Либерализацията на българския газов пазар, въпреки крайния срок – май 2016 година, когато изтича срокът за въвеждането на новите правила за търговия с газ в условията на либерализиран пазар – изглежда химера. Това анализира Илиян Василев в CBBSS Infoletter on Oil&Gas. Цялото внимание на институции, медии и граждани е съсредоточено в либерализацията на електроенергийния пазар – газовият е оставен на самотек. Единственото, което от време на време вкарва темата в полезрението на медии и институции, е обещанието – към електроенергийната борса да се открие сегмент и за търговия с природен газ. Още по-малко се говори и за либерализация на услугите в сферата на газосъхранението и преноса на природен газ.
Надеждите в проучването и добива се свиха до офшорните сондажи в блока „Хан Аспарух". Другите възможности остават в сянка, макар и вероятно незаслужено. Няма спор обаче, че мораториумът върху интензификацията на добива, който страната прие, уби склонността на компаниите да поглеждат към инвестиции в България, особено при тези ниски равнища на цените на природния газ и петрола.
У нас така и не се проведе реалния дебат, какво и кога да забраняваме. Най-добре всичко и завинаги, за да не затрудняваме със знание. Религиозните догми са за предпочитане. Нашите институции така и не разбраха, че има огромна разлика между методите за интензификация на добива, включително тези, които използват по-големи налягания и конкретен метод, който се използва при добива на шистов газ. Ако пластовото налягане не е достатъчно за собствен газопоток – няма добив.
Още по-лошо ще бъде, ако подобен възторг към невежеството се пренесе и в другите сфери на офшорните проучвания и добив, ако и когато намерим търговски залежи.
На фона на това, което правят в гръцката ДЕПА, която като обем продажби не е по-голяма от Булгаргаз, на светлинни години е случващото се у нас. С бездействието си рязко намалихме шансовете да видим българските енергийни дружества в конкурентни позиции не само у нас, но и в региона, със запазени пазарни дялове, разширени продажби и на газовата карта в обозримото бъдеще.
Няма експертиза нито по спот търговия, суапови и реверсивни сделки, още по-малко търговия с втечнен природен газ и борсова търговия. По начина, по който сега се провежда корпоративната политиката, както в Булгаргаз, така и в Булгартрансгаз, нещата изглеждат обречени.
Сега е критичен момент за стратегически партньорства, за преструктуриране, за привличане на инвестиции и капитал, за разширяване и балансиране на веригата на добавената стойност, а ние сме в стабилен застой. Вместо реални сделки, се занимаваме с виртуални гранд проекти, ехо на несполучливия „Южен поток” и неговите производни – Български поток, Балкански хъб и т.н.
Нито капитал, нито управленско ноу хау, нито ангажимент към разширяване на потребление или балансиране/диверсификация на бизнес риска при либерализиран пазар. В резултат най-вероятният сценарий за бъдещето е външни компании просто да изместят държавните ни дружества и да им вземат клиентите, или в най-добрия случай да ограничат приходите само до минималните равнища, докато техните конкуренти разгъват регионалното позициониране и реализират търговски премии.
Вместо да инвестира в партньорства и да разшири присъствието си в ъпстрийм и даунстрийм активи – т.е. в секторите за проучване и добив, и в дистрибуция на газ, включително в придобиването на активи, които осигурят значително потребление и диверсификация на приходната база, „Булгаргаз” се занимава с това, да си гарантира изключителните права за внос на руски газ от „Газпром“ и да ограничи „Овергаз“ в амбициите му да го конкурира с по-ниски цени и по-добър портфейл от услуги.
Булгаргаз на практика няма никакво присъствие в газификацията, а там е „заровен“ значителен потенциал за разширяване на потреблението на природен газ – от там на продажби. У нас само олигарси могат да правят сделки, държавните енергийни дружества могат да трупат само загуби и да осигурят тил на местните олигарси да реализират ползи.
С тези темпове виждам бъдещето у нас, с ДЕПА и други гръцки и международни компании на българския пазар до една две години, а нашите компании в упорита битка за все по-малък и свиващ се дял. Не съм сигурен дали Булгаргаз изобщо ще стигне до приватизация.
Надеждите в проучването и добива се свиха до офшорните сондажи в блока „Хан Аспарух". Другите възможности остават в сянка, макар и вероятно незаслужено. Няма спор обаче, че мораториумът върху интензификацията на добива, който страната прие, уби склонността на компаниите да поглеждат към инвестиции в България, особено при тези ниски равнища на цените на природния газ и петрола.
У нас така и не се проведе реалния дебат, какво и кога да забраняваме. Най-добре всичко и завинаги, за да не затрудняваме със знание. Религиозните догми са за предпочитане. Нашите институции така и не разбраха, че има огромна разлика между методите за интензификация на добива, включително тези, които използват по-големи налягания и конкретен метод, който се използва при добива на шистов газ. Ако пластовото налягане не е достатъчно за собствен газопоток – няма добив.
Още по-лошо ще бъде, ако подобен възторг към невежеството се пренесе и в другите сфери на офшорните проучвания и добив, ако и когато намерим търговски залежи.
На фона на това, което правят в гръцката ДЕПА, която като обем продажби не е по-голяма от Булгаргаз, на светлинни години е случващото се у нас. С бездействието си рязко намалихме шансовете да видим българските енергийни дружества в конкурентни позиции не само у нас, но и в региона, със запазени пазарни дялове, разширени продажби и на газовата карта в обозримото бъдеще.
Няма експертиза нито по спот търговия, суапови и реверсивни сделки, още по-малко търговия с втечнен природен газ и борсова търговия. По начина, по който сега се провежда корпоративната политиката, както в Булгаргаз, така и в Булгартрансгаз, нещата изглеждат обречени.
Сега е критичен момент за стратегически партньорства, за преструктуриране, за привличане на инвестиции и капитал, за разширяване и балансиране на веригата на добавената стойност, а ние сме в стабилен застой. Вместо реални сделки, се занимаваме с виртуални гранд проекти, ехо на несполучливия „Южен поток” и неговите производни – Български поток, Балкански хъб и т.н.
Нито капитал, нито управленско ноу хау, нито ангажимент към разширяване на потребление или балансиране/диверсификация на бизнес риска при либерализиран пазар. В резултат най-вероятният сценарий за бъдещето е външни компании просто да изместят държавните ни дружества и да им вземат клиентите, или в най-добрия случай да ограничат приходите само до минималните равнища, докато техните конкуренти разгъват регионалното позициониране и реализират търговски премии.
Вместо да инвестира в партньорства и да разшири присъствието си в ъпстрийм и даунстрийм активи – т.е. в секторите за проучване и добив, и в дистрибуция на газ, включително в придобиването на активи, които осигурят значително потребление и диверсификация на приходната база, „Булгаргаз” се занимава с това, да си гарантира изключителните права за внос на руски газ от „Газпром“ и да ограничи „Овергаз“ в амбициите му да го конкурира с по-ниски цени и по-добър портфейл от услуги.
Булгаргаз на практика няма никакво присъствие в газификацията, а там е „заровен“ значителен потенциал за разширяване на потреблението на природен газ – от там на продажби. У нас само олигарси могат да правят сделки, държавните енергийни дружества могат да трупат само загуби и да осигурят тил на местните олигарси да реализират ползи.
С тези темпове виждам бъдещето у нас, с ДЕПА и други гръцки и международни компании на българския пазар до една две години, а нашите компании в упорита битка за все по-малък и свиващ се дял. Не съм сигурен дали Булгаргаз изобщо ще стигне до приватизация.
