Според някои колеги, Борисов не помнел какво е каз(в)ал. Например по повод обещанието пред българи(те) в чужбина относно техните права да гласуват.
http://offnews.bg/news/Politika_8/Borisov-nikoga-ne-lazhe-Samo-ne-pomni-kakvo-govori_628167.html
Разбирам иронията относно „безпаметността” на Борисов, но не съм съгласен това да си остане само някакъв майтап, свързан с уж късата памет на нашия Началник. Някой може и да не схване сарказма в твърдението, че Борисов не лъже, а само забравя какво е каз(в)ал и с това въжеиграчеството му да бъде оневинено в очите на склонните да се отъждествяват с неговите (мними) слабости и поради това да продължават да му гласуват, виждайки себе си в него. Макар и на шега, не бива да се подвеждаме по хипотезата за късата памет на Борисов.
Той помни и то като слон ( в стъкларски магазин). „Забравата” при него е целенасочена и злонамерена.
Борисов може да има много недостатъци, но паметта му не е сред късите клечки в тях. Тя (му ) е услужлива. Вади на момента от чекмеджетата й, когато се почувства застрашен, някой забравен от мнозина епизод, за да го използва чрез удобен преразказ като оправдание за поредна своя неадекватност. И друг път съм давал примери, да повторя поне два: когато Иван Костов с нещо го подразни, той го злепоставя с припомняне, как същият му е носил цветя в болницата. Или пък близкият до него олигарх Домусчиев, дръзнал да каже нещо нередно ( според Борисов) бива моментално унизен от премиера с припомнянето как му е просил милиони за стадиона в Разград. И т.н.
Съответно Борисов, при цялата си масивна телесна корполентност, е изврътлив спрямо собствените си нелепици, казвани някога- в състояние е да ги усуче до скъсване като „жената каучук” в нашия политически цирк. Да се признае истината за ловкостта на Борисов, проявявана в ситуация на отбрана спрямо собствените си глупости, изречени някога, не е комплимент, а го уличава в умишлено манипулиране, в преднамерено и системно лъготене.
Проблемът не е само в Борисов, а във факта, че лъжата тук е на пиедестал. Висок е 37 метра. Монументът на окупационната червена армия ( МОЧА) се извисява се над българската столица и прокламира оруелски, че окупацията на България от Червената армия е освобождение, за което всички българи, включително десетките хиляди избити по време на „освобождението” и многократно повече техни близки и наследници, са благодарни за масовото клане и последвалото колонизирана на България до степен на национално обезличаване чрез тотална съветизация, последиците от което и днес предопределят кретането на страната ни на европейската опашка на народите по основни показатели в общоевропейското състезание по жизнен стандарт.
За срамнение с МОЧА и неговите 37 метра, паметникът на Левски в София е висок едва 3,7 метра. Благодарността ни към Дякона се нанася десет пъти в благодарността ни съветските окупатори чрез мерилото МОЧА и то „само” на височина. Изглежда , че съотношението едно към десет е прокълнатата величина за нас. Такъв е и дисбалансът ни в търговията с Русия, която е наследила съветското господстващо положение в снабдяването ни с енергоносители и съответното влияние върху икономиката ни, а чрез отчисленията от това господство – и върху корупционно-престъпната почва, замърсена по този начин като земята около Чернобил поколения наред.
Ако се изчисли площта, масата , орелефите и прочее параметри на огромния монументален комплекс МОЧА в сърцето на българската столица, паметничето на Левски, обесен с ( не съвсем )
мълчаливото съгласие на Русия , изглежда в количествени измерения, отразяващи качествените отклонения от нормалността в България, направо като пренебрежимо дребна българска величина спрямо руско-съветското доминиране над България.
Охранител на това статукво е тъкмо Борисов – вождът на дебелокожите, за които лъжата е начин на живот, оцеляване и забогатяване дори.
Всички приказки за разни комитети, сдружения, нововъзникнали и стари русофилски ядра на петата колона у нас са само притурка към факта, че Кремъл си има в лицето на Борисов страж в защита на руския постколониализъм в България.
Избягалите на Запад от него близо 2 милиона българи не бива да се заблуждават: докато лъжата у нас доминира в съотношение десет към едно, както е видно от Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) спрямо обесения с руска подкрепа противник на руското „освобождаване” на България Васил Левски, правата на прозападно настроените българи, макар и с просто око да е видно тяхното мнозинство, ще бъдат мачкани дистанционно в същата пропорция в полза на прозрачния московски интерес да живеем в сянката на лъжата. (http://istinata.bg/?p=646)
Нищо(не)правеното срещу лъжата, каквато е успешната досега тактика на Борисов (истинският, но непри(по)знат дори от противниците на руското влияние у нас люде) трегер на петата колона в България, е повече от съучастие в нейното доминиране над приведените ни глави.
Ето защо, на 11 май елате на протест пред МОЧА от 18.30 ч https://demontirane.org/tag/%D0%BF%D1%81%D0%B0/
Share on Facebook
