Ако имаше магическа пръчка, Маги Желязкова със сигурност щеше да я използва, за да се върне назад във времето – в детството си. И да го изживее още веднъж, защото признава, че е било уникално.
Щом затвори очи днес, спомените й моментално я пренасят в две села в близост до София – едното е Осоица, където преминавали почти всички ваканции на бъдещата „Мис България”. „Бяхме една огромна група деца, която се кръсти сама „Синьо лято”, спомня си с вълнение Маги.
„Не слизахме от колелата. Краката ми и до ден-днешен са в белези от детството – защото тогава нито съм се пазила, нито съм се щадяла.
Непрекъснато се катерехме – на дървета, на гаражи, къде ли не.” Маги даже имала забрана от родителите си – да не се качва на място, високо повече от метър, защото почти всяка вечер се прибирала в рани.
Възпитават я по спартански
Звучи невероятно, но е факт – красивата брюнетка, украсила не една корица, като малка не познавала типичните за момиченце дрешки. И вместо с рокли и полички ходела все с къси гащи или с панталони. Растяла буквално като момче.
„Татко едно време ми викаше: „Добре бе, Маги, как може да имам момиче и да не разбера, че е така?! За един рожден ден даже ми беше подарил рокличка – с надеждата да я облека, ама аз така и не я облякох!”, смее се днес Желязкова. Но баща й вече със сигурност е най-щастливият човек, както признава и самата тя, защото Маги вече изглежда и се облича като 100-процентова жена. „Да, много беше щастлив – от момента, в който започнах да се занимавам с мода, пуснах дълга коса и излизах гримирана и направена навън”.
Бъдещата моделка била много живо и палаво дете. Когато не карала колело, била на ролкови кънки, на скейтборд, а „Балкан”-чето баща й дори превърнал в мотопед, слагайки му 49 кубика. С него Маги се прибирала в къщата на баба си на село, която се намирала навътре в гората. Много помагала и в отглеждането на животните, най-вече на кравите.
„Най-хубаво беше, когато се прибирахме от бригадите, оцапани, надрани, отивахме и се къпехме със слънчева вода. Пък после отивахме в центъра, имаше едни сенчести пейки, сядахме, ядяхме семки и пиехме алтай”, с усмивка споделя Желязкова съкровените моменти от детството си.
И до днес Маги има белег на челото – от детска игра, която никога няма да забрави. „Играехме на криеница. В тъмното не видях къде стъпвам – и паднах в една яма, в която се ударих в един метален кол. И имам сериозна травма – шита, лекувана след това.”
Съвсем не била типичното глезено дете, чиито прищевки родителите изпълняват на секундата, въпреки чесемейството й било заможно. Маги била лудо и палаво хлапе със собствен почерк. Възпитавана, както се изразява самата тя - малко по-спартански.
За да имаш, първо трябва да дадеш!
„Баща ми беше един от първите частни предприемачи. Расла съм в семейство с много възможности – и въпреки всичко, за да ми купят нещо ново, трябваше да се трудя. Помня, че летата, в които родителите ми отглеждаха и изнасяха гъби за Япония – имахме огромни гъбарници, ние с брат ми бяхме задължени всяка ваканция всеки ден да чистим по 20 касетки с гъби. И да ги сортираме – на първо, второ и трето качество. Това за едно дете е адски много”, спомня си Маги.
И бърза да допълни нещо много важно за себе си:
„Не съм от лигавите жени. Знам и 2, и 200 – и въпреки че и сега имам условия да живея изключително добре, не се плаша – мога да се справям с всяка ситуация.”
Шиела гоблени след училище
В ученическия си период Маги Желязкова силно се запалва по майсторенето на гоблени. А също и по дизайна – с най-добрата й приятелка правели чанти от горната част на стари дънки, които подарявали после на съученички. Не ги продавали, защото нямали нужда от пари, имали си достатъчно.
„Майка ми и баба ми шиеха много гоблени, запалих се от тях. И в най-големите жеги летата – по обед, когато не ни даваха да излизаме навън, на сянка в двора бродирах гоблени. Имам доста”, издава с гордост чаровната брюнетка.
Никога не се е напивала
Маги не била от влюбчивите като дете. Така е и досега. Първите си любовни трепети усетила чак в седми клас – към новодошъл ученик. „Мисля, че симпатията ни беше взаимна. А дотогава не съм си и помисляла за това.”
За разлика от днешните тийнейджъри Маги не е имала мерак да бърза със среднощните забавления. Първото й отиване в дискотека било чак на 23 години. Не помни някога да се е напивала до момента. А първата изпушена цигара била чак на 29.
„Запалих цигара, след като родих сина си. Помня как един ден преди години, когато бях малка, майка дойде при мен и ми каза: „Маги, ако искаш, можеш да пробваш цигара, няма проблем, но да знаеш, че това е много лошо за тялото и организма ти. Ако искаш – трови се! И понеже аз съм изключителен хипохондрик от малка, изпитах страх и не пропуших. Така и не се напих, защото като виждах в разни компании как връстниците ми залитат и се държат неадекватно, се дразнех много. Изпитвам ужас, ако не мога да се контролирам!”, споделя Маги. И добавя, че едва сега си позволява по някоя и друга цигара, както и умерени дози червено или бяло вино в зависимост от сезона.
Била единствената с панталон на бала
„Бях си купила рокля и един черен панталон със сако. И стана така – облякох роклята, съблякох я и си обух панталона и ризата. И разбира се, бях единствената, облечена по този начин. Наоколо виждах натруфени рокли, разни турски пайети, супернакичени ученици, а аз бях съвсем семпла”, не пропуска да сподели спомен и от абитуриентския си бал Желязкова. И разказът й за този ден е поредното потвърждение за нейния образ на типичното мъжко момиче.
Мечтаела да стане лекар
Не модел, а лекар е мечтаела да стане Маги Желязкова като малка. Когато се записала да учи моден дизайн обаче, всичко се променило.„Модата много ме привлече. Но започнах да изкарвам доста пари като модел и напуснах училището, за което много съжалявам. Така и не си завърших модния дизайн, но за сметка на това сега реализирам моден бранд, който скоро ще бъде на пазара”, издава първо пред народното издание Желязкова. И добавя с усмивка, че ако до този момент е работила основно за името си, то сега името ще работи за нея.
Освен за името обаче Маги е работила и продължава да работи активно в посока „здрав дух в здраво тяло”. Спортува усилено независимо от обстоятелствата и натоварената си програма. Своята спортна закалка има от детските си години, когато първо тренирала художествена гимнастика – после обаче я сменила с лека атлетика, тъй като имала нужда от спорт, в който да вкарва огромната си енергия и буен нрав. В часовете по физическо в училище пък надбягвала редовно момчетата, покривала от раз всички нормативи.
„Вече не правя всяка сутрин по 100 коремни преси, както беше доскоро, защото започнах доста по-интензивни тренировки в залата. Отделно ходя на бокс, запалих се и по кросфит. На 42 години съм и не се спирам нито за секунда!”, пределно откровена е Маги. През уикендите пък чаровната къдрокоска катери заедно с приятелки редовно Боянския водопад.
Подготви: Анелия ПОПОВА
Щом затвори очи днес, спомените й моментално я пренасят в две села в близост до София – едното е Осоица, където преминавали почти всички ваканции на бъдещата „Мис България”. „Бяхме една огромна група деца, която се кръсти сама „Синьо лято”, спомня си с вълнение Маги.
„Не слизахме от колелата. Краката ми и до ден-днешен са в белези от детството – защото тогава нито съм се пазила, нито съм се щадяла.
Непрекъснато се катерехме – на дървета, на гаражи, къде ли не.” Маги даже имала забрана от родителите си – да не се качва на място, високо повече от метър, защото почти всяка вечер се прибирала в рани.
Възпитават я по спартански
Звучи невероятно, но е факт – красивата брюнетка, украсила не една корица, като малка не познавала типичните за момиченце дрешки. И вместо с рокли и полички ходела все с къси гащи или с панталони. Растяла буквално като момче.
„Татко едно време ми викаше: „Добре бе, Маги, как може да имам момиче и да не разбера, че е така?! За един рожден ден даже ми беше подарил рокличка – с надеждата да я облека, ама аз така и не я облякох!”, смее се днес Желязкова. Но баща й вече със сигурност е най-щастливият човек, както признава и самата тя, защото Маги вече изглежда и се облича като 100-процентова жена. „Да, много беше щастлив – от момента, в който започнах да се занимавам с мода, пуснах дълга коса и излизах гримирана и направена навън”.
Бъдещата моделка била много живо и палаво дете. Когато не карала колело, била на ролкови кънки, на скейтборд, а „Балкан”-чето баща й дори превърнал в мотопед, слагайки му 49 кубика. С него Маги се прибирала в къщата на баба си на село, която се намирала навътре в гората. Много помагала и в отглеждането на животните, най-вече на кравите.
„Най-хубаво беше, когато се прибирахме от бригадите, оцапани, надрани, отивахме и се къпехме със слънчева вода. Пък после отивахме в центъра, имаше едни сенчести пейки, сядахме, ядяхме семки и пиехме алтай”, с усмивка споделя Желязкова съкровените моменти от детството си.
И до днес Маги има белег на челото – от детска игра, която никога няма да забрави. „Играехме на криеница. В тъмното не видях къде стъпвам – и паднах в една яма, в която се ударих в един метален кол. И имам сериозна травма – шита, лекувана след това.”
Съвсем не била типичното глезено дете, чиито прищевки родителите изпълняват на секундата, въпреки чесемейството й било заможно. Маги била лудо и палаво хлапе със собствен почерк. Възпитавана, както се изразява самата тя - малко по-спартански.
За да имаш, първо трябва да дадеш!
„Баща ми беше един от първите частни предприемачи. Расла съм в семейство с много възможности – и въпреки всичко, за да ми купят нещо ново, трябваше да се трудя. Помня, че летата, в които родителите ми отглеждаха и изнасяха гъби за Япония – имахме огромни гъбарници, ние с брат ми бяхме задължени всяка ваканция всеки ден да чистим по 20 касетки с гъби. И да ги сортираме – на първо, второ и трето качество. Това за едно дете е адски много”, спомня си Маги.
И бърза да допълни нещо много важно за себе си:
„Не съм от лигавите жени. Знам и 2, и 200 – и въпреки че и сега имам условия да живея изключително добре, не се плаша – мога да се справям с всяка ситуация.”
Шиела гоблени след училище
В ученическия си период Маги Желязкова силно се запалва по майсторенето на гоблени. А също и по дизайна – с най-добрата й приятелка правели чанти от горната част на стари дънки, които подарявали после на съученички. Не ги продавали, защото нямали нужда от пари, имали си достатъчно.
„Майка ми и баба ми шиеха много гоблени, запалих се от тях. И в най-големите жеги летата – по обед, когато не ни даваха да излизаме навън, на сянка в двора бродирах гоблени. Имам доста”, издава с гордост чаровната брюнетка.
Никога не се е напивала
Маги не била от влюбчивите като дете. Така е и досега. Първите си любовни трепети усетила чак в седми клас – към новодошъл ученик. „Мисля, че симпатията ни беше взаимна. А дотогава не съм си и помисляла за това.”
За разлика от днешните тийнейджъри Маги не е имала мерак да бърза със среднощните забавления. Първото й отиване в дискотека било чак на 23 години. Не помни някога да се е напивала до момента. А първата изпушена цигара била чак на 29.
„Запалих цигара, след като родих сина си. Помня как един ден преди години, когато бях малка, майка дойде при мен и ми каза: „Маги, ако искаш, можеш да пробваш цигара, няма проблем, но да знаеш, че това е много лошо за тялото и организма ти. Ако искаш – трови се! И понеже аз съм изключителен хипохондрик от малка, изпитах страх и не пропуших. Така и не се напих, защото като виждах в разни компании как връстниците ми залитат и се държат неадекватно, се дразнех много. Изпитвам ужас, ако не мога да се контролирам!”, споделя Маги. И добавя, че едва сега си позволява по някоя и друга цигара, както и умерени дози червено или бяло вино в зависимост от сезона.
Била единствената с панталон на бала
„Бях си купила рокля и един черен панталон със сако. И стана така – облякох роклята, съблякох я и си обух панталона и ризата. И разбира се, бях единствената, облечена по този начин. Наоколо виждах натруфени рокли, разни турски пайети, супернакичени ученици, а аз бях съвсем семпла”, не пропуска да сподели спомен и от абитуриентския си бал Желязкова. И разказът й за този ден е поредното потвърждение за нейния образ на типичното мъжко момиче.
Мечтаела да стане лекар
Не модел, а лекар е мечтаела да стане Маги Желязкова като малка. Когато се записала да учи моден дизайн обаче, всичко се променило.„Модата много ме привлече. Но започнах да изкарвам доста пари като модел и напуснах училището, за което много съжалявам. Така и не си завърших модния дизайн, но за сметка на това сега реализирам моден бранд, който скоро ще бъде на пазара”, издава първо пред народното издание Желязкова. И добавя с усмивка, че ако до този момент е работила основно за името си, то сега името ще работи за нея.
Освен за името обаче Маги е работила и продължава да работи активно в посока „здрав дух в здраво тяло”. Спортува усилено независимо от обстоятелствата и натоварената си програма. Своята спортна закалка има от детските си години, когато първо тренирала художествена гимнастика – после обаче я сменила с лека атлетика, тъй като имала нужда от спорт, в който да вкарва огромната си енергия и буен нрав. В часовете по физическо в училище пък надбягвала редовно момчетата, покривала от раз всички нормативи.
„Вече не правя всяка сутрин по 100 коремни преси, както беше доскоро, защото започнах доста по-интензивни тренировки в залата. Отделно ходя на бокс, запалих се и по кросфит. На 42 години съм и не се спирам нито за секунда!”, пределно откровена е Маги. През уикендите пък чаровната къдрокоска катери заедно с приятелки редовно Боянския водопад.
Подготви: Анелия ПОПОВА
