Не е тайна, че част от живота си арменецът е прекарал в столицата на Русия, където се е изучил в цирковото училище.
Стипендията, която Маги и най-добрият му другар в даскалото взимали, на петия ден вече била опукана. „Бяхме на по 13 години. Стипендията ни беше около 80 рубли, но като деца много-много не се оправяхме с парите.
Виждахме й сметката обикновено за няколко дни, но след тях оставаха още, в които трябваше нещо да ядем. Продавахме си маратонките, после дънките, но в един момент нямаше вече с какво да търгуваме. Опряхме до котката - мисля, че беше домашна, защото беше доста загладена”, призна Халваджиян.
Връщайки се назад във времето към този случай, арменецът съжалява, че е изял руската кошка. „Сега не понасям ловците, защото за мен е идиотско да се кефиш на това, че отнемаш нечий живот. А пък аз самият съм направил подобно нещо, ядейки котка - вярно, не съм я убил лично, но пък я изядох с картофи. Доста гадна история, страшна дивотия от моя страна...”, тюхка се Маги.
Стипендията, която Маги и най-добрият му другар в даскалото взимали, на петия ден вече била опукана. „Бяхме на по 13 години. Стипендията ни беше около 80 рубли, но като деца много-много не се оправяхме с парите.
Виждахме й сметката обикновено за няколко дни, но след тях оставаха още, в които трябваше нещо да ядем. Продавахме си маратонките, после дънките, но в един момент нямаше вече с какво да търгуваме. Опряхме до котката - мисля, че беше домашна, защото беше доста загладена”, призна Халваджиян.
Връщайки се назад във времето към този случай, арменецът съжалява, че е изял руската кошка. „Сега не понасям ловците, защото за мен е идиотско да се кефиш на това, че отнемаш нечий живот. А пък аз самият съм направил подобно нещо, ядейки котка - вярно, не съм я убил лично, но пък я изядох с картофи. Доста гадна история, страшна дивотия от моя страна...”, тюхка се Маги.