Елица КАНДЕВА

Мария Гайдарова е дългогодишен директор на ОУ „Райна Княгиня“, което е сред първите 14 в областта със статут иновативно. От 2014 г. е председател на фондация „Световен образователен форум България“. Тя е директор на годината за 2014 г. и два пъти е носител на почетното отличие „Неофит Рилски“ на МОН.

Завършила е математика, математическо осигуряване, информатика, педагогика в  СУ ”Св. Климент Охридски”, а впоследствие „Организация и управление, теория и евристични методи“.

Специализирала е в Университета Уорчестър и има диплома по „Изследователски и иновативни  методи на работа в образованието. Коучинг, лидерство и мениджмънт“. Защитила е там дисертация за ефективно управление на училището, за която получава званието Master of Arts in Education от Университета в Уорчестър. Автор е на сборници по математика и съавтор на книга “Да оценим учебното заведение”.  

Участвала е в работни групи към МОН и община Пловдив,  в разработване на законопроекти и стратегии за развитие, стандарти към новия Закон за предучилищно и училищно образование. Зам.-министър на образованието в служебния кабинет на Огнян Герджиков.


- Г-жо Гайдарова, като бивш зам.-министър по образование в служебния кабинет  и понастоящем директор на иновативно училище какво е вашето мнение относно  идеите, лансирани в последната седмица  за графика на ваканциите и удължаване на учебната година? Как гледате на предложението новият график да се пробва само за иновативни училища и на това, че МОН вчера изненадващо се отказа от предложената промяна?  

- Всяка  промяна в образователната система трябва да се прави обмислено и  след предварително обсъждане. Добра  българска традиция е учебната година да започва на 15 септември. Графикът на учебното време не трябва да се удължава, защото първо нямаме подходящи условия в училищата за обучение през горещите летни месеци, сградите не са климатизирани.

Има и ред други обективни и субективни причини, които бяха широко дискутирани в публичното пространство. През последните 6 години националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити се провеждат едновременно и това вече е отработен процес, разделянето отново би върнало старото положение и би увеличило броя на неучебните дни.

Но по-важно е какво поставяме на дневен ред като необходима промяна - графици ли дискутираме, или трябва да говорим как да подобрим качеството на образователния процес, как заедно всички  да намалим агресивните прояви, как  да намалим бумащината в училище, която пречи на учители и директори да отделят нужното време на учениците.

Необходимо е спешно синхронизиране и редактиране на въведените стандарти, които бяха приети набързо с влизането в сила на новия  Закон за предучилищното и училищното образование миналото лято. Това  е нужно  да се направи, за да започне процесът на промяна реално.

- Кои стандарти например?

- Например стандартът за приобщаващото образование, който приоритетно трябва да се преработи изцяло. През август според мен трябваше фокусът да е другаде - да се предложат за обществено обсъждане промени в стандартите. Те бяха подготвени бързо, без обща концепция, от различни работни групи. Днес имаме обемни и неефективни стандарти.

В този вид те внасят по-скоро объркване, вместо ред. Много бумащина, много комисии е необходимо да се създават и да отчитат своята дейност от регулярни заседания с многобройни протоколи. Училището не може  и не бива да работи като  парламент.  Българският учител трябва да има време  и възможност да общува с децата.

Но да го прави непосредствено и човечно, не само с доклади и отчети, които после се преброяват количествено като знак за добре свършена работа. Сега има изисквания, заради които буквално не можем да работим адекватно спрямо нуждите на децата.

Още по времето на служебния кабинет сформирахме работна група за промени  в стандарта за приобщаващо образование, очакваме да бъдат финализирани за новата учебна година. Трябва да има приемственост, за да се осигури нужното равновесие и спокойствие в системата.  

Мисля, че на фона на тези значими и все още  нерешени проблеми е излишен  спорът за ваканциите. Нищо няма да се промени генерално в образователната ни система, ако удължим учебната година с една седмица и тези дни ги разпределим като добавки към ваканциите през годината.  Защото не е проблем колко се учи, а как, каква мотивация даваме на децата, какви условия им предлагаме.

Затова е по-добре да се фокусираме върху истинските  проблеми и да работим заедно  и публично за тяхното решаване, за търсената  и необходима промяна.

- Одобрявате ли идеята до 3. клас да не се пишат оценки по шестобалната система, а да се оценява със символи и даже с емотикони?

- За мен скалата от 2 до 6 не е подходяща за проследяване  напредъка или пропуските на едно дете. Смисълът на оценяването е да даде обратна връзка на родителя  как се развива то и как да продължи обучението по най-добрия възможен начин. Това е смисълът на рецензията от учител при оценяването на писмените работи.

За мен е по-добър вариант оценяването по скала от 100 точки, но като в нея задължителният минимум на усвоения материал е 40%. Нека вместо бележка с цифра пишем емотикон или друг символ, но той да е в съответствие с тази точкова система по-късно.

- Не е ли много висока летвата  - тройка за най-малко 40% овладян материал?

- Да продължим тогава да говорим за неграмотност и лошо представяне в стандартизираните международни тестове! За да има добри резултати, е нужен индивидуален подход и иновативни методи на преподаване. Сега,  когато се  оценява с оценка от 2 до 6, учителят  е принуден да пише минуси и плюсове, за да внесе констатираните разлики. Нека скалата да е с по-голям диапазон, защото децата се обезкуражават, ако не успеем  да отразим дори малкия им напредък.

- В последно време е налице обратната тенденция - преди тройка на матурата се пишеше за 21 точки, после за 19, вузовете също свалиха толкова критериите, че приемните изпити вече са по-леки от матурите.

- Важно е да формираме правилно целта. Ако искаме децата  да имат нужните знания и умения за успешна реализация  в едно високотехнологично общество след 10-15 години, днес е нужно  да се погрижим да получат качествено образование, да открием силните им страни, да ги развием. И това да стане независимо в кое училище е детето.

Това означава равен достъп до образование. Тогава ще се реши и проблемът с приема в първи клас. Ако искаме да решим проблемите, трябва да работим превантивно,  а не да констатираме само  последствията и после да хвърляме усилия да тушираме напрежение.  

Факт е, че от училищата  непрестанно се  изискват справки и отчети, без да има  обратна връзка. Нека  тези данни и анализи  се ползват, за да се предложат решения. Смисълът не е да ги трупаме, за да отчитаме моментно състояние. Те трябва да се анализират внимателно и да се формират базови политики за промяна.

Например не сега да  установяваме, че висок процент  учители ще се пенсионират в близките години, а това да се види 3 години по-рано и да се реши проблемът в аванс. Същото е и с педагогическите съветници, и с агресивното поведение, и с липсата на физкултурни салони и др.

За да се управляват процесите,  е необходимо да се осигури спокойна  и подкрепяща среда  за професионална работа на учителите,  за качествен образователен процес, да се провежда регулярна  и  адекватна квалификация, да се подкрепят училищата с по-малко на брой деца чрез допълнителни политики на общинско и национално ниво, които са аналитично обосновани, да се осъществява диалог с родителите и с другите институции за подобряване на всички тези процесии. Заедно  и добре обмислено да работим за промяната - без да прибързваме и без да забравяме добрите български традиции. /Марица.бг