Маркиз дьо Сад прекарва една трета от живота си зад решетките, благодарение на своите извратени перверзии и скандалните си творби. Той никога не приема, че прави нещо лошо, и хвърля вината за престъпленията си върху предразсъдъците на обществото и своите врагове. Той е вкарван в затвора от всеки политически режим, под който живеел – монархия, република и империя – тъй като никоя форма на управление не можела да толерира неговите провокации и изстъпления.

Светотатство!

Натруфено облеченият млад благородник отвел хубавичката френска проститутка в една стая под наем, на втория етаж на безлично имение в покрайнините на Париж. Маркиз дьо Сад често посещавал подобни къщи по време на своето бизнес пътуване в столицата. Истинската цел на бизнеса му обаче била преследване на удоволствията, нещо, на което френската аристокрация се отдавала без свян от поколения наред. През октомври 1763 г. току-що ожененият маркиз организирал няколко градински оргии в наети от него имения в града. Сега обаче бил замислил по-усамотена среща за себе си и младата проститутка, на име мадмоазел Жана Тестард.

Влизайки в стаята, маркизът залостил вратата и незабавно поискал да узнае дали мадмоазел Тестард изповядва някакви религиозни убеждения, и дали е вярна последователка на ученията и практиките на Католическата църква. Когато тя отговорила утвърдително, маркизът се нахвърлил срещу нея с възможно най-нецензурните и унизителни обиди. За ужас на Тестард, той най-безсрамно мастурбирал пред нея в един бокал, нарекъл Бог „копеле“ и наврял в ужасената млада жена две нафори, преди сам да проникне в нея, като през цялото време крещял: „Ако съществуваш, Господи, накажи ме!“.

Мадмоазел Тестард, която получила много повече от първоначалната си уговорка с маркиза, била смразена от следващото му желание. Той поискал от нея да нагорещи до червено в огъня един бич с девет ленти с метални връхчета и да го бие с него. След това той щял да направи същото с нея. Когато тя отказала да бъде бита, той започнал да мастурбира с две разпятия, след което опрял сабята си в гърлото й и я заставил да извърши някои доста вулгарни и богохулствени неблагочестия.

В 9:00 ч. на следващата сутрин сводницата на мадмоазел Тестард пристигнала и заварила младата си повереница в почти истерично състояние. Двете незабавно отишли в полицията, където младата жена дала показанията си. Маркиз дьо Сад бил арестуван десет дни по-късно и за пръв, но не и за последен път в живота си, бил затворен заради своето развратно и нечестиво поведение.

Аферата с малките момичета

Оргията, замислена от дьо Сад в зимните месеци от един от поредните му престои в затвора, представлявала значително и страховито отклонение от неговите и без това достатъчно брутални фетиши. Вече добре обигран в изкуството на прелъстяване на беззащитни френски проститутки, маркизът развил сексуален апетит към най-уязвимите – децата. Със съгласието и съдействието на Пелажи, той наел на работа като домашни прислужнички шест млади девойки. Представата на дьо Сад за слугинство щяла да остави страховити следи в психиката на тези млади момичета.

В миналото замъкът Ла Кост бил местният затвор, а сега се превърнал в тъмница за мъчения и тормоз за шестте момичета. Зад мрачните каменни стени на тази „лаборатория на садизма“ маркизът упражнявал властта си над всеки миг от живота на девойките. Макар че не съществуват официални документи за тези събития, не е трудно да се досетим с какво се е занимавал дьо Сад.

В продължение на шест седмици маркизът, с помощта на неговата съпруга, две домашни прислужници и неговия слуга, организирал всекидневни мероприятия за своите пленници: мастурбация, фелацио, содомия (хетеро и хомосексуална), секс на „влакче“, и, разбира се, бичуване.

Невъзможно е да знаем колко дълго биха продължили вакханалиите в замъкът, ако никой не се бил сетил да провери какво става. Немислимата оргия на дьо Сад продължила необезпокоявано цели шест седмици, докато родителите на някои от момичетата не подали оплаквания до властите, настоявайки да разберат къде са децата им и какво е тяхното състояние.

Тази оргия задействала веригата от събития, които в крайна сметка довели до осъждането на маркиза.

Донатиен съвсем не показвал примерното поведение, което е подходящо за човек, издирван за бягство от затвора. Той твърдо вярвал, че като член на аристокрацията има право да се държи както си иска и неговата собствена справедливост е по-силна от всякакви закони. Тази негова илюзия била разбита през юли 1775 г., когато полицията нахлула в замъка Ла Кост в опит да го залови. Дьо Сад се измъкнал на косъм, скривайки се под стряхата на покрива, и стигнал до заключението, че Ла Кост вече не е сигурно убежище за него. Той заминал за Италия, но опасностите го дебнели и там. В периода 1775-77 г. маркизът пътувал непрекъснато между Франция и Италия, наслаждавайки се на компанията на най-различни любовници, и посещавал културните събития в Италия като всеки друг любопитен турист.

В крайна сметка, както често се случвало в живота му, собствената арогантност и безкрайната самоувереност на дьо Сад допринесли за неговото падение. В края на 1776 г. той се върнал в Ла Кост, придружен от няколко млади жени, с които го бил свързал не друг, а един член на местното духовенство, отец Дюран. Събитията бързо се развили към зле: когато слуховете за неговите дела достигнали до абатството, отец Дюран незабавно бил изгонен. Междувременно бащата на едно младо момиче нахлул в Ла Кост, за да се саморазправи с маркиза. В последвалата схватка мъжете извадили пистолетите си. Макар никой да не бил ранен, тази близка среща със смъртта накарала дьо Сад най-накрая сериозно да се замисли над рисковия си статус във френското общество.

Правейки, както щяло да се окаже, огромна грешка, дьо Сад решил, че е крайно време да се помири с роднините си и с кралския двор. Действайки срещу съветите на своя адвокат, той заминал за Париж. 

На 13 февруари 1777 г. отворил вратата на апартамента си, за да се изправи срещу инспектор Маре, въоръжен със заповед за арест, подписана лично от крал Луи XVI. До края на деня маркизът отново се превърнал в затворник, хвърлен зад стените на крепостта Винсен, в килия номер 11.

Епилог

Маркиз дьо Сад щял да лежи зад решетките цели 13 дълги години. Той бил преместван в няколко затвора и накрая се озовал в прочутата Бастилия. На 2 юли 1789 г. бил преместен в лудницата в Шарентон край Париж, откъдето бил освободен през 1790 г., благодарение на промените покрай Френската революция. 

С течение на времето физическото състояние на маркиза се влошило и той напуснал затвора като дебела развалина, без никакви средства. Но дьо Сад притежавал завидни умения в изкуството на лицемерието и подмазвачеството. Той успял да се вкопчи в няколко по-заможни люде, които го издържали до смъртта му през декември 1814 г. Освен това, той съумял да получи работа в един от избирателните офиси на новосъздадените революционни райони в Париж, и така успявал да слага храна на масата си и да осигурява покрив над главата си.

Напук на многобройните несполуки и физически ограничения, либидото и сексуалното въображение на дьо Сад си оставали неизменни черти от неговия характер. Докато лежал в затвора, той написал тайно няколко порнографски текста, които публикувал след освобождаването си. Сред най-големите му творби са „120 дни на Содом“, „Жюстин (или Бедите на добродетелта), и „Философия в будоара“. Очаквайки гневна реакция от страна на обществото, дьо Сад мъдро издал книгите си под псевдоним, а критиците оправдали напълно неговите очаквания, оплювайки творбите му поколения напред.

През 1796 г. дьо Сад се принудил да продаде съсипания си замък Ла Кост, чийто руини бяха закупени през 2001 г. от модния дизайнер Пиер Карден, който сега организира там музикални фестивали.

През 1801 г. Наполеон Бонапарт подписва заповед за арестта на анонимния автор на „Жюстин“. Дьо Сад бил хвърлен в затвора без съд. След намесата на семейството му той бил обявен за невменяем и за втори път се озовал в лудницата в Шартерон.

Там, маркизът завъртял любовна афера с 13-годишната Маделин Леклерк, дъщеря на един от служителите в лудницата. Връзката им продължила 4 години, до неговата смърт през 1814 г. В завещанието си маркизът оставил инструкции, според които тялото му трябва да остане недокоснато в продължение на 48 часа, след което да бъде поставено в ковчег и погребано в един негов имот. Впоследствие черепът му бил изровен от гроба за френоложко проучване. Неговият син изгорил всичките непубликувани ръкописи на баща си.

 

Източник: kriminalnidosieta.com