Майки на деца с увреждания изпратиха писмо до министъра на образованието Красимир Вълчев, Милена Дамянова – Председател на Комисията по образованието и до председателката на Държавната агенция за защита на детето. Поводът е пост на учителката от варненската детска градина "Ален мак" Христина Шиндова, която  под статия за убийството на 11-годишната Никол от 15-годишно момче коментира:

"Вие давате ли си сметка за какво става въпрос? Колко много деца и хора със СОП има, които се "интегрират" и си ходят без проблем сред нас. А ако тия хора не са достатъчно изследвани и не се занимават достатъчно с тях ,са зверски опасни! Спрете с "приобщаващото образование"! Върнете специалните градини и училища и пансиони за тези деца! Това е опасно за бъдещето на тази планета! Осъзнайте се!“.

Ето и текстът на майките с увреждания от Сдружение "Защита на правата на хората с аутизъм в България“:

Ние, родителите на деца със специални образователни потребности сме изключително търпеливи. Години наред се надяваме една институция, която може да бъде изключително полезна за социализацията и развитието на децата ни да стане такава. Тази институция е българското училище / детска градина. Години наред търпим обиди към нас и към децата ни. Търпим тормозът на който са подложени децата ни в училище, не само от съучениците им, но и от служители на тази институция. Търпим омаловажаването, а често и покриването на жалбите и сигналите които подаваме до вас като институции, относно тормоз и нередности в училището. Търпим проформа отговорите на тези жалби. Търпим некомпетентно отношение към децата ни, от хора които би трябвало да осигуряват тяхната подкрепа. Тези хора са Ваши служители. Търпим, сменяме училища когато вече стане нетърпимо, и се надяваме децата ни да попаднат на хора. Търпим и водим децата си със страх на училище, с едничката идея и надежда – те да се социализират.

Всяко търпение си има граници! Не може да търпим и да преглътнем, това че учител, при това млад и при това работещ в детска градина със специални групи, чрез публичното си изкаване всява страх и омраза към деца със СОП.

Христина Шиндова, учител в 09 ОДГ "Ален Мак" – Варна, под статия за убийството на 11-годишно момиче от 15-годишно момче коментира: „Вие давате ли си сметка за какво става въпрос?Колко много деца и хора със СОП има ,които се "интегрират" и си ходят без проблем сред нас.А ако тия хора не са достатъчно изследвани и не се занимават достатъчно с тях ,са зверски опасни!Спрете с "приобщаващото образование"!Върнете специалните градини и училища и пансиони за тези деца!Това е опасно за бъдещето на тази планета!Осъзнайте се!“

Аз като родител на дете със СОП и като председател на сдружение „Защита на правата на хората с аутизъм в България“ съм ужасена от това което става с образованието. Ужасена съм и се стахувам за детето си! Определено заявявам, че той без мен, като личен асистен, в училище няма да стъпи. Публично отказвам , детето ми да бъде подлагано на псевдо - допълнителна подкрепа, осъществявана от нискоквалифицирани специалисти и/или незапознати със състоянието на детето ми. Възмутена съм от институциите които представлявате и които години наред си затварят очите, за едно елементарно решение на всички проблеми около приобщаващото образование, а именно нормативното уреждане на правото на децата ни да ползват личен асистент. Не „помощник на учителя“, а личен асистен на детето. Такъв, който ще е независим от МОН, община и училище и ще защитава правата на детето за което отговаря.

Уважаеми дами и господа, ясно е, че „Царят е гол“. И Вие и ние, родителите на деца със специални нужди, сме наясно, че подобно отношение не е единичен случай, да не кажа масово, а изключенията са рядкост. Аз отказвам да жертвам детето си в името на „приобщаващо“ образование, писането на червени точки и трупането на политически актив. В стремежа си да докажете, че един неработещ закон, работи прекрасно съсипвате децата ни и семействата ни.

Помислете, какво ще стане със закона и „приобщаващото образование“ , ако всички родители решим да не водим децата си на училище.

Ние сме търпеливи и се надяваме, но не безгранично