Гърция реално е изпълнила само 15% от условията на международните кредитори за отпускане на нови заеми и още толкова – частично. Две трети от изискванията не са спазени, заяви лидерът на европейските либерали и член на Европейския парламент Ги Верхофщат, след като финансовите министри от Еврогрупата одобриха нов заем 10,3 млрд. евро, позовавайки се на послушанието на властите в Атина.

Правителството на Алексис Ципрас си спечели одобрението на кредиторите като в последните седмици прокара през парламента пенсионна реформа, приватизационен фонд, нова приходна агенция и повиши данъците върху доходите.

Европейските либерали обаче твърдят, че гръцкият парламент приема закони, които след това не се прилагат или се променят и обезсилват с постановления на правителството. Независимите органи, които трябва да контролират властта, се държали с членове с изтекли мандати, а когато биват подменяни, това ставало с политически назначения. Така властите в Атина отчитали активност, а на място нищо не се променяло.

Данъчният кодекс е бил променян 17 пъти за 18 месеца, а данъчният процесуален – 10-кратно. Шефът на бюджетната комисия на Европарламента Жан Атауи, пък съобщи, че промените, които целят повишаване на събираемостта от имотни данъци са не изпълними, тъй като в Гърция няма регистър на недвижимата собственост и не се знае кой какво притежава и дължи.

Те обвиниха и европейските институции, че гледат формално и "чисто математически" на показателите, без да следят дали от тях има ефект. Това според Верхофщат се дължало на липса на политическа воля и на нежеланието да се критикува Гърция като равноправен член на ЕС и да не се смущават световните финансови пазари.

Либералите прогнозираха, че третата спасителна програма на международните кредитори, която се изпълнява в момента не работи, защото не може да събуди гръцката икономика, която се очаква да изпадне в рецесия тази година. Според тях Атина няма да може да се върне самостоятелно на финансовите пазари през 2018 г., както се очаква.

Европейският съюз е налял вече 220 млрд. евро с малък ефект, посочи лидерът на либералите. Верхофщат предрече влошаване на ситуацията в Гърция, тъй като международните кредитори не лекуват причините за продължаващата 6-та година криза в Гърция, а симптомите ѝ, свързани с бюджета. 90 на сто от препоръчаните мерки на Атина в третата спасителна програма са насочени към повишаване на данъците и затягане на бюджетната дисциплина и само 10% към подобряване на управлението. Това пък се твърди в анализ на Института за изследване на управленски политики, поръчан от европейските либерали.

В същото време Гърция се нуждае от повишаване на конкурентоспособността, от реформа на администрацията, засилване на институциите, подобряване на управлението и борба с клиентелизма, смятат те.

Либералите ще поискат от лидерите на ЕС, които се събират в Брюксел в края на юни, нова сделка за Гърция. Вместо върху бюджетните показатели и даването на заеми за покриване на неизплащаеми дългове, те предлагат тя да се фокусира върху модернизацията на икономиката и обществото, опростяване на бюрократичните процедури, вкарване на повече европейски инвестиции, драстично сваляне на данъците за бедните слоеве на обществото и малкия бизнес, промени във финансирането на партиите и медиите, електронно управление, реформа на съдебната система и увеличаване на данъчната събираемост.

Според Верховщат опростяване на гръцкия дълг, за каквото принципно се договориха международните кредитори, трябва да има едва, след като Атина изпълни реформите.