През 2011 г. кандидатът за президент на БСП Ивайло Калфин загуби изборите, но победи България в полза на “Газпром” за шистовия газ с вота на Бойко Борисов

Издигането на Ивайло Калфин за президент, което е много вероятно, не е някакво конюнктурно решение, свързано с маневрите на правителствения влак, каран от Борисов. Калфин е руска мина ( по Местан), заложена в последния вагон още при композирането на влака с тази цел. Сега маши(нисти)те на  Кремъл просто откачат вагона и го пренасочват по своя коловоз с мълчаливото ( поне пред публиката) съгласие на главния машинист в локомотива.

 

Тази игра беше прозрачна за прогнозиране, както съм отбелязвал и преди ( например в интервю за БТВ от 20 януари 2016 г. http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/politika/ivo-indzhev-bokova-e-ruska-kandidatura-za-oon-i-nyama-shans.html)

 

Подлостта на операцията не е в лъжата, че Калфин и Първанов едва ли не изведнъж изненадали неприятно Борисов, като решили да го изоставят, напускайки властта под измисления предлог за несъгласието си с останалите управляващи, включително заради някаква измислена обида- щото не били поканени на среща от Борисов. Първанов има толкова нужда от покана за среща с Борисов, колкото командирът на полка се нуждае от разрешението на старшината да напусне строя.

 

Така че подлостта е в сговора между Първанов и Борисов да продължават в синхрон и при привидно противоречие да разиграват на своя барбут лявото и дясното пространство в България. Дошъл е моментът пак да се направят на конкуренти, за да си приберат дивидентите, заложени в тази игра- скеч, който сме гледали много пъти.

 

В този смисъл Калфин отдавна е спазарен от двамата. Остава въпросът как точно ще разположат останалите пешки на хазартната дъска. Че Борисов през цялото време много внимаваше да не наранява реномето на др. Калфин си личеше от уважителното му отношение към него. През цялото време на техния правителствен брак по сметка премиерът засипваше своя заместник с комплименти, а в момента, в който ( уж) беше предаден от него, уж изоставеният премиер гък не каза. Крайно необичайно за отмъстителен човек, като Борисов!

 

Самият Калфин му отвръща с подобаваща взаимност, която е поредното ( косвено) доказателство за нагласения сценарий. Какво друго, освен ритуален реверанс към ( уж ) предадения премиер е изявлението на Калфин в оставка, че се чувствал комфортно във властта ( от която уж иначе бяга ).

 

Държа на определението за Калфин, което многократно съм използвал: той е Първанов с човешко лице и това устройва както Първанов, така и Борисов в мътенето на това кукувиче яйце. Време е на кукувичето да полети и двамата му родители се погрижиха това да стане в съответния предизборен момент.

 

Дали Борисов изплаща окончателно по този начин дълга си за първата космическа скорост в политиката, която му даде президентът Първанов, не знаем. Но е очевидно, че упражнението е част от сделката за подялбата на лятото и дясното пространство между Първанов и Борисов, която е определяща за облика ( или безличието) на днешната българска политическа сцена.

 

Любопитна подробност е, че на фона на мълчанието на Борисов при напускането на Калфин този път дясната му ръка Цветан Цветанов казва истината, като прави връзка между наченките на проучвания за газ в българската черноморска акватория и задействането на „предпазната клапа Калфин” ( метафората в кавичките е моя –бел. авт.) срещу евентуално еманципиране на България от руската си газова зависимост.

 

Цветанов не стига до такава „крайност” да назове ръката на Путин като причина да бъде газирана скорострелно бутилката на мирното съвместно съществуване на ГЕРБ с АБВ и руската тапа да изхвърчи в самостоятелна орбита.

 

Но- и сега внимавайте- Калфин е рецидивист в това отношение. Защото влиза в руска употреба за втори път при аналогична ситуация при теоретично застрашаване на руския газов монопол в България. През 2011 г., когато малцина в България бяха чували за шистов газ, а американски консорциум току- що беше спечелил търг за проучвания в България, Калфин беше активиран като кандидат – президент на БСП и превърна темата за борбата срещу „дупченето на България от американците” в своя главна тема, в първа точка от предизборната си програма. http://stznews.bg/kalfin-iska-referendum-za-shistoviia-gaz-3083.html

 

Въпреки неуспешното му представяне на самите избори кампанията му постигна целта си. Всъщност беше довършена от премиера Борисов, наредил през януари 2012 г. буквално за три дни да бъде изготвена и гласувана забрана не само за добив, но и за проучване на залежите от шистов газ в България.

 

Сделката се оказа следната: президент, неудобен за Русия, но без пряко влияние върху енергийната ситуация ( зависеща от Борисов) , срещу мораториум в полза на „Газпром”.

 

Три месеца по-късно въжеиграчът Борисов „компенсира” скандала със самозабраната да знаем дали сме потенциално богати. За целта най-после спря обречения на провал ( най-малкото поради липса на международно финансиране) руски ядрен проект край Белене, който обслужваше лично с противоречиви послания ( и съответните текущи плащания) цели три години.

 

В това отношение интересът на Кремъл да пробута на българските избиратели Калфин като лява, а всъщност проруска алтернатива на Плевнелиев, е ясен. Остава да видим как ще се развие намекът на Цветанов срещу тази руска рулетка. И дали Борисов ще му скръцне със зъби и на него нещо от рода на „ аз не съм чак толкова голям ястреб”, както изръмжа на Плевнелиев във връзка с критичната му позиция спрямо руския режим.

 

А може би Цветанов и Борисов разиграват другата класика- на „доброто и лошото ченге” спрямо руската намеса в България?

 

Бих могъл да заключа с това, че предстои да наблюдаваме интересен сюжет особено по линия на ескалиращите слухове за разрив между Борисов и Цветанов, но е по – важно да констатирам друго: тъжно е, че ни разиграват ( на въпросния барбут) по този начин. Вкарват ни в ролята на пасивни наблюдатели, вместо суверенът да се разпореди слугите на народа да сложат откровено картите на масата и да кажат открито накъде ни водят овластените граждани- към европейско или към евразийско развитие на България.

 

Понеже няма медии, които да разровят този кошер, руската мечка ще продължава да командва българските пчелички да работят за нея- това е големият успех на руската намеса, заложен не просто с мината Калфин, а с минирането на България чрез ялови медии, чиято цел е да приспиват, вместо да будят българската съвест.

 

Share on Facebook