учи в Художествената академия, но в последния момент надделява любовта й към музиката.
Започва да пее като солистка в джазовите формации „Славянска беседа“, „Джаз Овчаров“ на Асен Овчаров и оркестър „Оптимистите“, с който работи до 1965 г. Изпълненията ѝ са в стил суинг. Тя е една от първите изпълнителки на джаз в България. През 1949 г. при участието си в „Джаз Овчаров“ групата получава покана за турне в САЩ. Това никак не допада на властта.
Освен това пее на английски. Може би всичко това и нейната недопустима за времето фриволност стават причина за миг животът й да се преобърне с главата надолу.. Една сутрин тя е прибрана уж за малка справка. Другарката, която я арестува, я съветва да си вземе топли дрехи. Леа не се прибира целия ден, пише вестник „Над 55”. Чак след седмица сестра й получава кратко писъмце от лагера в село Ножарево, Тутраканско: “Жива съм! Един път в месеца можете да ми изпращате колет и писмо!”
След три месеца престой е освободена. Не обича да говори за това време. Никъде не й дават работа. Предлагат й да стане продавачка в бакалията. Но тя гордо отказва. След месец отново я прибират в лагера. Твърди се, че е дала на надзирателите и лагерното началство цялото си злато, за да я пуснат.
Въпреки тиражираната години наред легенда, че е упадъчен елемент, Леа Иванова е изключителна патриотка. Никога не е искала да емигрира на Запад. Години наред води отчаяна борба за признание и хляб. Среща откази, затворени врати, спиране на концерти. Когато й позволяват да пее, се радва на пълни стадиони и възторжена публика.
“Комунистическият режим й създаваше спънки, защото беше невероятна, беше шеметна във всичко, а това не се приемаше в ония мракобесни времена. Успях да прочета досието й. Играела бридж и покер с еврейчета от оркестъра си, пушела крак връз крак, едва ли не била проститутка!” – споделя приживе съпругът й Еди Казасян. Те са заедно от 1957 година и си остават семейна двойка до края на живота...
От 1963 г. в продължение на двадесет години Леа Иванова работи във вариетета и прави концерти в почти цяла Западна Европа, САЩ, Канада, Южна Америка. Изявите ѝ в България са много малко, поради което тя остава малко известна сред по-младите поколения. При едно от завръщанията си в България през 1983 г. Леа Иванова получава тежък инсулт. Парализирана е наполовина. Трудно движи единия си крак и лявата си ръка. Въпреки направената в Париж възстановителна операция загубила гласа си и чувството си за ритъм.
С много усилия на волята се научава да ходи отново на висок ток, както и да пее. Изнася концерти у нас и в чужбина. Повикана е отново на турне от управителя на престижното вариете в Хелзинки. Пее с Тодор Колев в новотел „Европа”. През 1985 г. е удостоена с орден „Кирил и Методий” - първа степен. Умира година след това.
Всичките музиканти, минали през оркестъра й, никога след това не забравят удоволствието, което са преживявали на сцената с нея.
Надарена от Господа с глас, красота и обаяние, тя има нещастието да живее във време и на място, където свободата на артиста не е качество, което се възнаграждава с аплаузи. Това бележи целия й живот.
Лилия Иванова Иванова, нарекла се по-късно Леа, е родена на 13 август 1923 година в Дупница. Учи в Роберт колеж в Цариград, където минава детството й. Още от малка пее в детския радиохор на Българската екзархия. Живее в Дупница, а от 1940 година в София. Мечтае да учи в Художествената академия, но в последния момент надделява любовта й към музиката.
Започва да пее като солистка в джазовите формации „Славянска беседа“, „Джаз Овчаров“ на Асен Овчаров и оркестър „Оптимистите“, с който работи до 1965 г. Изпълненията ѝ са в стил суинг. Тя е една от първите изпълнителки на джаз в България. През 1949 г. при участието си в „Джаз Овчаров“ групата получава покана за турне в САЩ. Това никак не допада на властта.
Освен това пее на английски. Може би всичко това и нейната недопустима за времето фриволност стават причина за миг животът й да се преобърне с главата надолу.. Една сутрин тя е прибрана уж за малка справка. Другарката, която я арестува, я съветва да си вземе топли дрехи. Леа не се прибира целия ден, пише вестник „Над 55”. Чак след седмица сестра й получава кратко писъмце от лагера в село Ножарево, Тутраканско: “Жива съм! Един път в месеца можете да ми изпращате колет и писмо!”
След три месеца престой е освободена. Не обича да говори за това време. Никъде не й дават работа. Предлагат й да стане продавачка в бакалията. Но тя гордо отказва. След месец отново я прибират в лагера. Твърди се, че е дала на надзирателите и лагерното началство цялото си злато, за да я пуснат.
Въпреки тиражираната години наред легенда, че е упадъчен елемент, Леа Иванова е изключителна патриотка. Никога не е искала да емигрира на Запад. Години наред води отчаяна борба за признание и хляб. Среща откази, затворени врати, спиране на концерти. Когато й позволяват да пее, се радва на пълни стадиони и възторжена публика.
“Комунистическият режим й създаваше спънки, защото беше невероятна, беше шеметна във всичко, а това не се приемаше в ония мракобесни времена. Успях да прочета досието й. Играела бридж и покер с еврейчета от оркестъра си, пушела крак връз крак, едва ли не била проститутка!” – споделя приживе съпругът й Еди Казасян. Те са заедно от 1957 година и си остават семейна двойка до края на живота...
От 1963 г. в продължение на двадесет години Леа Иванова работи във вариетета и прави концерти в почти цяла Западна Европа, САЩ, Канада, Южна Америка. Изявите ѝ в България са много малко, поради което тя остава малко известна сред по-младите поколения. При едно от завръщанията си в България през 1983 г. Леа Иванова получава тежък инсулт. Парализирана е наполовина. Трудно движи единия си крак и лявата си ръка. Въпреки направената в Париж възстановителна операция загубила гласа си и чувството си за ритъм.
С много усилия на волята се научава да ходи отново на висок ток, както и да пее. Изнася концерти у нас и в чужбина. Повикана е отново на турне от управителя на престижното вариете в Хелзинки. Пее с Тодор Колев в новотел „Европа”. През 1985 г. е удостоена с орден „Кирил и Методий” - първа степен. Умира година след това.
