Малко информация от времето на строителството на комунизма

Доверявам се на анонимни източници, но при ( още) едно обстоятелство, извън стандартното условие за позоваването на факта, че са анонимни, с което публиката не е въведена в заблуждение, а е оставена да прецени дали да се довери- доверявам се не просто интуитивно, но и когато източниците внушават достоверност по отношение на онова, което споделят.

Така беше с подарените на президента Първанов мезонети, за които попитах в ефира на БТВ преди 9 години заради факта, че анонимният източник ги беше описал с такава точност и илюстративност, че трябваше само да се провери на място същият ден и истината щеше да лъсне още тогава. Пропуснатите ползи от това най-елементарно журналистическо упражнение се виждат и днес през призмата на поддържания все така безнаказан политически мумифициран образ на Първанов като легитимен и дори (съ)управляващ субект в България.

Вгледайте се в сгрешения надпис ( да се чете “Алтернатива НА българското възраждане)

 

Ако някой не е съгласен с констатацията, свързана с информацията (на анонимния източник) , нека хвърли аргументиран камък срещу нейната същност, а не срещу анонимността на нейния вестоносец.

Нека несъгласните с информацията, която ще прочетат по-долу, да я оборят. Но се съмнявам , че могат, защото тя е без съмнение „вода от извора”- макар изворът  на информацията да предпочита по негови си съображения да не се обозначава поименно.

Разказът му е убийствено свидетелство за пиршеството на властовото лицемерие от времето на „най-справедливия строй”.

Ето какво е споделил този коментатор в ivo.bg, който явно разполага с вътрешен поглед към онези времена и поради това свидетелството му е значимо – в България желаещите да проговорят са не просто малко, а направо нищожно малко, което прави всяко откровение ценно:

PanAmerican Изпратен на 31.10.2015 в 20:37
…малко информация от времето на строителството на комунизма.
Както предоставих скромна информация за личното оръжие на големи комунисти в МВР и МНО, ето нещо и за медицинското обслужване.
След като комунистическия диктатор Тодор Живков започна да нощува в новопостроената специално за него резиденция в Банкя, по линия на 5-то Упр. на ДС(УБО) бе закупена линейка специално за неговото обслужване , която пътуваше след края на ескорта. Всеки който добре познава манталитета на комунистическата сган, знае че високопоставените комунистически функционери изпитваха екстаз да ползват техника, облекло, лекарства, храни, автомобили,здравни услуги и др., на загниващия и падащия в пропастта Запад. Та след като закупиха брониран Мерцедес-600 за Живков, закупиха и линейка от същата марка, бяла на цвят.Медицинското оборудване също беше западногерманско, лекарствата, медикаментите, спринцовките и др. санитарни материали бяха и от Швейцария, Австрия , Франция…
В линейката имаше лекар и медицинска сестра. За построяването на резиденцията, комунистите одържавиха много частни земи(селища, парцели) в тази част на Банкя и отчуждиха доста собственост от коренни жители на града, както и част от близката вилна зона. През около 1985 г. направиха същото и построиха съвсем нов път в съседство с ж.п. линията, така наречената “електричка” до София.Диктатора беше охраняван освен от УБО, така и от Вътрешни войски към МВР-батальона във Враня.В двете посоки пътя се блокираше Банкя-Иваняне-Суходол-Горна Баня-Бояна-бул.”България”.
Поставяха се униформени войници и сержанти с автомати, особено на мостовете , надлезите и кръстовищата. Кръстосваха патрулно-пилотни черни Волги с цивилно облечени офицери от УБО.Обикновено трафика спираше за период от 20 до 40 минути като по тази причина се създаваха големи задръствания на светофарите в Г. Баня и кръстовището на пътя за Владая.
Медицинското обслужване за другите високопоставени комунисти на държавна служба и привилигировани се водеше в Правителствена болница, ВМА и болницата на МВР на Руски паметник.Докато в последната имаше всякаква медицинска апаратура, във Военна болница и Правителствена всичко беше внос от проклетия Запад. Дори миещите коридорите и фоайетата машини бяха западни- на шведската компания “Електролукс”.Лекарствените материали в Правителствена болница бяха изключително внос от същия проклет империалистически Запад. Имаше и специална аптека с валута в района на Центъра по хигиена на бул. “Димитър Нестеров” до ВМА.
Изписването на напълно безплатни западни лекарства ставаше само от специални кабинети и чрез специални рецепти само за правоимащи клиенти.С определн цвят и няколко копия.
При тежки случаи, пациентите комунисти се лекуваха в същия гнил Запад.В интерес на истината, след съответни връзки и молби се лекуваха и почти обикновени граждани, но съвсем не най-обикновените.
Възползваха се от тези грижи много артисти, дейци от културата, председатели на различни институции и задължително активните борци против същия гнил и експлоататорски Запад. Нали всеки може да открие и тук идиотизма на комунизма-някой се бори срещу някого за да получи официално признание( категория АБФК) , за се ползва от самия него по различни нужди.
Срещу главобол имаше западнгермански хапчета в тънки ламаринени кутийки-Саридон или подобно название ако греша.
За бебета и малки деца , комунистите внасяха само за техните среди изключително качествен сироп(мултивитамини)Саностол, производство на ГФР.
Дълги са историите на и за комунистическите гадове, спирам защото вече заработих поредната доза на натрапник на нихилизма и ругаенето на (л)песно(у)пойния български народ.
Люлееха го комунистите половин век до Десети, ще го люлеят и до Единайсети, коя година? -няма край на комунистическата градина….., кой от кой по-голяма гадина.

А ето и допълнение от друг читател:

Доктор

Спомените на човека не са достатъчно точни и пълни. Очевидно не е запознат добре с дейността на УБО и на правителствена болница “д-р Кирли Хавезов” (след 1983-а г.; преди това само “правителствена болница”).

Живков имаше специално обслужване от УБО, при него, докато членовете на Политбюро ползваха услугите на I-во вътрешно отделение – на място, в болницата. Отделението продължава да функционира и днес – вдясно от основната сграда. Може да се познае по това, че пред вратата му има служители на НСО и обикновените лекуващи се в болницата не могат да влязат вътре. Някои от сестрите, лекарите и поне един от шефовете на отделението от времето на Живков са все още живи и здрави, могат да разкажат много неща, но за разлика от разприказвалите си и разписали се съратници на Живков, те няма да го направят.

Безплатните лекарства бяха само за АБПФК – активните борци, които освен това получаваха и пенсии, значително по-високи от тези на трудилите се цял живот работници и селяни. Едва ли някой може да сметне колко пари са били прехвърлени от джобовете на трудещите се за лечението на борците за народна свобода.

Валутната аптека на беше за лекуващите се в болницата. За тях имаше аптека на 1-вия етаж, срещу кабинета на директора.

В болницата нямаше специалисти, а само джипита, зъболекари и едва неколцина специалисти – например кардиолози. Имаше и физиотерапия с всичко възможно, за да лекува по-бързо и качествено сецнатите държавни гербове, а-а, пардон – гърбове.

Лекарите и сестрите им бяха най-обикновени хора, но разбира се – проверени от УБО. Просто понякога не можеха да вземат решение за лечението на един или друг VIP пациент.
За това за всеки конкретен случай събираха консилиуми със съответните специалисти от другите болници.
В болницата се лекуваха не само АБПФК, но и популярни личности – там последните си дни изкара например Георги Парцалев, сред пациентите бяха и много друг дейци на културата, чак до Мистер Сенко.

Не всичко вървеше по мед и масло в правителствена болница, вкл. и в I-во вътрешно, където в един момент бяха сменени всички сестри и лекари – нещо, което впрочем бе направил и Сталин към края на живота си.

През 83-84 г. бе направена чистка и част от т.нар. правоимащи бяха лишени от правото да се лекуват в правителствена болница – което може само да ви подскаже колко много хора са били пациенти там. Тези хора бяха прехвърлени за лечение във Военна болница.

Да не забравим за още един лукс – легловата база и столовата в болницата бяха на нива, каквито днес се срещат само в “Токуда”. В болницата имаше специален човек, който събираше поръчките за храна на всеки лекуващ се на легло. Храната се готвеше всеки ден!

Към болницата имаше и все още има тенис-кортове, плувен басейн и спортен комплекс.

Служители от охраната на болницата станаха знакови фигури във времето след Десети; така както техните опекуни бяха фигури след Девети.

Резиденцията в Банкя бе построена след изследвания на военните за т.нар. “роза на ветровете” над София, която показа, че над Банкя е най-чистият въздух в цялото Софийско поле. Пътят, за който пише Вашият читател, бе построен не по желание на Живков, а от съображения за сигурност. След насилственото преименуване на българските мюсюлмани имаше заплахи за живота на Живков. Разбира се, те бяха умело използвани от обкръжението му, за да придадат важност на лидера им. Неговият брониран автомобил беше използван от Петър Младенов и Желю Желев.

Но луксът по негово време не може да бъде сравнен с лукса на днешните управляващи. По времето на Живков мерцедеси се полагаха само на членовете на Политбюро, секретарите на ЦК и няколко от най-важните личности в държавата. За останалите имаше волги. От децата на Политбюро, мерцедес имаше само Евгения Живкова, останалите имаха автомобили марка “мазда”, модел 323 (с пет врати). Познаваха се освен по марката и по регистрационните номера. Единственият, който имаше номер, различен от огледалните (7777 на Живкова, 7227, 3553 и т.н.) беше синът на секретаря на ЦК Емил Христов – Веселин, с номер 9872.

Сравнете този “лукс” с днешния и сам можете да прецените дали и как се живеело тогава и сега.

 

 

 

 

Share on Facebook