Локомотив за пореден път в историята е в трудна ситуация. В началото на подготовката отбор тепърва, сигурните нови попълнения се броят на пръсти. Играчи, треньори и персонал получиха едва по две заплати, а за още толкова получиха обещания, и то в неопределено бъдеще. Перспективите за новия сезон не са никак розови. В най-деликатна ситуация са президентът Христо Крушарски и старши треньорът Войн Войнов. Крушарски дочака транш от държавата, но очевидно освен клуба има и други неотложни харчове.

Войнов пък ще има супер трудната задача да изгради нов отбор за 3 седмици. И то в условията на криза. Със сигурност Локомотив ще оцелее, както го е правил и в далеч по-сложни ситуации.
Една от тези ситуации е през зимата и пролетта на 1996 година. Черно-белите са застрашени дори от закриване, тъй като президентът им Николай Попов (Мартеницата) е тикнат в ареста още предното лято. Есента криво-ляво бе покрита от спонсора Рашид Жинипотоку, който похарчи цялото си състояние, за да го има клуба. Преди Коледа обаче и той вдигна ръце. Сега Ашко, както е известен сред приятелите си косоварят, се занимава с дребен бизнес и пред приятели споделя: Навремето имах страшно много пари. По една или друга причина вече ги нямам. Единствените пари, за които не съжалявам, че похарчих, са за Локото“. И сега Жинипотоку често може да бъде видян на Лаута като обикновен фен, който си купува билет, за да подкрепя любимия си отбор. Любопитна подробност е, че централният нападател, който той доведе в Локо - Мухарем Саити, в момента е спортен министър на Косово.
Януари 1996 година е буквално смразява черно-бялата общност. Локомотив е без президент, за треньор е назначен покойният Васко Анков, който води и отбор от школата. Селекция нулева. Тимът е пред угрозата да се разпадне или в най-добрият случай да изпадне през пролетта, като стане боксова круша на А група.

Инцидентно с малки суми помагат приятелите на Николай Попов - Тодор Вутов и здравите момчета от Клуб 777. Парите обаче не стигат нито за селекция, нито за лагер. В един момент Николай Попов се решава на нещо невиждано и до този момент в българския футбол. От затвора, където чака насрочване на дело, той нарежда на братовчед си Любо Бакърджиев (Министъра) да продаде луксозния му Мерцедес 600 SEL и да се разплати с футболистите. Така за пролетта на Лаута остават лидерите на тима Георги Димитров (Каубоя), Красимир Костов, Иван Говедаров, Стефан Драганов. Доста играчи напускат, но Локомотив е щастлив, че по това време от казармата излиза последното златно поколение юноши. Младежите от формацията на Джеки Стамболив успяват веднага да влязат в мъжкия футбол. Наред с Георги Иванов (Гонзо), който е направил дебюта си преди 3 години, в тима устремно влизат като титуляри Васил Камбуров и Васил Колев. Георги Здравков, Ивайло Петров (Пифа), Иво Костадинов също стават неизменна част от първия отбор. Такава генерация черно-белите едва ли ще изкарат скоро.

Малко след това Николай Попов приключва с футбола. В една априлска вечер Локомотив провежда общо събрание в новотела. Мартеницата очаква да бъде преизбран. Кандидати за поста преди събранието не са обявени и той разчита, че всичко ще мине гладко. При представянето на кандидатурата му в зала "Париж" влизат четири яки момчета начело със страховития по онова време Цеко, носейки куфар с пари. Делегатите на събранието са буквално смаяни. Мартеницата обявява: „Изберете ме и тези пари отиват за инвестиции в Локото“. Изходът от събранието изглежда предрешен.

В следващия момент обаче настъпва драмата. В залата влиза тогавашният кмет на Пловдив Спас Гърневски. Той представя своята кандидатура и с пламенна реч обявява: „Никой няма право да рекетира голямата любов на Пловдив“. Делегатите моментално променят решението си и избират Гърневски за президент, виждайки в него спасител на любимия си клуб. За избирането му помага и фактът, че част от старите локомотивци, които имат право на глас, не могат да простят на Мартеницата назначаването на Динко Дерменджиев за старши треньор. Идването на Чико на Лаута се смята от хардлайнерите за светотатство. Доста побелели от черно-бели страсти глави дълго време не стъпват на стадиона, въпреки че впоследствие назначението на Дерменджиев се оказва най-печелившият ход в президентската кариера на Николай Попов. Дори след спасяването на отбора от Чико локомотивци злобно си подхвърлят един на друг „Ти скандира ли Чико, Чико“. Други отсичат: Ако ще да ни направи световни шампиони, оня от лъжливото овчарче няма да го приема. В крайна сметка от първия гастрол на Чико в Локо ще останат думите му „За тези 2 месеца в Локомотив получих повече обич, отколкото за 40 години, откакто съм във футбола“.

След раздялата си с Локо Николай Попов повече не се захваща с футбол и остава верен на любимия си отбор.

Все още държи рекорд за най-млад президент във футбола ни

Николай Попов все още държи рекорд за най-млад президент на елитен футболен клуб у нас. Той застава начело на Локомотив едва на 23 години. Преди това е привлечен в клуба като вицепрезидент на Николайчо Гигов. Твърди, че основният му бизнес е транспорт чрез фирмата Николай Попов 70. Не е тайна обаче, че гравитира около най-здравата силова групировка в Пловдив по онова време Клуб 777. В един момент негови гардове са вицепрезидентите на охранителната фирма Петър Петров (Патерицата) и Георги Калапатиров (Италианеца). Впоследствие и двамата са убити.
Още от януари 1994 г. Гигов подготвя младия си съдружник да поеме клуба, тъй като е решил да се премести в Локо (Сф), където облагите покрай БДЖ са далеч по-големи. Преди това железопътната компания е оглавена от бащата на Иво Тонев Атанас Тонев, който е и в черно-бялата управа.
Мартеницата поема Локо през май 1994 г. и остава на Лаута точно 2 години. Той успява да спаси отбора, след като Гигов мести в Надежда 10 от водещите футболисти. До влизането му в ареста на Лаута финансова криза не е имало.

Николай Попов е застрелян пред столичния си дом на 1 март 2006 година. Някои свързват денят на разстрела му с прякора му Мартеницата. Извършителят и поръчителят на убийството естествено не са разкрити.