От памучен или вълнен конец, пресукана прежда, плъст и дори коприна, плетени на една кука или майсторени от мъниста, за ревера, ръката и за врата, но винаги в бяло и червено. Познахте, да, става въпрос за мартеничките. Тази година още в първите дни на февруари майсторите опънаха сергии по Главната в Пловдив, за да могат хората, които имат роднини в чужбина да изпратят навреме символът на здраве и късмет на близките си.

„Все още търговията е доста слаба, но в този период е нормално”, казва продавачка пенсионерка,която заеднос дъщеря си подреждаха два щанда с ръчно направени мартенички рано сутринта.

„Сега купуват само хора, които ще изпращат в чужбина. Към края на месеца очакваме повече продажби”, допълва дъщеря й, която е безработна и за нея това е важен етап от годината.

Възрастната жена разказва, че правят с дъщеря й всичко на ръка, като по този начин искат да преборят масовите китайски псевдомартеници, които заливат пазара през последните години.

От години правят и продават мартеници, докарват си добри доходи, като успяват въпреки наемите, които плащат, да заделят нещо и за семейния бюджет.

На съседния щанд всичко е от вълна. И там майсторката прави всичко с двете си ръце. Прави не само мартеници, но и различни сувенири от червен и бял конец, коноп и различни орнаменти. Има калинки, подкови, четирилистни детелинки, лястовчики и дори маймунки – та нали сме в годината на червената огнена маймуна.

Търсят се много с маймунки, заради китайската нова година. Миналата година хит беше овцата и козата – пак заради източния календар, споделя продавачката.

Пълно е и със сергии, по които са накичени мартеници за най-малките с различни супергерои или герои от анимационни филмчета – светещи, пищящи, мигащи – привличат жадния поглед на малчуганите. Има за всеки вкус и възраст. И цените са по джоба на всеки – от 1 до 3 лева

По-изисканите и артистични пловдивчани имат още един избор – изложбата на Регионалната занаятчийска камара в галерия „Занаяти” на ул. „Отец Паисий”. Там вчера беше открита изложба на мартеници уникати, майсторени от Елена Драмова, Пепа Ставрева, Румяна Герчева, Донка Бочукова , Марияна Димитрова, Спаска Георгакева, Десислава Баракова, Здравко Минчев, Нина Драмова и Донка Станева.

Най-малко може да отидете да разгледате уникалните произведения на майсторите. Ще видите Баба Марта с плетена шапка, очила и куки в ръце, шарени дървени лъжици, декорирани с цветни конци, огромни пискюли и топки. Освен традиционните червени и бели конци, приложниците са вплели в произведенията си и сини мъниста, сребърни и златни парички, клонки, пера и сухи цветя. Цените са по-високи, но пък за сметка на това ще станете горд притежател на мартеница, която няма никой друг.

Традициите на Пижо и Пенда

В миналото мартеницата се е изработвала по старата технология на сухото плъстене. Бабите са вшивали конците с малка игличка върху специална гъба от степкана вълна. И ги наричали със старинните български имена Пижо и Пенда.
Според старите майстори конците се усукват задължително наляво. Свързването на двата конеца означава зараждане на нов живот, а усукването наляво символизирало мъжкото и женското начало в родните традиции.

Омъжените жени носели мартеницата отдясно, момите - на ревера отляво. Краищата на мартеницата на женените мъже не трябва да е с разчепкани краища, както и да няма пискюли и висящи конци, за да не се пилеят навън, а да си стоят вкъщи при жените. Обратното е за ергените - на тях им е позволено да си връзват мартеници с разрошени конци, защото трябва да ходят по седенките и да се увиват около момичетата.

Някога с мартенички окичвали и животните, и дръвчетата, и ралото - всичко, което е свързано с природата, прехраната, бита. Носенето на червено-белият символ има магическа сила, затова пожеланията са за здраве, щастие и дълголетие. На мартеницата приписали способността и да гони болести. Тя се сваля чак когато се види първият щъркел.