Някога един везир се влюбил в красива и млада жена. Дълго я гледал как ходи, така сякаш не стъпва по земята, но най-много се възхищавал на усмивката и звънкия й смях. И тъй като имал власт, се оженил за нея.

Мислил си, че би трябвало да е най-щастливият мъж, но гледайки как жена му става тъжна и прекрасната й усмивка не грейва на лицето й, той също се натъжавал. И въпреки, че бил много мъдър, не знаел какво да прави. Затова заминал на път до един оракул да търси съвет.

Оракула го изслушал и му казал: "Дай й това, което не можеш да й дадеш."

Везирът започнал да се чуди от какво се нуждае, но тя не искала да му каже. 

Затова започнал да я наблюдава и накрая видял, че в присъствието на един млад мъж, лицето й плахо се озарява.

Толкова много обичал жена си, че я освободил от брака им и я благословил да бъде с мъжа, когото обича...

Арабска притча