Агенция "Медиана" е провела изследване, свързано с обществено политическите нагласи в страната. В него са участвали 1001 души в периода 9-14 май по метода Face to face. Ето основните изводи от изследването.

Управлението е успяло да укрепи своите позиции през последните два месеца. Песимизмът по отношение на бъдещето на страната, както и разочарованието от правителството продължават да са доминиращите обществени нагласи. Но за два месеца те са намалели (с 4 %). Причината е преди всичко в европредседателството и надеждата, че страната ни би могла да извлече практически ползи от него (оптимистичните нагласи за това са скочили с 11 %).

Вероятно, за стабилизацията на управлението допринася и умерената позиция на страната ни по „Случая Скрипал“ (само 5 % смятат, че и България е трябвало да изгони руски дипломати), както и постъпките за преразглеждане на мораториума за АЕЦ „Белене“ (54 % са за неговото построяване, против – 14 %).

Средната оценка на правителството също леко се е покачила – от 3.35 през март до 3.44 през май.

На този фон, логично – въпреки песимизма и недоверието към властта – няма и желание за смяна на управлението тук и сега. Предсрочни избори искат 26 %, а значително повече (46 %) биха искали правителството да изкара пълен мандат.

До голяма степен стабилността на управлението ще зависи от възможността му да генерира добри новини от европредседателството (Шенген, Западни Балкани, защита на българските превозвачи), както и да държи балансирана неконфронтационна линия по отношение на Русия, НАТО, Турция, ЕС. Да следва това, което за мнозинството е защита на националния интерес, независимо от блоковата принадлежност.

Благодарение на всичко това ГЕРБ е успял да стопира тенденцията от последните месеци за намаляване на дистанцията с основния си политически опонент. Към момента ГЕРБ води пред БСП с 3.2 %. Другите две партии които могат да са относително спокойни при едни предсрочни избори са ДПС и Обединените патриоти.

В зоната на потенциалните претенденти за участие в парламента (между 2-4 %) са АБВ и „Воля“ на Марешки. Въпреки присъединяването си към т.нар. антисистемни, евро и НАТО–скептични европейски партии, „Воля“, засега, не е получила дивидент от това. Сложните трансформации и прегрупирания сред „десните“ засега дават печални резултати – както за отделните партии, така и за сборните коалиции.

Другата причина за нежеланието за предсрочни избори е в отсъствието на терена на ярка алтернатива. Наблюдаваме това, което виждаме и в останалите европейски страни. Голяма част от избирателите привиждат и „лявото“, и „дясното“ като двете страни на една и съща монета ( една и съща власт по същество). И търсят алтернатива на традиционните както леви, така и десни партии.

Това е и причината двете потенциални и несъществуващи реално партии – на Слави Трифонов и президента Радев да набират огромен брой потенциални гласоподаватели. За несъздадената партия на Слави Трифонов заявяват, че е възможно да гласуват 30%. За още по-хипотетичната партия на президента Радев заявяват, че е възможно да гласуват 37 %.

Очевидно, двете основни политически сили (ГЕРБ и БСП) далеч не трябва да са спокойни, независимо от стабилните данни в изследванията. Има подчертано търсене на политическа алтернатива. А когато има търсене обикновено се появява и предлагане!