Гражданка на Ливан, влязал нелегално у нас през септември м. г., поиска статут на бежанец, защото не харесвала живота в родната си страна. Жената обяснила и че в Ливан няма работа, но за сметка на това понякога сунити и шиити се сражават. Лично тя не била заплашвана и нямала проблеми с с официалните власти или с терористичните организации, но въпреки това предпочитала да живее в България.
Държавната агенция за бежанците отказала да й даде хуманитарен статут, защото мотивите й за това искане са от личен и социално-битов характер, а подобно право имат само хора, които са под пряката заплаха от насилие. Била изискана справка за актуалната обстановка в Ливан, от която станало ясно, че в тази държава съществува известен риск от сблъсъци и конфликти, но те представляват спорадични актове на насилие и не могат да бъдат квалифицирани като въоръжен конфликт, носещ риска от тежки посегателства срещу недоволната жена.
Ливанката обжалвала отказа на Държавната агенция за бежанците и вече в Пловдивския административен съд добавила още един аргумент – че е сгодена и бременна. Тя посочила, че неин сънародник, който вече е получил статут на бежанец у нас, й е предложил брак, а по ливанските обичаи и традиции годежът е равносилен на брак. Добавила и че двамата вече чакат дете.
Съдът обаче отказа да я признае за бежанец, защото от собствените й думи е ясно, че тя не е била преследвана в родината си заради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или заради политическите се убеждения. Бременността също не основание за получаване на хуманитарен статут, е записано в съдебното решение. То е окончателно и не подлежи на обжалване.
