Едно време беше модерно да имаме тип за мъж.
Да възвеличаваме тоя или оня хубостник, да рисуваме в лексиконите високите силуети на брюнети с мощни алаброси или на засукани блондини с флиртаджийски лазурни очи.
Истината е, че опрат ли нещата до любов, всяка дивотия, свързана с „тип“, отива в една друга анатомична типология.
Все едно ще върнеш някого, когого обичаш, като вчерашен ТИПов хляб, ако той не пасва на девическите ти въжделения за романтизъм и за викторианска красота. Мистър Дарси принадлежи на литературата, няма място в реалността, защото стане ли дума за емоция, типът за мъжественост отъждествява този, който е от дясната ти страна.

Харесвам моят тип да е висок, да е снажен, да е смел, да е щедър, да е умен.
Разбира се, като всяка себеуважаваща се жена съм правила редица глупости и съм се споделяла с нетипове за мен, но как иначе да проверя дали моят тип е правилният за мен.

Била съм с неособено високи господа. Не че беше чак такава болка за умиране, имайки предвид, че ниското ниво на височинните ми сантиметри е sans changement (без промяна – бел.а.) от пубертета насам.

Била съм с доволно неснажни господа, нищо че имаха претенции за напети красавци с горда осанка. Опитвах се да не забелязвам тяхната натрапчива „грацилност“, но взорът ми все още е пробождащ и се намира в низините на диоптрите.

Била съм със страхливци. Определено не са мой тип. Точка.

Била съм и с ужасно стиснати типчета. Не си е работа да обичаш скръндза, дори любовта му е бедна.

Била съм и с неособено схватлив господин. Грозна работа. Добро момче, ама глупавичко. Колкото и да се опитвах да принизявам далновидността и бързата си остроумност, все не успявах да му обясня какво означава ирелевантно и афродизиак. Кой знае, може би причината да е била в моята неспособност на преразказно тълкуване.

О, и моят тип задължително трябва да е интелектуално любопитен и да го мъчи приключенски дух. Но да не е претенциозен, че на такива непрокопсаници с удоволствие им сипвам да хапнат.

Каквото и да каканижа тук, реалността показва, че моят тип е еволюирал.
Че е развил добрите си страни и е подтиснал немощните.
Че е угоил чувството си за хумор, че е откърмил суетата си, че е станал атипичен.
Моят тип е любовта, която изпитвам.